2017 – годината на истината за КТБ

Истината, без съмнение, е философско понятие. Но дори в епохата на постистината, когато фактите нямат особено значение, отново е много трудно да се приеме, че истината е само субективна. Особено в случая с КТБ, определян като най-големия банков обир в последните две десетилетия, когато под погледа на властите съвсем обективно "изчезнаха" 4-5 млрд. лева.

От краха на банката минаха три години. Ако има някакво положително развитие по казуса, то е, че механизмите на първичното и вторичното разграбване и свързаните с това измами бяха достатъчно добре осветени – като най-важните разкрития всъщност бяха заслуга не на институциите, на които данъкоплатците плащат за тази работа, а на независими медии и неправителствени организации.

По този начин на бял свят излезе друга истина – отказът на всички власти и на първо място на прокуратурата да се занимават с единия ключов участник в грабежа, с което на практика се легитимираха като негови съучастници.

Медиите, разплели аферата "КТБ", станаха мишена на прокуратурата и Пеевски

В периода 2009-2013 г., когато КТБ бе още всесилна и любимо отроче на властта, шепа независими медии периодично публикуваха разкрития за политическата корупция, свързана с банката и за концентрацията на депозити на държавни фирми в нея. В замяна КТБ финансира фамилията на депутата Делян Пеевски, която си купи цяла медийна група и придоби монопол върху разпространението на печатни издания, необезпокоявана от КЗК.

В. "Капитал" публикува няколко журналистически разследвания, показващи как КТБ финансира свързани лица и фирми на мажоритарния ѝ собственик Цветан Василев и тогавашния му бизнес партньор Делян Пеевски. Станаха известни и схемите за пряко или косвено финансиране от КТБ на политически партии, политици, съдии, прокурори, членове на регулаторните органи, журналисти, спортни клубове и влиятелни обществени личности. Разкритите схеми на практика бяха официално потвърдени от одитите, разпоредени след банкрута на КТБ през 2014 г. - над 84% от портфолиото на банката е било към свързани лица и фирми.

През лятото на 2017 г. прокуратурата внесе в съда внушителния обвинителен акт по делото "КТБ". Тогава се разбра, че Пеевски не е бил разпитван в хода на разследването и името му дори не фигурира в обвинителния акт.

В същото време медиите на Пеевски и прокуратурата системно засилваха натиска върху издателя на "Капитал" и "Дневник" Иво Прокопиев, спретнато му бе обвинение и през декември т.г. КОНПИ поиска запор на негово имущество и активи по абсурдно твърдение, свързано с приватизацията на "Каолин" преди около 20 години.

Активизирането на прокуратурата и медиите от орбитата на Пеевски срещу неудобни независими медии, граждански активисти, опозиционни политици и сдружения, придоби невиждани по мащаба си измерения, граничещи с обикновен фашизъм.

Държавата "КТБ"

Усърдието им несъмнено е било стимулирано и от разкритията на неправителственият проект "КТБ files". През тази година "КТБ files" публикува две от общо трите си планирани разследвания по случая - "Държавата КТБ (Историята на най-големия банков фалит в България или как функционира една "захваната държава")" и "Оценка на системата за почтеност на банковия сектор в България".

Разсекретени бяха списъци, доклади, стенограми

В разгара на скандалите през изтеклите години публично достояние станаха куп списъци, които иначе щяха да останат запечатани като "банкова тайна" – на вложителите с привилигировани лихви две години преди фалита; на вложителите с привилигировани лихви, направили прихващания; на кредитополучателите с привилигировани лихви; списък на цесиите и прихващанията; списък на кредитни сделки с трети лица; списък на необезпечените кредити; списък на влоговете и кредитите на политически партии; списък на влоговете и кредитите на лица на висши държавни длъжности и техните съпрузи; списък на влоговете и кредитите на фирми, имащи отношения с висши чиновници и техните съпрузи; списък на консултантските и други договори между КТБ и висши чиновници; списък на кредитите с просрочени задължения.

Всичко това бе оповестено с промени в законите, които остават и занапред и вече гарантират много по-висока откритост на процесите по банкова несъстоятелност.

Публични са част от стенограмите на временната парламентарна комисия за източването на КТБ. През 2017 г. обществото получи достъп и до част от секретните към онзи момент стенограми от заседанията – с участието на ДАНС.

След съдебна битка още през 2016 г. бе разсекретен със законови промени и докладът на международната разследваща компания "Аликс Партнърс", в който бе описана схемата на източване на банката.

Тъкмо през 2017 г. обществото спечели най-големите битки в прозрачността за КТБ. След дълги юридически спорове и силен обществен натиск, с огромна доза неохота и месеци на колебание президентът Румен Радев се реши да разсекрети двете банкови стенограми от кризисното лято през 2014 г. - за ликвидната криза на ПИБ и за бъдещето на КТБ. Въпреки че съветникът по връзките с гражданското общество на предходния президент Росен Плевнелиев доц. Румяна Коларова окачестви осветляването като "загуба за българската демокрация", обществото все пак успя да прочете в тях как са се държали и какво са говорили избраните от него политици в ключов за страната момент.

Също през 2017 г. се състоя дългоочакваното внасяне на обвинителния акт за източването на банката. В резюмето на акта, което макар да прилича повече на художествен роман, отколкото на прокурорски акт, също има достатъчно факти по случая.

От многобройните списъци на вложители и длъжници на първо място се потвърдиха публичните подозрения, че определени "специални" хора наистина са имали "специални" кредити и влогове в КТБ. Разбраха се и имената на въпросните хора.

Специални кредити и влогове за специални хора

Един от интересните списъци – на кредитите без или с лошо обезпечение, например разкри, че такъв тип продукти са отишли в ръцете на куп известни личности, воглаве с главния обвиняем за източването на банката и бивш мажоритарен собственик Цветан Василев, а също и съпругата му Антоанета, и членове на ръководството на банката. Със сравнително дребни суми, най-вероятно по кредитни карти, в списъка фигурират почетният лидер на ДПС Ахмед Доган, бившият министър на бедствията и авариите от квотата на ДПС Емел Етем, спортният деятел Константин (Тити) Папазов. Необезпечен заем е взел и депутатът от ДПС Митхат Метин от 10 000 лв., който е усвоен почти изцяло. Рекламният бос Красимир Гергов е изтеглил кредит от 4 млн. долара, който е усвоен изцяло. В списъка на фирмите личат имената на дружества на Василев, а също и компании, които в миналото бяха свързвани с депутата от ДПС Делян Пеевски. Най-големият единичен необезпечен кредит в размер на 40 млн. евро е даден на "Родина пропъртис" - 49 млн. евро. Общо 14-те кредита за свързваната в миналото с Пеевски "Водстрой 98" са на стойност около 74 млн. лв. Издателско-полиграфическият комплекс "Родина" на майка му пък е взел близо 43 млн. лв. и 20 млн. евро. Впоследствие близки до Пеевски политици твърдяха, че той е издължил всичките си кредити към КТБ и не е завлякъл банката и с лев. Военният завод "Дунарит" е взел 13 кредита за 45.8 млн. евро, 36 млн. лв. и 34 млн. долара. Държавната "Булгаргаз" бе получила от банката необезпечени 60 млн. лв., ТЕЦ "Марица изток 2" - 65 млн. лв., 1.3 млрд йени и 1 млн евро, Националната електрическа компания - 40 млн. лв. Партия ДСБ е взела 100 хил. лв, от които е усвоила 75 хил. лв., а Българската федерация по мотоциклетизъм на Богдан Николов - 340 хил. лв., усвоени изцяло.

Сред вложителите в КТБ освен държавните и общински фирми, които загубиха стотици милиони, се виждат и имената на куп известни личности, сред които отново добре познати политици като Ахмед Доган, Делян Пеевски, Вежди Рашидов, изключително много съдии, следователи и прокурори, самият Цветан Василев, бившият финансов министър от НДСВ Милен Велчев, бившият министър на образованието Даниел Вълчев, бившият финансов министър и банкер Стоян Александров, ексминистърът на транспорта от ГЕРБ Александър Цветков, бившите министри на икономиката Делян Добрев и Трайчо Трайков, бившият зам.-министър на вътрешните работи Филип Гунев и т. н.

В списъка на цесиите и прихващанията на личности, които са се опитали или са успели да изхитруват и да спасят по-голяма част от парите си или по-евтино да погасят задълженията си на фона на всички останали, влизат хора като главният редактор на в. "Труд" Петьо Блъсков, бизнесменът Едоардо Миролио, приближеният до премиера Александър Сталийски. Новият програмен директор на БНТ Емил Кошлуков пък е поискал прихващане, което по думите му не му е било разрешено. Активни в цесиите и прихващанията са били фирмите от обкръжението на бившите партньори Цветан Василев и Делян Пеевски. Цесии е правила БТК - 10 на брой за обща сума 129.1 млн. лв., Domtech Holding - за 35.2 млн. лв. и 2.5 млн. евро, "Авионамс" - за 10.1 млн. лв. Отразени са серии сделки на ГИПС, "В и ВГД оранжерии Петрич", "Дунарит", "Елит петрол", "Нафтекс Петрол". Прихващания са поискали "Риск инженеринг", "Рубин инвест", "Русенска корабостроителница Запад", "Сана спейс хотел Хисаря", "Техномаркет България", "Табак маркет".

Властта е поддържала КТБ във вредна агония 4-5 месеца

Едно от големите разкрития на 2017 г. беше обявената от президента Румен Радев след силен обществен натиск стенограмата за КТБ от юли 2014 г. За нея много хора казват, че не е разкрила нищо неочаквано, но този, който я е чел, може да види много по-реалистично как мислят и действат конкретни български политици в условията на криза.

На първо място стенограмата разкрива в детайли престъпната схема по източването на КТБ. Тоест още на 14 юли 2014 г. и властта, и опозицията са били напълно наясно, че става въпрос за груба измамническа схема, насочена към бруталното източване на финансовата институция. Това е и причината, поради която на въпросната дата политиците не постигат консенсус за спасяването на банката или, по-точно, става ясно, че няма политическо съгласие банката да бъде спасявана с държавни пари.

Това поставя ключовият въпрос – защо лицензът на банката не бе отнет още през юли, а тя се поддържаше в изкуствена агония чак до ноември?

Нещо повече. Пред обществото цяло лято през 2014 г. БНБ, правителството и "експерти" поддържаха фиктивния сценарий, че се прави оценка на активите на КТБ, за да се види истинското ѝ финансово състояние и да се прецени дали евентуално тя може да бъде спасена. Създаде се дори експертен комитет за спасяването на банката, в който влизаха известни експерти като например тогавашният подуправител на БНБ, понастоящем обвиняем по делото за източване на КТБ – Румен Симеонов, оправданият в миналото за краха на "Минералбанк" финансист Емил Хърсев, неговият колега Красимир Ангарски, бившият шеф на Сметната палата и настоящ член на фонда за гарантиране на влоговете проф. Валери Димитров (който впоследствие сериозно преосмисли позицията си и към днешна дата твърди, че КТБ не е била банка, а пирамида, и че не е трябвало да бъде спасявана) и др. Други експерти като например проф. Христина Вучева, която и до днес твърди, че банката е трябвало да бъде спасена, пък директно предложиха през лятото на 2014 г. и вложителите да платят за благородната цел с по 20% от влоговете си, като срещу това станат акционери в трезора.

Така, вместо период на спасение, месеците от юли до ноември 2014 г., когато бе отнет лицензът на трезора, се оказаха период на окончателното доограбване на имуществото на банката, но и нещо много по-страшно – месеци на грубо беззаконие. Няма как да бъде забравено, че българските власти грубо потъпкаха всякакво българско и европейско законодателство с блокирането на гарантираните влогове в трезора в продължение на 5-6 месеца. Според евродирективите, които имат предимство над българския закон, те трябваше да бъдат изплатени още в средата на лятото. БНБ се напълни с писма на болни хора, които молеха за достъп до гарантираните си спестявания за спешно лечение, но въпреки това БНБ и МФ останаха непреклонни. Не ги спряха и писмата от Европейската комисия и Европейския банков орган, според които България грубо нарушава правото на ЕС и е заплашена от наказателна процедура.

Мащабът на "незнанието" на Искров

От стенограмата от 2014 г. лъсна и мащабът на "незнанието" на бившия управител на БНБ Иван Искров за това, което се е случвало в КТБ. "Никога не съм уведомяван да има проблем с кредитен портфейл или каквото и да е в тази банка, било от подуправител, било от друг", вдига рамене в президентството в разгара на банковата криза Искров. Шефът на БНБ, който в миналото изпя "Назад, назад, моме Калино" в развеселително заведение с главния обвиняем Цветан Василев, и досега не е признал отговорността си за събитията. Той така и не получи обвинение по случая "КТБ" и наред с Делян Пеевски стана един от двамата големи отсъстващи в мегаделото за източването на банката.

Как е функционирала "фирмата" на "мецената" Василев

Не по-малко любопитно се оказа и другото мегаразкритие на 2017 г. - резюмето на обвинителния акт на прокуратурата срещу 18-те обвиняеми за източването на банката. От т. нар. "Общ поглед върху "Моделът КТБ", който звучи повече като мафиотски роман, отколкото като официален документ, става ясно, че ексбанкерът Василев е посочен като отговорен за общо 146 престъпления, основното от които е, че е създал и ръководил организирана престъпна група, отговорна за присвояване на 2.559 млрд. лв. плюс допълнително присвояване на 205.9 млн. лв. от касата на банката.

В документа е описана цялата версия на обвинението за функционирането на "модела КТБ", който е квалифициран като "финансова пирамида". От материала на прокуратурата става ясно, че от края на 90-те години Цветан Василев е използвал нарицателно за цялата си бизнес дейност, като е наричал зараждащата се по онова време финансова пирамида "фирмата" по подобие на едноименния филм от 1990-те години с участието на Том Круз, в който "фирмата" се оказва всъщност мафиотска структура.

Обществото научи още, че от 1990-те години насам Василев е следял цялата заплетена мрежа от безкрайните финансови потоци на "фирмата си" чрез т. нар. "справка". Това е лист, който ексбанкерът е изисквал всеки ден на бюрото си, в който са отразени парите му за деня "до стотинка".

Разследващите оповестиха и психопрофила си на Цветан Василев."Самоопределянето на обвиняемия Василев като собственик на цялото имущество на банката и самооприличаването му на крупен бизнесмен, придружени със съответни характерови особености, неминуемо го довеждат и до съзнанието за човек, без който икономиката и страната трудно могат да функционират и да се предвижват напред. Част от това самомнение е и самовъзприемането на обв. Василев като един крупен меценат, който подкрепя редица спонсорски проекти. Всичко това би било добре, само че парите, пропилени като спонсорства, не са лично негово имущество, а обществени пари, които той трябва да охранява и пази в банката, а не да "раздава", пише в резюмето.

То изобилства и от детайли по изнасянето на пари от банката, включително в сакове от клона на банката на бул. "Цар Борис III" 159 за политическия проект на Николай Бареков. Описало е също как Цветан Василев ползвал главната каса на КТБ като своя лична каса, от която си е осигурявал пари в брой.

Разследващите твърдят, че без тези действия ограбването щеше да продължи и да ощети още повече вложители. Прокуратурата изнесе и прогнозата си, че схемите на Василев е нямало как да бъдат вечен кръговрат, като дори е изчислила, че при всички положения моделът е щял да рухне най-късно през 2016 г., но тогава това е щяло да доведе до "фалит на държавата".

Съществуването на "модела КТБ" след 1 януари 2012 г. е по вина на БНБ, става ясно още от доклада на прокуратурата. От данните в него излиза, че надзорът е констатирал редица нередности в дейността на КТБ, включително ключови като отклонение от минималните изисквания за ликвидност и капитал, но срещу тях не са предприемани мерки още през 2012 г.

Делян Пеевски и Иван Искров – основните отсъстващи от мегаделото "КТБ"

Немаловажни щрихи към истината за КТБ бяха добавени през 2017 г. и от гражданския сектор. Двегодишно журналистическо разследване по проекта "КТБfiles" доказа, че фалитът на банката не е провал на "Банков надзор", а е управленски провал на БНБ и всичко не е имало как да се случва без знанието на управителя Иван Искров.

Централната банка още през 2010 г. е знаела, че в Корпоративна търговска банка (КТБ) се случват сериозни нередности, но ръководството на БНБ е предпочитало да си затваря очите, твърдят журналистите. Екипът се е сдобил с документ от 2010 г., който по същество е докладът от една от двете големи надзорни проверки на КТБ преди фалита ѝ през 2014 г. "Всички индикации са, че в регулатора е имало доста добро знание за това, което се е случвало в КТБ – за поеманите рискове и за заобикалянето на правилата. Реално, ако трябва да се определи провалът, той е управленски, а не надзорен. Причината за пропуските не е некадърност, а умишлено затваряне на очите от страна на ръководството на БНБ", констатира издадената по проекта книга "Държавата КТБ".

Другият голям акцент от работата на журналистите е разкриването на свързаността на проблемите на КТБ с дейността на бившия тандем "Василев-Пеевски" и отсъствието на втория в списъка на обвинените.

Важно е, че гражданският проект "КТБfiles" стига до подобни разкрития на тези на прокуратурата, макар и не в детайлите, с които разполага държавното обвинение. Според журналистите въпреки че прокуратурата е била инструмент за атакуването на банката през 2014 г., ако държавното обвинение не се беше намесило, щетите от криминалната схема щяха да бъдат значително по-големи. Екипът обаче смята, че ако прокуратурата се бе захванала с банката още при първите по-сериозни публикации на в. "Капитал" за порочните практики в КТБ, щяха да бъдат спестени към 2-3 млрд. лв. загуби.

Забравете за възмездие

Не че няма още какво да се желае по отношение на публичността на измамата "КТБ", но всичко изнесено до момента дава добра възможност на гражданите да си представят картината на грабежа, участниците в него и системата, която е позволила той да се разгърне.

Това се доказва и от анкета на "Алфа рисърч", изнесена в предаването на БНТ "Референдум" на 12 декември 2017 г.. От нея става ясно, че гражданите са достатъчно информирани по случая, като според тях най-голяма отговорност за фалита на КТБ носят собствениците на банката (58.8%). На втора позиция (48.4%) е посочен основният регулатор – Българската народна банка, последвана от Комисията за финансов надзор. Близо 30% от анкетираните смятат, че основната отговорност за фалита носят големите длъжници на банката.

Днес, след като основните щрихи на "истината за "КТБ" са на масата, очевидно е време за възмездие. Анкетата на "Референдум" ясно сочи, че около 90% от хората не вярват, че виновниците за фалита на КТБ някога ще понесат отговорността си. Затова възмездието е това, което трябва да постигне политическият елит, ако иска поне малко да върне доверието към себе си.

Същото важи и за БНБ, в чийто нов морал няма как да се вярва, докато държи за свой представител във Фонда за гарантиране на влоговете в банките (институцията, която надзирава несъстоятелността на КТБ, б. р.) Нели Кордовска, която като и. д. подуправител на БНБ, ръководещ управление "Банков надзор", ден преди затварянето на КТБ изтегли парите си от банката и се спаси. Междувпрочем, това последното е, може би, не най-важната, но в същото време много силна еманация на цинизма и ниския морал по случая "КТБ".