222-ма депутати подкрепиха промените в конституцията

Всички присъстващи в парламента 222-ма народни представители подкрепиха на първо четене промените в Конституцията, свързани със съдебната реформа. Невиждан консенсус за това Народно събрание, нарече гласуването председателят на парламента Огнян Герджиков.

За първи път в най-новата история на България, парламентът започна процедура за промяна на Конституцията, приета преди 12 години.

Още в началото на продължилите близо 6 часа дебати, дясната и лявата опозиция декларираха, че ще подкрепят поправките на първо четене. Макар че за СДС те не са достатъчни, а според БСП проблемите са главно кадрови, а не законодателни.

Поправките в основния закон, изготвени от временна парламентарна комисия с участието на депутати от всички групи, бяха внесени в Народното събрание в края на юли от над 100 народни представители. За да станат факт, промените в основния закон трябва да се гласуват на три пъти от Народното събрание, като при всяко гласуване да бъдат подкрепени от повече от три-четвърти от 240-те депутати, или най-малко от 180 души. Между първото и второто гласуване има седем дни за редакция на текстовете.

Вчера председателят на парламента Огнян Герджиков прогнозира, че поправките ще съберат повече от изисквания минимум. Той заяви още, че последното трето, поименно гласуване на промените ще се проведе на 19 или на 23 септември.

Промяна в имунитета, несменяемостта и мандатността на магистратите

Промените в конституцията се определят като първа стъпка за разрешаване на проблемите на съдебната власт. Те се отнасят до имунитета и несменяемостта на магистратите, както и до мандатността на ръководните длъжности.

Според предложените поправки, имунитетът на магистратите се ограничава до функционален, което означава, че те няма да носят наказателна отговорност за служебните си действия и постановените от тях актове, освен ако не е извършено умишлено престъпление от общ характер. Едновременно с това магистратите няма да бъдат недосегаеми, както в момента, тъй като за всички техни действия извън служебните, ще носят наказателна отговорност на общо основание, като всички обикновени граждани.

Наказателно преследване спрямо магистратите за действия, свързани със службата им, ще може да започне по предложение не само на главния прокурор, но и на една-пета от ВСС.

С промените в Конституцията се увеличава изискването за стаж от 3 на 5 години, след което магистратите стават несменяеми. Нов момент е, че те могат да загубят този статут и да бъдат освободени, ако системно не изпълняват служебните си задължения или при действия, уронващи престижа на съдебната власт. Несменяемост ще се губи и при навършване на 65 години, както и при влязла в сила присъда "затвор" заради умишлено престъпление.

Мандатът на висшите ръководни длъжности в съдебната система може да бъде за срок до 5 години, с право за повторно назначаване.

НДСВ: И обществото, и партньорите ни в ЕС очакват промените

"Очаквам и по-сериозни реформи в конституцията" коментира в кулоарите на парламента министърът на правосъдието Антон Станков, който присъства на дебатите. Според него е необходимо време за следващите стъпки за реформи в основния закон. Предложените поправки са необходими и показват решимостта на парламента за по-ефективни действия на съдебната и другите власти, допълни Станков.

Като очаквани и от българското общество, и от евроатлантическите партньори на България определиха промените управляващите от НДСВ и ДПС. Според царските депутати това са точните текстове, които ще повишат ефективността на правосъдието, като едновременно гарантират независимостта, но и за отговорността на магистратите пред обществото.

Абсолютната независимост на магистратите доведе до уродливи явления и ги превърна в заложници на чувството на безотговорност и недосегаемост, обяви от парламентарната трибуна Анелия Мингова. Тя посочи, че според социологически проучвания, включително и сред магистратите, измененията се подкрепят.

Мингова отново каза, че според управляващите пълното отпадане на имунитета на магистратите, каквото иска СДС, крие риск от зависимост, затова е по-добре да се въведе така наречения функционален имунитет. От ОДС днес отново заявиха, че между първото и второто четене на промените отново ще предложат пълното отпадане на имунитета.

Въвежданата мандатност на всички нива в съдебната система е гаранция срещу злоупотребата с власт, каза още Мингова. Колегата ѝ Константин Пенчев допълни, че въвеждането на възможността несменяем магистрат да бъде освободен повишава отговорността на съдии, прокурори и следователи.

Лютви Местан от ДПС определи като първата и най-лесна стъпка днешните промени в основния закон. Основната задача е да се усъвършенстват онези механизми в Конституцията, които ще подобрят баланса и взаимодействието между властите, от което зависи успешната борба с престъпността и корупцията, посочи той. Според Борислав Цеков обаче промените в основния закон не трябва да засягат установения в сегашната конституция баланс между властите.

Основният закон на страната изигра своята положителна роля в прехода, но тя носи и противоречивостта на тежката ситуация, в която се роди, коментира още Местан.

СДС: Промените са недостатъчни, но са първа стъпка

Промените в Конституцията са крайно недостатъчни и козметични, но все пак са първа стъпка за реформиране на българската държава в посока на повече отговорности, повече контрол върху всяка една от институциите, заяви от името на ОДС Екатерина Михайлова.

Тя напомни, че ОДС иска и ще продължи да настоява за изменения на основния закон и в други посоки - преструктуриране на съдебната власт и излизане на следствието и прокуратурата от нея, отменяне на имунитета и на депутатите, квалифицирано мнозинство при избор на органи от Народното събрание.

Заместник-председателят на дясната опозиция напомни, че заложените дефекти в сегашната конституция са посочени от СДС още при приемането ѝ през 1991 г. с отказа на голяма група депутати да я подкрепят. Тя определи основният закон на страната като хибрид между Търновската и двете комунистически конституции - Димитровската и Живковската, и отново напомни, че е необходимо Велико народно събрание, което да направи необходимите кардинални промени.

Трябва да се променят тези части на Конституцията, чието прилагане в практиката показа, че забавят реформите в България, допълни и Йордан Соколов.

Като ревизия на социалистическите идеи, очертали пътя към демокрацията на България през 1991 г., определи днешните промени Елиана Масева от СДС пред радио "Свободна Европа".

БСП: Подкрепяме, макар че проблемите са главно кадрови

"Каквото и да говорите, Конституцията не се оказа юзди на демократичния процес, а шпори за неговото развитие", заяви титулуваният като един от бащите на сегашната конституция, депутатът от левицата Гиньо Ганев. "Българската Конституция трябва да се усъвършенства. Нека се облягаме на Конституцията и на нейните принципи, но господа, не лягайте върху нея, защото иначе ще си помислят, че искате да я изнасилвате", емоционално призова Ганев дясната опозиция, която пледира за кардинална промяна на основния закон

Депутати от левицата също декларираха подкрепата си за промените в основния закон, макар че според тях основните проблеми за съдебната система идват от кадрите в нея, а не от принципите, по които тя функционира. Левицата бе последната парламентарна сила, която склони да участва в оформянето на поправките на основния закон, гласуван през 1991 г. с мнозинството на БСП в тогавашното Седмо Велико Народно събрание.

Илюзия е, че промените в Конституцията автоматично ще доведат до по-добра съдебна система. Основните проблеми на съдебната власт не са в конституцията, а са кадрови и организационни, заяви зам.председателят на парламентарната група на Коалиция за България Любен Корнезов.

Корнезов посочи, че от 1991 г. досега има цялостна подмяна на съдиите - преди 12 години на щат са били 1000 съдии, сега са 1563, като през този период са назначени 1716 съдии. Той отново повтори тезата, че цялостната подмяна е извършена от хората на ръководни длъжности в съдебната система, назначени и контролирани от СДС през всичките 12 години.

Корнезов все пак определи като необходими предлаганите промени заради състоянието на съдебната система - бавно, мудно, неефективно правосъдие, както и заради противоречивата и до голяма степен политизирана практика на Конституционния съд.

По време на дебатите колегата му Янаки Стоилов поиска между първо и второ четене да се уточнят детайли около текстовете за несменяемостта на магистратите.

Още от България

Какво би означавало отпадането на мониторинга на Европейската комисия?