Прескочи към основното съдържание
Вход / Регистрация

28% от участниците в електорални проучвания подвеждат социолозите

30% решават в последния момент да подкрепят партия с по-големи шансове

11 коментара
28% от участниците в електорални проучвания подвеждат социолозите

28% от участниците в електоралните проучвания съзнателно подвеждат изследователите, а 30% в последния момент ще променят решението за вота си и ще гласуват за партия с по-големи шансове. Това е установил методически експеримент на Центъра за емпирични социални изследвания към Института по философия и социология при Българската академия на науките (БАН).

Проектът е посветен на процесите на формиране на общественото мнение и възможностите чрез математическо моделиране да се усъвършенстват социологическите инструменти за предсказване на развитието на обществените нагласи по важни за българското общество въпроси.

От гледна точка на генерирането на електорални прогнози важно е как избирателите участват в провежданите електорални изследвания. Данните показват, че участието в подобен род изследвания се възприема отговорно и с разбиране. Въпреки това, притеснителен е фактът, че 28% от респондентите в електоралните проучвания съзнателно подвеждат изследователите, като съобщават неверни електорални намерения. Една от причините за това е незнанието по какъв начин се използват данните от електоралните проучвания. Другата причина е принципното убеждение, че не е коректно на избирателите да бъде поставян такъв въпрос.

Данните показват също така, че електоралните нагласи в значителна степен се влияят от електоралните проучвания - особено тези, резултатите от които се обявяват в последните две седмици преди изборния ден.

Около 30% от потенциалните избиратели споделят, че ако електоралните проучвания покажат ниска електорална сила на партията, на която симпатизират, те ще променят намерението си за гласуване и ще пренасочат гласа си към партия, която има по-големи електорални шансове. Така се потвърждават констатации от политически и електорални анализи през последните десет и повече години, според които около една трета от потенциалните избиратели у нас са колебаещи се – те нямат постоянно политическо представителство и на всеки нови избори търсят нов фаворит. За да се ориентират в реалната сила на новите политически субекти, избирателите се нуждаят от информация.

Такава получават предимно от медиите и медийните изяви на политическите лидери. Също така, в търсене на информация, избирателите се обръщат към електоралните проучвания, като от тях черпят конкретна информация както за самия политически субект, така и за неговата електорална сила и за позиционирането му в общия политически контекст.

Интересът на потенциалните избиратели към резултатите от електоралните проучвания се обуславя от желанието да се получи предварителна представа за електоралната тежест на политическите субекти-участници в изборите, в това число и за партията, на която симпатизират и за която имат психологическа готовност да гласуват. При проведения методически експеримент се е потвърдила хипотезата, че една трета от избирателите (най-вече тези без трайни политически симпатии, колебаещи се и търсещи представителство във всеки новопоявил се политически играч), се надяват от електоралните изследвания да научат коя партия се очертава победител на изборите. Това явление е описано в социологическата литература като "спирала на мълчанието" (Елизабет Ноел), но остава подценено при политическите анализи у нас.

Eлекторалните нагласи се формират под влиянието на сложен комплекс от фактори. Телевизията, обаче, е факторът с най-силно влияние върху формирането на електоралните нагласи. Следващият по сила фактор са публичните изяви на политиците и в частност, телевизионните изяви на политиците - участия в новинарски, обзорни и дискусионни предавания, които имат изключителен по сила потенциал за влияние върху формирането на електоралните нагласи. Третият по значимост фактор са социалните мрежи - Фейсбук, Туитър, Тик Ток, Инстаграм и др., показва още експериментът на БАН.

Като значими фактори при формирането на електоралните нагласи се открояват също радиото, електронните версии на печатните медии, традиционните печатни медии в техния хартиен вариант и други новинарски сайтове и портали, както и коментарите на публичните експерти. Не бива да се подценява и факторът доверителен кръг – това са най-близките приятели, роднини, колеги, на които човек има доверие и с които споделя мнения по актуални въпроси.

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.

11 коментара

Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.

Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.

Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg

Прочетете нашите правила за участие във форумите.

За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.



  1. Мислимотор
    #11

    Эфирчик писатель, не читатель. Дедо Генчо ясно е разграничил ел.гласуване по интернет и машинно гласуване. Именно на това е посветен постът му. Или не четеш с разбиране, или тролиш несвестно.

  2. efir2
    #10
    Отговор на коментар #5

    Ох, Дедо Генчо, нерде Ямбол, нерде Стамбул? Какво общо има електрониката с интернет? Точно заради такова невежество се докарахме до тук. А относно нагласянето на резултати - другарят Путин прокара електронно гласуване в матушката ви Русия. Защо? Защото по-трудно се фалшифицира? Блажени са вярващите.

  3. АниD
    #9

    Това че повечето от агенциите подвеждат с манипулиращи въпроси се знае, но този "методически експеримент на Центъра за емпирични социални изследвания към Института по философия и социология при Българската академия на науките (БАН)" направо биха по манипулации и най жълтите агенции. Ако хората гласуваха "за партия с по големи шансове" нямаше да има толкова загубени гласове за партии, които не влизат в парламента. Не се подвеждайте, явно лъжите отвсякъде ще са брутални преди тези избори.

  4. стефчо
    #8

    100% от социолозите подвеждат участниците в електоралния процес, сочи ново проучване на Института "У Назе На Компа", базирано на изборни данни от последните 22 години.

  5. Rolo Tomassi
    #7

    Неточно е цитираните проценти да се сумират, но общата картина се вижда ясно и това не е обнадеждаващо. Народопсихологията в България е такава, че ако скоро населението не помъдрее/се вразуми, няма да бъдем истински европейци още дълго време.

  6. balchovalkov
    #6

    Айде сега ние сме виновни че агенциите не могат да познаят приблизително резултатите , да не кажем , че винаги се осир@т.

  7. Дедо Генчо
    #5
    Отговор на коментар #3

    Гласуването не е електронно, а машинно. Машините нямат връзка с интернет. Нагласят се резултатите с хартиените бюлетини, най вече при протоколите от СИК. Само казвам.

  8. Коментарът е изтрит заради нецензурни думи или обиди.
    #4
  9. efir2
    #3

    Сега, като гласуването е електронно, могат да си нагласят резултатите както си искат и трябва да представят пред обществото обяснение, защо резултатите от сега нататъка няма да имат нищо общо със социологическите проучвания.

  10. pepe
    #2

    А, някой най-сетне каза това, което вече всички "неофициално" знаем - с 58% грешка, без дори да се отчетат случайните флуктоации, "проучванията" дават абсолютно неверни предвиждания.

Препоръчано от редакцията

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.