2002 - един рециклиран сюжет

2002 година със сигурност няма да ни изненада. Не само защото ентусиазмът по посрещането на новото столетие, белязал две поредни нови години отмина, а и защото в следващите 12 месеца не се очертават никакви нормални възможности за промяна на ситуацията. Като че ли с изборите за парламент и президент през 2001 българите дадоха всичко от себе си за зачеркване на старото и в момента наблюдават със смесени чувства на почуда, махмурлук и зле прикрито раздразнение какви са ги забъркали през годината.

Хората из страната напоследък все повече наричат Симеон Сакскобургготски "командирования" и все по-малко "царя". Не само защото се прибра в Испания, за да посрещне Коледа у дома, а и защото цялостното му поведение показва, че е човек външен за България. Патетиката и месианството на царските слова вече все по-малко трогват сърцата и не носят надеждата за бързо спасение. Макар че поначало не беше ясно от какво ще ни спасява бившият монарх и какви чудодейни промени в политическата система, морала и политиката беше намислил.

Днес виждаме, че рециклирани политици със съмнителни биографии и нула обществено доверие биват изтиквани напред като носители на новия морал и политически законодатели на Новото време. Ярък пример в това отношение е Стоян Ганев, който кадрува, решава и управлява наместо царя, но от името на царя. Навръх Нова година с държавен пост осъмна и земеделецът Георги Петров ( може би трябва да се обнародва някаква държавна забрана да не бъде наричан Гошо Тъпото). Видният съратник на Стоян Ганев от ранния период на СДС поема хазарта.

Все си мислехме, че тези люде вече са дали каквото са могли на демокрацията и че тяхното време безвъзвратно е минало. Но не би. Докоснати от царската десница, всякакви вкаменелости от родния Джурасик парк се възраждат за нов живот и с нови превъплъщения.

Новото, разбира се е, че няма управляваща партия и следователно няма партизанщина. Има управляващо движение, което няма ясна кауза, единна политическа стратегия и програма. Партийната целесъобразност е заменена с кадрова търговия на бизнес - структури и необявени публично интереси. Всички явни и неявни финансови донори на НДСВ са обезщетени с постове в ключови ведомства. Няма как да си обясним промяната на закон заради Васил Иванов - Лучано, който на всяка цена трябваше да оглави Агенцията за младежта и спорта. Или как шеф на "Търговска лига" поема икономическите дела на министерството на отбраната.

Царското присъствие успя да вдъхне нов живот дори и на социалистическата партия, която само преди година изглеждаше отписана от всички краткосрочни и средносрочни планове на българската политика. Лидерът на бившата компартия стана държавен глава. А партията се сдоби с чисто нов и млад лидер, внесен от Москва, но със западно образование - истинска "червена аристокрация".

БСП влезе в новата година като първа политическа сила и нейните водачи твърдят, че се готвят за победа на следващите избори. Но до предсрочни избори през 2002 едва ли ще се стигне. Не защото управлението на НДСВ е силно. А защото за БСП и ДПС е далеч по-удобно царят да стои като номинален министър-председател и НДСВ да се води за управляваща сила, а те да прокарват своите решения, кадри и интереси по всички направления и с всички позволени и непозволени средства. Кой знае защо вече дори не е изненадващо, че лидерът на ДПС си позволява публично да раздава "жълти картони" на правителството, в което участва. Преди два месеца министри от правителството на Симеон участваха в качеството си на червени кметове в предизборни прояви на кандидата на БСП и в тяхно присъствие се раздаваха оценки "Слаб 2" за работата на кабинета. Тогава премиерът и лидер на НДСВ също не реагира. Очевидно Симеон Сакскобургготски сам се е поставил в положение да търпи рекета на БСП и Доган и да се съобразява все повече с техните властови претенции, за да удържи статуквото.

Този филм в България сме го гледали, само че тогава премиерът се казваше Любен Беров. След две години управление, останало в най-новото летоброене като "правителство на Мултигруп", Беров се оттегли, за дойде БСП. След което държавата съвсем се срина, но в началото всичко изглеждаше като в розов сън с червеникави сияния.

Сега на публиката ѝ е малко скучно, пък и махмурлукът не е от леките, но филмът ще се прожектира отново. Защото има един важен зрител, който по време на първата прожекция си е бил в Мадрид...