200 млн. лв. мръсни пари налети в местната власт

Между 150 млн. и 200 млн. лв. са инвестирали хора, свързани с организираната престъпност, за купуването на гласове на изминалите местни избори. Това сочи изследване на Центъра за изследване на демокрацията (ЦИД), представено в сряда на кръгла маса с тема "Организираната престъпност в България: пазари и тенденции".

Данните на ЦИД получиха и политически израз. Според германския посланик Михаел Гайер, взел участие в кръглата маса, местните избори в България са показали, че бизнес групировките навлизат в общините. "България не е извършила необходимото, за да се пребори с организираната престъпност и корупцията", констатира той.

Дипломатът отбеляза, че достъпът до Шенгенската зона ще предизвика нови дискусии в Европа за това как България се справя с този род проблеми. Нуждата от полагането на по-големи усилия от страна на българските власти за борба с престъпността се отчита от посланиците и на останалите страни от ЕС.

Според посланика на САЩ Джон Байърли проблеми пред страната са “очевидната безнаказаност на фигурите от организираната престъпност, връзките им с политиците, невъзможността да бъдат приложени съществуващите закони, както и специалните преференция за сивата икономика”.

„Сега е моментът, когато трябва да решите как се справите с това”, добави той.

Байерли посочи като “очевиден проблем”, свързан с организираната престъпност, съществуването на безмитните магазини.

По думите на експерта от ЦИД Тихомир Безлов България е уникална в световен мащаб с факта, че повечето групировки имат национално покритие. 

Изследването на близката до МВР неправителствена организация сочи, че престъпният бизнес в страната е разделен на три типа - силови предприемачи, черни предприемачи и олигарси.

Също като в Русия

Анализаторът отбеляза, че корените на българската организирана престъпност наподобяват тези на престъпността в Русия.  “И у нас, и в Русия има три източника на организирана престъпност - от средите на бивши спортисти, бивши служители на МВР и бивши криминални затворници”, заяви Безлов.

Той изказа и публичната тайна, че другите основни генератори на мащабна престъпност са т.нар. олигарси, сред които са бивши стопански и партийни ръководители, както и офицери от Държавна сигурност.

“Те преразпределят държавните богатства чрез политиците. Големият проблем в България е, че олигархическият модел започва да се легализира.”, каза Безлов.

Кражбите на коли

Една от основните „черни” дейности е краденето на коли. Като пример за развитието на организираната престъпност, Безлов посочи, че в средата на 90-те години всяка трета внесена у нас кола е била крадена.  

“Ядрата на организираните структури са в белия пазар. Това са хората, които са легализирали своя бизнес, но все още държат позиции в бизнеса с крадени коли, проституцията и наркотиците. В момента годишно доходите от бизнеса с крадени коли възлизат на 55 млн. лв.”, обобщи Безлов.

Според ЦИД автомобилните кражби се извършват основно през някои “компании”, които осъществяват “силово застраховане”. С тази дейност в България се занимават около 300 души.

Проституция, наркотици

Проучването на ЦИД сочи, че доходите от проституция са между 110 млн. и 170 млн. лв. годишно. В Холандия в периода между 2000 и 2003 г. на първо място по оплаквания са българските проституиращи момичета. В Германия, където е най-големият пазар на сексуални услуги в Европа, в периода 2001-2005 г. са се оплакали 402 български проституиращи момичета. В световен мащаб оборотът от трафика на проститутки е между 900 млн. и 1.8 млрд. евро, показва изследването. Сметките показват, че между 5 и 10 процента от този тип приходи влизат в джобовете на български бизнесмени.

В същото време изследването сочи, че пазарът на наркотици е между 108 млн. и 234 млн. лв. годишно. Безлов обясни, че в търговията с дрога се забелязва тенденция на изчезване на високите нива и появата на четири-пет нови имена.

Въпреки постоянните “акции” на МВР в посока разбиване на наркоканалите, Безлов отбеляза, че софийският наркопазар се е запазил,а наркорайоните в столицата продължават да съвпадат с границите на РПУ-тата.

“След влизането ни в ЕС се наблюдава свиване на пазарите на крадени автомобили, на наркотици и на пазара за сексуални услуги. Новите тенденции са легализация на бизнеса и навлизане на мултинационалните корпорации в страната”, добави той.

„Успехи и никаква проституция”

В изложението си пред форума вътрешният министър Румен Петков се съсредоточи върху трафика на жени и проституцията. Според него България трябва да предприеме “още по-крути наказателни мерки” по тези въпроси. Той посочи, че за 2007 година са образувани 51 досъдебни производства срещу 74 лидери на групи, занимаващи се с трафик на жени. Общо 19 от лидерите са задържани.

“България по никакъв начин не трябва да легализира проституцията. Ако легализираме проституцията, ще кажем, че употребата на човешка плът е законна, а от друга страна ще се легализират огромни суми, които ще бъдат инвестирани в престъпна дейност, посочи Петков.

На 13 февруари тази година в МВР се проведе пресконференция, на която бе обявено, че ведомството и Националният борд по туризъм ще изготвят закон за легализирането на проституцията. От страна на МВР там присъства зам.-министърът на вътрешните работи Камен Пенков, който дори заяви, че се подготвя анкета сред “жриците на любовта” за тяхното отношение към подобен закон.

След изложението на Безлов на кръглата маса, Петков обяви успехи във всички области, включително намаляването на кражбите на автомобили с 20 процента и 7 тона заловени наркотици. Министърът призна, че част от хората в силовите групировки са бивши служители на МВР. “Между 15 и 17 хиляди служители на МВР бяха изхвърлени на улицата през годините”, обясни Румен Петков.