2018: Добра за хазартните босове, спорна за имиджа на министър Горанов

На път към "чакалнята" на еврозоната и други акценти от финансовия сектор през годината

Владислав Горанов: Никой не е фалирал от това, че е изтъркал две билетчета

В хазарта има една пословична истина, че "от казиното печели само собственикът му".

Мнозина българи обаче явно не са убедени в това, защото и през 2018 г. упорито продължиха да пълнят касите на хазартните босове, особено на Васил Божков и игрите му "Националната лотария" и "Лотария България" – явление, дало повод на Агенция "Франс прес" да обобщи: "Лотарийна лудост" обхвана България".

Оказа се, че агресивната реклама на хазарт по националните телевизии е законна, а "Националната лотария" е рекламодател №1 на пазара на ТВ и печатна реклама у нас както през 2017 г., така и през първата половина на 2018 г. с вложения съответно от 23 млн. евро и 13 млн. евро.

През пролетта тогавашният вицепремиер от "Обединени патриоти" Валери Симеонов реши да бори лотоманията на принципа "и сам воинът е воин", като инициира законопроект за ограничаване на рекламата и продажбата на лотарийни билети.

Тогава финансовият министър Владислав Горанов, който до онзи момент смяташе, че хазартът е социален проблем, изведнъж осъзна, че "никой не е фалирал, като е изтъркал две билетчета", а темата с рекламата на хазарта се "истеризира".

Симеонов уж успя да получи устна подкрепа от ГЕРБ и БСП за законопроекта си, но тя се изпари още на първото заседание по обсъждането му. Така проектът безславно отпътува за нотификация на Европейската комисия, защото си "имало правила". Това не притесни особено иначе борбения Валери Симеонов, който сподели: "Нямам намерение да скачам от последния етаж на партийния дом. Борбата продължава". Той не бил изненадан от отпора, защото изчислил, че интересите по законопроекта са големи и "с едно изречение" би ги определил на "три милиарда".

В края на 2018 г. се разбра, че ЕК все пак е дала "зелена светлина" за закона на Симеонов. Менда Стоянова, от която се очаква да придвижи текстовете, бе изненадана от този факт, за който научила от медиите, но все пак обеща, че проектът ще се разгледа след Нова година.

Застраховането тъне в проблеми, шефката му се оттегля в Лондон

Шефката на Комисията за финансов надзор (КФН) Карина Караиванова имаше големи амбиции за сектора, но в разгара на проблемите в застраховането обяви, че заминава за Лондон. Снимка: БГНЕС

Особено турбулентна бе 2018-та за сектор "Застраховане". Годината започна и завърши със сериозни проблеми в системата "Зелена карта", която осигурява покритие на "Гражданската отговорност" в чужбина. Основата причина се оказа дружеството "Лев инс", което е обвинено, че не плаща част от дължимите обезщетения на потърпевшите чужденци с мотива, че става дума за "застрахователни измами" и "изтичане на национален капитал".

На 21 юни застрахователният секторът осъмна с нов проблем – тълкувателно решение на Върховния касационен съд, с което се разширява кръгът от роднини, имащи право на застрахователно обезщетение при смърт на техен близък на пътя. Решението вкара застрахователите и адвокатите на потърпевшите в директен сблъсък, който през есента се пренесе в парламента и приключи с въвеждането на лимити на обезщетенията за част от роднините.

Най-силен шум предизвика фалитът на кипърския застраховател "Олимпик", който остави 200 000 шофьори без валидна "Гражданска отговорност". Този скандал разстрои депутатската ваканция, като в парламента се яви лично премиерът Бойко Борисов заради протести на потърпевши под прозорците му. Той се оплака пред депутатите, че неговото място "не е тук", защото отговорност за сектора носи "независимата" Комисията за финансов надзор. От нея отговорност пое единствено зам.-шефката Ралица Агайн, която подаде оставката. Председателката Карина Караиванова не се яви пред камерите, задоволявайки се с писмено обяснение, че не е била информирана за проблема.

Тя почти изцяло отсъстваше и по време на следващия скандал в ресора ѝ, избухнал около въвеждането на системата "бонус-малус", критикувана от всички страни като неадекватна и необмислена.

В крайна сметка, Караиванова, която започна годината с разкриването на заплатата си – 13 146 лв., и с обещанието да подсили финансовия надзор, завърши 2018 г. с благодарности, че правителството я праща на нов в Лондон – като директор в Европейската банка за възстановяване и развитие.

Годината си отива, но сериозните проблеми в застрахователния сектор остават: с противоречията около "Гражданска отговорност", с повишена със 100 лв. цена на застраховката, с мониторинг над България в системата "Зелена карта" и с три подадени оставки – на Ралица Агайн, на Карина Караиванова и на шефа на бюро "Зелена карта" Орлин Пенев. Като се има предвид, че "мястото на премиера не е там", не е ясно кой в обезглавения сектор "Застраховане" ще вади каруцата от калта през 2019 г.

Кирил Домусчиев: Където са минали синдикатите, трева не никне

Председателят на КРИБ Кирил Домусчиев (вляво) и финансовият министър Владислав Горанов по време на заседание на тристранния съвет през октомври. Снимка: БГНЕС

2018 г. бе проблемна за "социалния диалог" у нас, който силно приличаше на семейна кавга с нарастващ интензитет.

Нито синдикатите, нито работодателите пестяха откровения един към друг.

"Където са минали синдикатите, трева не никне", не можа да се сдържи председателят на Конфедерацията на работодателите и индустриалците (КРИБ) Кирил Домусчиев през април. Повод за нервността му станаха законовите промени за внос на чужди работници покрай проблема с недостига на кадрите и заплащането на работещите. "Защо Полша може да внесе 600 севернокорейци – заварчици, а България – не", недоволстваше Домусчиев през юни.

Повишаването на минималната заплата е вредно; майките с бебета да се връщат на работа, за да пълнят дупките на пазара на труда; заплатите у нас са твърде високи като се има предвид производителността на работниците; вдигането на максималния осигурителен доход от 2600 лв. на 3000 лв. гони висококвалифицираните ИТ специалисти – това бяха част от другите ключови тези на работодателите през годината.

Изпълнителният директор на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) Добрин Иванов се обяви директно срещу вдигането на осигурителния таван. Мотивировката му: една част от българите са "работливи, производителни и висококвалифицирани", а друга - "мързеливи, нискоквалифицирани, нискообразовани маргинали", за които бизнесът не желае да плаща през бюджета на държавата.

В края на годината част от работодателите все пак решиха да направят "жест" и в разгара на антиправителствените протести Кирил Домусчиев гръмко обяви,
че предприемачите са готови да вдигнат заплатите догодина, но само на квалифицираните работници.

Финансовият министър разви философски тезата как обществото е провалено заради евтиния труд. "А когато говорим за държавна политика, не е важно само едностранчиво и канонично да гледаш на макроикономическите пропорции, а в момент, в който и мързеливи не можеш да намериш за работа, да осъзнаеш, че ти си провалил обществото, оставяйки ценните хора да изтекат, подчинявайки съотношенията между труда и капитала на догмата, че евтиният труд произвежда по-ефективно", прозря ненадейно Горанов.

Изпълнителният председател на Българската стопанска камара Радосвет Радев мигом реагира, че "у нас има диктатура на пролетариата чрез синдикатите" и че не може те директно да договарят всички важни решения двустранно с правителството. Радев се оплака, че и богатите вече напускат България.

Тревогите на работодателите изобщо не трогнаха синдикатите, чиито представители разгневени напуснаха последното за годината заседание на тристранката – този път заради мизерното заплащане на нощния труд.

Аферата "КТБ" през 2018: Голямото четене

Четенето на обвинителния акт на виновните за източването на КТБ може да продължи години. Колаж: Mediapool

Девети май 2018 г. беше историческа дата за сагата "КТБ" – тогава най-сетне делото за източването на банката срещу 18-те подсъдими, начело с бившия ѝ собственик Цветан Василев, тръгна по същество.

Вече 6-7 месеца обаче то преминава в една единствена дейност – четене на обвинителния акт, състоящ се от 15 000 страници, от които ще се изчетат около 5 000. Очаква се процесът да отнеме около... две години.

"Цялата прокуратура ще участва и ще чете. Да видим кой ще издържи", закани се в началото на процеса зам.-главният прокурор Иван Гешев. През октомври обаче бяха изчетени едва около 900 страници от обвинителния акт.

През 2018 г. прокуратурата разкри още двама предполагаеми виновници за разграбването на КТБ, но сред тях и тази година не е бившият бизнес ортак на Цветан Василев – Делян Пеевски. Става дума за квесторите на банката Станислав Лютов и Елена Костадинчев, които бяха обвинени заради злоупотреби с депозити, довели до неправомерни обезщетения на вложители с преференциални лихви.

Годината ще се запомни и със закона "Пеевски" за КТБ, който дава право на синдиците да поискат обезсилване на цесии и прихващания за пет години назад. Синдиците, които бяха апологети на проекта, поднесоха на публиката фантастичното изчисление, че благодарение на закона "Пеевски" щели да върнат 1.4 млрд. лв. Малко по-късно дойде и хладният душ от Върховния касационен съд, който прати закона на Конституционния съд заради действието му със задна дата.

Развръзката по казуса предстои.

Пробив: България тръгна към "чакалнята" за еврото

Заседанието на Еврогрупата на 12 юли, на което България получи обещанието да влезе в един и същи ден в ERMII и Банковия съюз на ЕС. Снимка: EbS

В самия край на европредседателството си, на 29 юни, българското правителство прати писмо до евроинституциите, с което най-сетне поиска България да бъде приета в "чакалнята" на еврозоната – валутно-курсовия механизъм ERMII. Срещу това страната се ангажира да изпълни шест условия за заздравяване на финансовия сектор, едно от които е влизане в Банковия съюз на ЕС.

На 12 юли евролидерите дадоха дума, че приемането на България в Банковия съюз и в ERMII ще стане в един и същи ден, както настояваше българското правителство. То самото си е поставило график, че "чудото" ще се случи през юли 2019 г.

Докато българските власти се радваха на постигнатия успех, зам.-управителят на Чешката централна банка Моймир Хампл развиваше друга версия – че списъкът с условия към България бил "унизителен" и че "нито едно правителство с поне малко достойнство не би могло да приеме тези условия".

София обаче е категорична, че "моментът е исторически" и че ще действа на принципа "сега или никога", ако не иска да мине на втората или третата скорост на ЕС.

Още през лятото България започна процедурата по присъединяване към Банковия съюз, която включва задълбочена проверка на 6 български банки – УниКредит Булбанк, Банка ДСК, ОББ, ПИБ, ЦКБ и Инвестбанк.

Развръзката и тук предстои. Въпреки че България изпълнява повечето технически условия и е сравнително стабилна и предвидима, реалната конвергениция с европейската икономика винаги е била спъвана от опасенията за корупция, слаби институции и неефективна съдебна система. В очите на страните от еврозоната, това изглежда като "нова Гърция", която може да се наложи да бъде спасявана с пари от джоба на германците.

За мъжествеността на един министър

Финансовият министър Владислав Горанов до сградата на повереното му министерство. Снимка: БГНЕС

"Ако отворите декларациите на Сметната палата, ще откриете, че изградени политици с по 20 - 25 години опит в политиката, за които нямате никакви съмнения, че са добре обезпечени, показват по 5-10 хиляди лева в имотната си декларация. Е, не е ли срамно един мъж на 50 години да няма 20 хиляди лева". Така разсъждаваше през 2013 г. сегашният финансов министър Владислав Горанов, който тогава бе депутат от опозиционната партия ГЕРБ. През февруари 2014 г. той напусна парламента и отиде в Общинска банка, а лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов го оправда с думите, че заплатата в Народното събрание е ниска.

"Влади Горанов ми е като дете. Дойде при мен и ми каза: "Шефе, ти си на 55 и оттук нататък само с политика може да се занимаваш. Аз съм на 30, моите колеги станаха милионери, а пък аз стоя в тази зала за 2000 лева и дните ми минават безсмислено. Имам две деца, мисля за трето, как да ги издържам? Ако имаше поне политическа класа у нас, ако имаше смисъл като експерт да стоя в парламента, но сега в парламента няма нищо, свързано с политиката и експертността", обясни тогава Борисов.

Четири години по-късно върху министър Горанов се стовари неприятен скандал, отново свързан със собствените му финанси – оказа се, че от 6 години той живее в апартамент от 181 кв. м. в луксозния комплекс "Есте Хоум енд Спа", собственост на съпругата на кръстника му Иван Сариев (бизнесмен и виден масон), при това без да плаща наем. Горанов обясни, че поне е бил честен в декларацията си, но не взе отношение по въпроса доколко е срамно един мъж на 41 години да няма собствен апартамент.

Догодина ще сме по-успешни и по-богати, пожела си в крайна сметка министър Горанов преди Коледа, при приемането на Бюджет 2019. Пожеланието му бе отправено към всички българи, които обаче едва ли могат да забогатеят само от заплатите си.

Още от Анализи и Коментари