2+1 (или 2+2), ако не броим ДПС

Снимка: БГНЕС

След повече от 20 дни преговори, най-вероятната формула на бъдещото българско управление, преведена и преразказана на "човешки” език, изглежда така: ГЕРБ и Реформаторският блок влизат в коалиция и съставят правителство, а Патриотичният фронт (евентуално) и АБВ (още по-евентуално) при неясни засега условия ги подкрепят с гласовете си в парламента, без да влизат в правителството и без да е съвсем ясно дали са част от управляващата коалиция.

Може ли да просъществува такова управление и какви дела могат да се очакват от него?

Предпоследно?

Формулата на това управление е трудно да се опише, камо ли да се коментира. Поради две причини. Първо, защото е твърде вероятно и тя да се окаже предпоследна. Да си спомним: в деня след изборите известният с умението си да взема остри завои лидер на партията, спечелила най-много гласове, обяви, че няма да прави никаква коалиция, а еднопартиен "кабинет на малцинството със споделена отговорност”. Само три дни по-късно вече не допускаше нищо друго освен „ясна коалиция с писмено споразумение”.

Оттогава досега мнението му многократно се колебаеше между тези две крайности. Дори в последните дни, когато формулата изглеждаше уговорена поне по принцип и вече се водеха преговори по нейните конкретни детайли, той каза, че не е „оптимист за кабинет” и допусна: "Като не стигнем до споразумение, взимаме мандата, връщаме го в сряда и отиваме на избори”.

Кой какъв смисъл влага?

Втората трудност произтича от обстоятелството, че всеки от потенциалните участници в тази формула изглежда влага различен смисъл в нея. Затова и дори я нарича по различен начин. Според ГЕРБ става дума за „коалиция на малцинството с по-широка парламентарна подкрепа”. Според Реформаторския блок - за "двупартийно правителство с три(4)партийно парламентарно мнозинство". От ГЕРБ избягват думата "мнозинство”, а от Реформаторския блок се пазят от думата "малцинство”.

Разликата във формулировките съвсем не е случайна. ГЕРБ, както ясно си личи и от предходните им оферти, ги влече към правителство на малцинството с плаваща, променяща се според темите подкрепа в парламента. За Реформаторския блок е задължително наличието на ясно, стабилно (и по възможност реформаторско) мнозинство. Без такова мнозинство той не би участвал.

Първият вариант допуска, а може би и разчита на подкрепа и от ДПС (щедро предложена още в нощта след изборите). Вторият изключва дори и съмнението за такава подкрепа.

Без оптимизъм

Предварително беше ясно, че при тези изборни резултати лесен и удовлетворяващ всички вариант за правителство няма и че във всеки случай ще трябва да се избира по-малкото зло. Така и сега, дори и при най-благоприятно стечение на обстоятелствата и осъществяване на описаната формула в пълния ѝ вид, прогнозата съвсем не е успокояваща.

Първо, от гледна точка на ефективността на управлението, която ще се измерва със способността му да извърши или поне да започне жизнено необходимите за страната реформи. Тепърва предстои да видим неговата програма (ако въобще се стигне дотам). Само че заради националистическите възгледи на единия подкрепящ партньор и заради лявата ориентация на другия тази програма ще бъде вероятно твърде компромисна, обща и без нужния обхват и дълбочина.

Въобще: след като позакърпи някакси най-спешните проблеми, това управление почти сигурно ще се озове между две противоречащи си и взаимно изключващи се изисквания. От една страна, обстоятелствата ще го принуждават да се захване с нетърпящите отлагане реформи. От друга обаче, ако го направи, ще засегне твърде много интереси и ще загуби подкрепа.

А тази подкрепа и без това е твърде хлъзгава и несигурна. Партиите, които не са пряко ангажирани с управлението, във всеки по-труден момент ще бъдат изкушени да се обърнат срещу него. А такива моменти ще има много. Тъй че и по отношение на стабилността и устойчивостта на едно такова управление прогнозата не е никак успокояваща.

Кръгом на място?

Тогава обаче "под ръка” ще е формулата на вечния "балансьор” в българската политика - ДПС. "Имаме готовност да подкрепим кабинет, предложен само от ГЕРБ”, каза за пореден път лидерът на Движението миналата седмица. А близките до депутата Делян Пеевски медии старателно му пригласят и сочат с пръст необходимия виновник: "Кабинет на малцинството е най-логичното решение”; "Кунева, Кънев и сие провалят кабинета”; "Реформаторите играят двойна игра”...

Впрочем, няма да е никаква изненада, ако въпреки всички договорки от последните дни, тази седмица лидерът на ГЕРБ направи "кръгом на място” и се върне към първоначалната си идея от деня след изборите.

Споделяне
Още по темата
Още от Анализи и Коментари

Как оценявате кризисните икономически мерки на правителството?