25% от болничните легла са излишни. 800 хил. българи без достъп до личен лекар

25% от болничните легла в страната са излишни, като в София изобщо не трябва да бъдат разкривани нови структури за активно лечение, а част от съществуващите следва да се трансформират в такива за дългосрочни грижи. И докато болничната помощ в страната е в излишък, то 800 000 българи от 9 малки града и 3882 села на практика са без достъп до личен лекар. Това показва Националната карта на дългосрочните нужди от здравни услуги, която беше приета от правителството в края на миналата година. Стратегическият документ е ангажимент на страната към изграждането на Европейски здравен съюз и включва анализи, политики и препоръки за развитие на здравния сектор.

По данни от 2021 година у нас по договор с НЗОК работят 3950 лични лекари, като на един лекар се падат 1711 здравноосигурени лица. Здравните власти отчитат слаба тенденция за нарастване броя на личните лекари, съчетана със спад в броя на населението на страната. Така към 2030 г. се очаква осигуреността с лични лекари да увеличи до един лекар на 1650 души, което е близо до заложените минимални нужди на национално ниво.

Като тревожен, обаче, се откроява фактът, че средната възраст на личните лекари е 58-59 години, а 25% работят в пенсионна възраст.

Друго притеснително обстоятелство е, че в 9 малки града и 3882 села, в които живеят над 800 000 души или 12 % от населението на страната, няма осигурен достъп на място до първична медицинска помощ, т.е. не са покрити от общопрактикуващ лекар. О тях 2142 населени места са с население над 100 души, а 104 са с население над 1 000 души.

За да се намалят неравенствата в достъпа до личен лекар НЗОК въведе финансови стимули за общопрактикуващите медици в селските и отдалечените райони на страната под формата на месечно отпускана сума за съответната практика. Тези суми са определени в Националния рамков догвор по населени места и варират в зависимост от отдалечеността на практиката от други лечебни заведения, затруднения достъп поради лоша транспортна инфраструктура, разпръснатост на обслужваните населени места, обслужваното население и замърсяването на околната среда. Анализите, обаче, сочат, че тези стимули не са достатъчни и не водят до значимо подобряване на достъпа на населението в отдалечените и труднодостъпни райони до лекар.

Ето защо документът предлага допълнителни стимули за общопрактикуващите лекари да разкриват практики в труднодостъпни и отдалечени райони. Например чрез първоначална еднократна сума за семейството на лекаря; разходи за наем и транспорт; предоставяне на средства за заплати за наемането на допълнителен брой медицински специалисти (лекари, медицински сестри, акушерки, фелдшери и/или лекарски асистенти).

Същевременно картата отчита добре познатия от години проблем с излишъка от болнични легла.

Към края на 2021 г. в страната функционират 319 болници, от които 112 са многопрофилни. Броят на частните болници е 115, на специализираните болници – 60 и на държавните психиатрични болници – 12. Освен тях стационарна дейност осъществяват и 7 комплексни онкологични центъра, 12 центъра за психично здраве и 3 центъра за кожно-венерически заболявания със стационар.

Лечебните заведения за болнична помощ разполагат всичко с 52 246 болнични легла, от които половината - 25 608 са в многопрофилните болници. Частните болници разполагат с 14 392 легла и броят им постоянно се увеличава. 6 520 са леглата в специализираните болниците и 2 122 в психиатричните болници. Още 2245 са леглата в другите лечебни заведения като Комплексните онкологични центрове.

Над половината от общия болничен леглови фонд (59.6%) е концентриран в 7 области – София (столица) (21.2%), Пловдив (13.3%), Бургас (6.3%), Варна (5.1%), Плевен (5.0%), Стара Загора (4.6%), Пазарджик (4.1%).

Анализът на данните показва, че на национално ниво е налице излишен общ леглови фонд от 13 457 легла, което е 25 % от всички разкрити легла.

При преглед на леглата по видове се установява, че най-голям е излишъкът по отношение на леглата за активно лечение – 14 843, докато е налице значителен дефицит на леглата за дългосрочна грижа, осигурявана в болнични условия – недостиг от 2 989 легла, т.е. 58 % от установените потребности.

Анализът отчита, че в областите с излишък от болнични легла, и особено в София "инвестициите следва да са насочени към подкрепа за приоритетни болнични дейности, свързани с актуални проблеми за здравето на населението и провеждане на национални здравни политики, без разкриване на допълнителни болнични легла за активно лечение в рамките на наличните легла и тяхното преструктуриране при необходимост, базирано на оперативен анализ на нуждите".

Като цяло се препоръчва лечебни заведения за болнична помощ да се поддържат в населени места с най-малко 15 000 души население. Като опция е заложено преструктуриране на част от леглата за активно лечение в легла за дългосрочни грижи или цялостно преструктуриране на лечебните заведения в лечебни заведения от друг вид – болници за продължително лечение, медицински центрове, хосписи или заведения, предоставящи медико-социални услуги.

Въпреки излишъка от болнични структури в страната, проблем остава достъпът до съвременно лечение на болни с мозъчно-съдови заболявания, в т.ч. инсулт.
По данни на годишния доклад на Националния статистически институт, през 2021 година от “мозъчно-съдови болести” са починали 20 663 души. По данни на НЦОЗА над 50 000 души в страната ежегодно получават инсулт. Според експертни прогнози към 2035 г. се очаква инсултите да се увеличат с 34% основно поради застаряващото население. По данни на НЗОК през 2021 г. 132 лечебни заведения в страната са имали съответните структури и договор с НЗОК за лечение на болни с инсулт. От всички болни с исхемичен инсулт, приети за болнично лечение, едва при 2.28% е приложено съвременно лечение с тромболиза (901 болни), а при 0,10% интервенционално лечение (тромбектомия). Тромболиза е осъществявана в 47 болници, което е 36% от всички лечебни заведения, осъществяващи лечение на болни с инсулт. В останалите 85 болници за годината не е проведена нито 1 тромболиза.

Здравните власти отдавна са си поставили за цел да променят това чрез изграждане на високоспециализирани центрове за лечение на инсулти и други мозъчно-съдови заболявания, т.нар. "строук центрове", залегнали и в Плана за възстановяване.

Дейността им ще се подкрепя мрежа от "първични центрове за лечение на инсулт“, които следва да се организират в многопрофилните болници с разкрити спешни отделения от поне второ ниво на компетентност. Там ще може да се прави своевременна образна диагностика, да се провежда тромболитично лечение и да се насочват болните с показания за интервенционално лечение към най-близко-разположения "строук център“. От особено важно значение е организирането на болничните заведения в телемедицински мрежи, което ще позволи прилагането на лечение с тромболиза в първичните центрове за лечение на инсулти в резултат от телемедицинска консултация, както и своевременно насочване на болните за специализирано лечение в "строук център“.

Здравната карта обръща внимание още на осигуреността с медицински специалисти по отделните специалности и на териториално ниво и специфичните нужди в областта на педиатрията, психичното здраве, онкологичната помощ и други.

В областта на педиатричната помощ се посочва, че е необходимо еда се намери добър баланс между възможностите за добър достъп и предоставяне на услуги в общността и гарантирането на подходящото ниво на болнично лечение. В тази връзка от ключово значение е подкрепата за педиатричните структури на ниво област, които могат да осигурят необходимия обем и качество на грижата за малките пациенти. На територията на всяка област трябва да има поне една такава педиатрична структура, която се явява областен център за координирана педиатрична грижа, осъществява интеграция на услугите и връзка между педиатричните структури с местно значение и тези с регионално и национално значение. Обърнато е внимание и на необходимостта от изграждането на Национална детска болница.

По отношение на онкологичната помощ като основен проблем е изведена липсата на интеграция между отделните онкологични структури и най-вече между отделните етапи на диагностично-лечебния процес, в т.ч. скрининг, диагностика и осигуряване на комплексни грижи за болните с онкологични заболявания под един покрив. Както вече беше отбелязано, в страната е налице сериозен дефицит по отношение на леглата за дългосрочни грижи, в т.ч. палиативни грижи за болни с онкологични заболявания.