2005 - преломната година в историята на Ирак

През 2005 г. Ирак може да бъде изправен пред най-съществената промяна на политическата власт в съвременната си история, докато се бори срещу съпротива, която обърка американските стратези и оптимистичните прогнози отпреди войната.

Предвижда се следващата година иракчаните да застанат пред избирателните урни три пъти - те трябва да изберат нов парламент, да гласуват за нова конституция и накрая, ако тя бъде ратифицирана - да изберат нов законодателен орган.

Изборите на 30 януари ще бъдат първите след падането на режима на Саддам Хюсеин през април 2003 г. А гласуването през декември ще допълни стъпките, с които правителството на Буш планира да превърне Ирак от една от най-жестоките диктатури в Близкия изток в действаща, макар и с недостатъци, демокрация. Това е тежка задача за страна с близо 26-милионно население, разделено на сунити и шиити, и обширни области, които са недостъпни за западняците, официалните власти и иракските сили за сигурност.

Ако планът проработи, САЩ могат и да доживеят времето, когато значителен брой американски войници ще се приберат у дома. За съжаление обаче малко от оптимистичните прогнози за Ирак - от ликуващи иракчани, които посрещат нахлуващите сили с цветя, до огромните приходи от петрол, използвани за възстановяването на страната, и иракчани, които поемат отговорност за собствената си сигурност - се сбъднаха.

Вместо това за Ирак, който се оказа най-кръвополитната военна операция на САЩ от Виетнамската война насам, има не само грешни прогнози, но и се носят сведения за тонове липсващи иракски оръжия и боеприпаси, които може да са попаднали в ръцете на бунтовниците.

Миналата година по същото време американските стратези предвиждаха, че задачите на американската армия постепенно ще намаляват, а иракската полиция и армия ще се справят с бунтовниците сами. Миналия месец американските части предприеха в бунтовническата крепост Фалуджа най-ожесточените сражения в градски условия от Виетнам насам.

Вместо да намали числеността на войските, Пентагонът смята да увеличи броя на американските войници до 150 000 към средата на януари - повече, отколкото нахлуха в Ирак през март 2003 г.

Износът на петрол намаля

Причина за това е лошата инфраструктура, саботажите и несигурността, която прави широкомащабните проекти за възстановяване прекалено опасни. Най-могъщата армия в света се оказа неспособна да спре самоубийствените нападения по 16-километровата магистрала от центъра на Багдад до летището и още по-малко - да осигури охрана на петролните кладенци и хилядите километри петролопроводи.

Ако изборите се състоят, властта се очаква да бъде прехвърлена на дълго потисканата шиитска мюсюлманска общност, която съставлява около 60 на сто от населението. Това ще означава край на сунитското господство, което датира отпреди създаването на съвременната иракска държава след Първата световна война.

Ирак ще стане единствената арабска страна с доминирано от шиити правителство - стряскаща перспектива за арабските държави с многобройно и склонно към бунтове шиитско население. Единствено неарабският Иран се управлява от шиити. Някои иракски граждани, възприели западната култура, изтръпват пред перспективата за религиозно управление по модела на Техеран, въпреки че ключови шиитски политици определят подобни страхове като неоснователни.

Въпреки това управниците на Ирак ще се нуждаят от значителни политически умения, за да прокарат смяната на властта, без да разпалват сектантски и етнически страсти сред кюрдите, сунитските араби, тюркмените, християните и останалите етноси, които допълват мозайката.

Сунитските араби образуват ядрото на съпротивата - смята се, че много бунтовници са бивши членове на партията Баас на Саддам. Ако сунитите се почувстват лишени от значима роля в новото управление на Ирак, бунтовническите редици ще се надигнат.

Кюрдите, които са между 14 и 20 на сто от населението и най-проамерикански настроената група, се разтревожени от възможността да загубят самоуправлението, на което се радват в северната част на страната от 1991 г. Ако се почувстват застрашени или ако новата конституция им отнеме самоуправлението, кюрдите могат да поискат независимост с аргумента, че Вашингтон им е длъжник, след като те осигуриха милиции, които да се бият редом с американските части при нахлуването през 2003 г.

Разпокъсването ще обезспокои не само региона, но и Европа и САЩ

По-голяма тревога ще предизвика отговорът на малцинствената група на сунитските араби, които съставляваха политическия и обществен елит при управлението на Саддам и са съсредоточени в централната и северната част на Ирак. Сунитите бяха и гръбнакът на Републиканската гвардия и службите за сигурност на Саддам, които преминаха в нелегалност след падането на режима и сключиха съюзи с чуждестранни и иракски ислямски екстремисти.

Сунитите са разделени на две - тези, които избраха да участват в политиката, като временния иракски президент Гази ал Яуар и възрастният политик Аднан Пачачи, и онези, които отхвърлят всичко, което намирисва на сътрудничество с американските сили, на които гледат като на окупатори.

Сред противниците е и организацията Асоциация на мюсюлманските духовници, която обединява около 3000 сунитски духовници. Организацията призова към бойкотиране на изборите в знак на протест срещу атаките срещу Фалуджа и американското присъствие. Така че Ирак ще бъде изправен пред предизвикателството да ги включи в политическия процес, може би чрез предложения за подялба на властта или гарантиране на статута на сунитите, и така да ги отдалечи от ислямските екстремисти.

Междувременно делото срещу Саддам бе забавено, след като правителството уволни председателя на съда за военни престъпления Салем Чалаби. Малко вероятно е иракският лидер да бъде съден преди съставянето на редовно правителство в края на 2005 г.

Още от Свят

Какво би означавало отпадането на мониторинга на Европейската комисия?