29 години от "Кървавата неделя"

На 30 януари се навършват 29 години от най-коментираното събитие в конфликта между католици и протестанти в Северна Ирландия. На този ден, през 1972 г., по време на демонстрация в защита на човешките права, последвана от безредици, британски войници убиват 14 ирландци. Тринадесет от тях загиват на място, а четиринайстият умира в болницата. Случката остава в историята като "Кървавата неделя" (Blooby Sunday) и е повратна точка в развитието на конфликта в Северна Ирландия.

Годишнината на жертвите стана повод северноирландската католическа партия Шийн Фейн да обяви, че може да представи нови доказателства относно случая. На специална пресконференция министърът на образованието на Северна Ирландия и политик от Шийн Фейн, Мартин Макгинес обяви, че иска да бъде започнато ново разследване. Интересно е, че според следствие от 1984 г., което се позовава на документи на тайните служби, сегашният министър Макгинес е участвал в демонстрацията в деня на "Кървавата неделя" и е започнал стрелба срещу полицейските части.

Истинските факти около кръвопролитията обаче трудно могат да бъдат разкрити, защото голяма част от документите по случая са унищожени или засега няма да бъдат огласявани. В тази връзка, семействата на загиналите в "Кървавата неделя" обявиха, че английското министерство на отбраната не сътрудничи на разследването по случая. Близките оповестиха още, че стотици улики от този ден като снимки, документи и дори няколко от оръжията, с които войниците са стреляли по демонстрантите, са изчезнали.

30 януари, 1972 г.

След събитията от този ден, наречен по-късно "Blooby Sunday", правителството в Лондон започва разследване на случая. За учудване на католическата общественост в Северна Ирландия обаче, британското правителство оправдава войниците, които са открили огън по време на безредиците, въпреки че според доклада на водещия следствието някои от тях не са имали основания да стрелят. В доклада обаче се посочва, че английските части са отвърнали на огъня, след като по тях е било стреляно от боец на Ирландската републиканска армия (ИРА).

Протестът е организиран от Асоциацията за защита на човешките права в град Дери. Целта на събитието е да се демонстрира против политиката на интерниране на ирландци-католици, която започва една година преди това. В шествието участват 10 000 души и в началото нищо не подсказва, че ще се достигне до размирици. Организаторите предварително провеждат среща с ИРА и предупреждават ръководството ѝ да не се присъединява към проявата им, да изтегли бойците си и да изнесе оръжията от района на събитието.

Според плановете маршрутът на шествието трябва да премине през центъра на Дери, но британски специални части блокират пътя. Това е тази част от центъра на града, която се нарича "Свободен Дери" и където най-често радикалните ирландски републиканци замерват английската полиция с камъни. По принцип зоната, наречена "Свободен Дери", е забранена за британски войски. Военните части, които трябва да охраняват демонстрацията обаче, са депортирани от Белфаст и не знаят за съществуването на свободната зона.

Те решават да преградят пътя на шествието точно в тази част на града и поставят ограничителна линия в зоната "Свободен Дери". Армейският командир, който ръководи частите, пристигнали от Белфаст, нарежда на войниците си да арестуват всеки, който прекрачи забранената линия. Според британските медии, които се позовават на очевидци и официални полицейски доклади, в 16 часа от страната на демонстрантите е стреляно срещу полицията.

След изтрела част от протестиращите започват да хвърлят камъни по британските части. В 16.05 часа войниците получават заповед да разпръснат шествието. Всички събития, които влизат в историята като "Кървавата неделя", се случват в следващите 20 минути. Военните твърдят, че са били обстрелвани и са отвърнали на огъня, докато свидетели на демонстрацията твърдят точно обратното.

Митът за "Bloody Sunday"

30 години след събитията от "Bloody Sunday", в Северна Ирландия продължават да търсят обяснение на това какво се е случило през трийсетте минути между 16.00 и 16.30 часа. Докато през 70-те години обаче разследванията са насочени към търсене на хората, отговорни за жертвите, днес целта е по-скоро да се изнесе истината за случая пред обществото.

Настоящото разследване трябва да отговори на няколко въпроса: Какви оперативни инструкции са били дадени на войниците, преди да заемат позиции? Кои войници и при какви обстоятелства са стреляли по протестиращите? Кой е убил невинни хора? Какво са правили жертвите, когато са били застреляни?

В крайна сметка, пред истината за четиринайсетте убити има много препятствия. Почти 30 години след 1972 г. "Bloody Sunday" още е изключително болезнена тема в Северна Ирландия. Интересно е, че липсата на яснота по нея води до това, че случаят започва да се митологизира. Световно известната ирландска рок група Ю2 дори написа песента "Sunday Bloody Sunday", която е посветена на жертвите.

С всеки изминал ден ще става все по-трудно да се доказват фактите, свързани с смъртта на четиринайсетте души, след като някои от свидетелите вече не са между живите, а други са твърде възрастни, за да разчитат на спомените си. Голяма част от доказателствата също са загубени или унищожени. От друга страна, след 29 години се появяват нови улики, които със сигурност ще държат общественото мнение във Великобритания фокусирано върху историята на "Кървавата неделя".

Други източници:

ББС
Доклад на трибунала за "Кървавата неделя"
Уеб сайт на британската армия
Университет Лимерик

Споделяне
Още от Свят