2/3 от българите казват, че следващата им кола ще е хибрид или електрическа

България може да е страната в Европейския съюз с най-възрастен автомобилен парк – средно 19 години, и с доста по-ниски доходи от средноевропейските, но затова пък 76 на сто или близо две трети от българите заявяват, че следващият им автомобил ще е хибриден или електрически. Това сочи второто издание на Климатичното изследване за 2021-2022 г., публикувано във вторник от Европейската инвестиционна банка (ЕИБ).

Също така 75 на сто от българите са на мнение, че самите те правят всичко възможно, за да се борят с изменението на климата в ежедневието си. Мнозинството обаче вярва, че останалите хора у нас не правят това

Данните сочат още, че 63% от българите твърдят, че като избират къде да почиват също вземат предвид изменението на климата. Тази грижа се оказва отправна точка и при търсенето на работа за 47 процента от младите българи.

Според проучването едва 24 процента от българите казват, че биха си закупили дизелов или бензинов автомобил, които срещат все повече ограничения от страна на властите в големите европейски градове и дори на места се готвят техните забрани след години. 40% спират избора си на хибриден автомобил, а 36% - на електрически.

Хибридите са най-предпочитани за хората над 65 г. (53% биха закупили такъв автомобил) и хората на възраст 30-64 г. (40%). Най-малко предпочитан за хората на възраст от 15 до 29 г. (само 28% от тях биха закупили хибриден автомобил). Българите на възраст под 30 г. биха предпочели бензинов или дизелов автомобил (37%), докато бензинов/дизелов автомобил е най-малко предпочитаната възможност за хората на възраст 30-64 г. (23%) и хората над 65-годишна възраст (1 %). Купувачите на възраст 30-64 г. са най-склонни да закупят електрически автомобил (38% от тях биха избрали този вид автомобил в сравнение с 34 % от хората на възраст под 30 г. и 33% от хората над 65-годишна възраст).

Същевременно, 18% от българите като цяло казват, че нямат автомобил в момента и не възнамеряват да закупят такъв (пет пункта над средната стойност за ЕС).

Румънците декларират най-голямо намерение да преминат към нови автомобилни технологии (81%). При българите то е с 5 пункта над средната стойност за Източна Европа (71%). Също така, българските купувачи на автомобили изглеждат по-склонни да закупят хибриден или електрически автомобил, отколкото френските (61 %) или немските (52%).

Като цяло, европейците са склонни да предпочетат хибридни автомобили (39%), докато бензиновите или дизеловите автомобили се класират на второ място (33%), а електрическите автомобили заемат трето място (28% заявяват, че биха закупили електрически автомобил).

Докато китайците са най-склонни да закупят електрически автомобил (44%), американците биха избрали на първо място хибриден автомобил (38%), на следващо място бензинов или дизелов автомобил (33%) и едва след това електрически автомобил (29%).

Загриженост за климата при избора на място за почивка са декларирали 63% от българите. Същият е процентът на хората под 30 г. Въпреки това, над една трета от младите хора (38% спрямо 23% от тези от 30 до 64 г. и 19% от хората на над 65 г.) казват, че ще ползват самолет за лятната си ваканция през 2022 г. Една четвърт от под 30-годишните (25% спрямо 11% от следващата възрастова група и 3% от тези над 65 г.) казват, че ще летят до далечна дестинация.

Свързаните с климата съображения влияят и на решенията на хората, сочи проучването на ЕИБ

43% от българите заявяват, че това е от значение като си търсят работа и това е еднакво важно за всички възрастови групи, според отговорите на участвалите в проучването.

Изменението на климата е посочено като фактор за избор на банка или инвестиране на спестяванията от 39% от българите.

"Въпреки някои отчетливи различия между поколенията, хората в България все повече приспособяват своите навици по отношение на мобилността и потреблението към по-устойчиви решения за справяне с изменението на климата", коментира вицепрезидентът на ЕИБ Лиляна Павлова, цитирана в съобщението. Според нея проучването показва, че хората от всички възрасти са готови да поемат по-сериозни ангажименти в своето ежедневие, за да помогнат за смекчаване на кризата с климата.