220 млн. лв. от бюджета за пристанищна инфраструктура в полза на Доган

Парите са за удълбочаване на плавателния път към бъдещите терминали край Варна

220 млн. лв. от бюджета за пристанищна инфраструктура в полза на Доган

Правителството планира да предостави допълнителни 220 млн. лв. в следващите три години на държавното предприятие "Пристанищна инфраструктура", които ще отидат за удълбочаване на подходите към пристанищните терминали в района на град Варна. Целта е да могат да влизат по-големи кораби, които да обслужват бъдещи два зърнени терминала, контейнерен терминал, такъв за сярна киселина и още един за петролни продукти. Общо за периода 2020-2022 г. държавният бюджет ще отдели 253 млн. лв. за дейността на "Пристанищна инфраструктура", предвижда актуализираната средногодишна бюджетна прогноза до края на 2022 г.

Обяснението на финансовото министерство е, че допълнителните пари за ремонтно-възстановителни, рехабилитационни и укрепителни дейности на пристанищната инфраструктура, така и за модернизация на пристанищните съоръжения и дейности, свързани с тяхната проходимост. Средствата са "за развитие на пристанищната инфраструктура в района на град Варна във връзка със съвременните тенденции за увеличаване на големината на корабите, което поставя определени изисквания относно дълбочината на подходите към пристанищните терминали, посочва се в документа.

Досега само "Пристанище ТЕЦ "Езерово", което е собственост на ТЕЦ "Варна", контролирано от почетния лидер на ДПС Ахмед Доган, е обявило инвестиционните си намерения за превръщане на старото въглищно пристанище на електроцентралата в такова за зърнени и контейнерни товари. През лятото шефът на "ТЕЦ Варна" Данаил Папазов обяви, че  дружеството има интерес към обработка на зърнени товари, тежки корабни горива, битум, асфалт и олио. Малко по-късно заработи зърненият терминал на пристанище Езерово, а амбицията на собствениците е до края на 2019 г. да бъдат обработени 200-250 хил. т, а през 2020 г. количествата да се удвоят. През 2021 г., се планират още един зърнен и един контейнерен терминал. Тогава представители на дружеството казаха,че за да стане това трябва да се удълбочат каналите към кейовите места, но оставиха впечатление, че ще правят това със свои инвестиции.

По-късно през деня транспортният министър Росен Желязков обясни, че отпуснатите държавни средства от 220 млн. лв. за пристанището във Варна са за удълбочаване до 12.5 метра, за да могат да влизат по-големи кораби. Той отрече инвестициите да са насочени към пристанището на Ахмед Доган. Напомни, че политиката на правителството е да предоставя пристанищните терминали на концесия и такава предстои и за пристанище Варна.

През юни  Папазов каза още,че се водят преговори с инвестиционен фонд от Лондон да влезе с поне 50-процентен дял в пристанище Езерово. Макар да бе обявено, че те ще приключат до края на юли 2019 г., това не е станало и разговорите продължават, обясниха от ТЕЦ "Варна" пред Mediapool. Именно инвеститорът трябваше да осигури свежите средства за преобразуването на старото въглищно пристанище в модерно срещу 89 млн. евро.

Бюджетът също така вдига субсидиите и за "Българските държавни железници" за закупуване на нови пътнически вагони и ремонт на старите. За 220 г. БДЖ Пътнически превози" ще получи 100 млн. лв. повече към обичайната субсидия от 39 млн. лв. За 2021 и 2022 г. държавната капиталова субсидия  отново се връща в рамките на 39 млн. лв.

Предвидените със 100 млн. лв. повече за БДЖ вероятно ще осигурят финансирането за обявения преди дни търг за закупуване на 40 чисто нови пътнически вагони , а предстои откриването и на такъв за доставка на 10 нови локомотива.

БДЖ "Пътнически превози" ще получи и по 175 млн. лв. за всяка от следващите три години като компенсация заради возените без пари или по-евтино деца, ученици, пенсионери, полицаи, военни.

Субсидиите за НКЖИ за следващите три години - 2020-2022, се запазват без промяна - по 145 млн. лв. на година. С тях се осигуряват финансирането и изпълнението на дейностите по поддържането и експлоатацията на жп инфраструктурата. Отделно НКЖИ ще получи и капиталов трансфер от 120 млн. лв. за всяка една от следващите три години. Средствата са необходими за изпълнение на инвестиционната ѝ програма и по-точно за проекти, за които не се осигуряват пари от европрограми. В основната си част те ще се насочат за поддържане на техническото и експлоатационното състояние на съществуващата жп инфраструктура, както и за съоръженията по сигнализация и безопасност.

Традиционните транспортни субсидии за превоз на пътници по нерентабилни автобусни и жп линии също се увеличават с 8 млн. лв. и догодина ще са 36 млн. От тях 11 млн. ще получи специално Столичната община за вътрешноградски транспорт. За превоз на пътници до планински и други отдалечени населени места в страната са предвидени 25 млн. лв.

През 2020 г. е завишена и субсидията на "Български пощи" за компенсиране на извършената т.нар. универсална пощенска услуга. Тя достига 32.8 млн. лв. Предприятието получава тези средства, защото е задължено да поддържа клонове и персонал и в малките населени места, където няма никаква рентабилност. По 32 млн. лв. са предвидени и за 2021 и 2022 г.

Споделяне

Още по темата

Още от Бизнес

Какво показва отмяната на карантини за VIP- персони в България?