30 години преди Буш в Пекин беше Никсън

В един мразовит февруарски ден американският президент пристигна на летището в Пекин, където бяха разлепени плакати, отричащи империализма.

Това беше през 1972 г., когато Ричард Никсън се стремеше към поставяне на основите на официални отношения с Китай след десетилетия на конфликти.

В четвъртък, 30 години след посещението на Никсън, който пристигна на 21 февруари 1972 г., Джордж Буш се завръща в Пекин като президент. Той ще пристигне на летището, където рекламите на западни мобилни телефони и маркови облекла са заменили революционните лозунги.

В навечерието на посещението на Буш, китайските медии отбелязват годишнината от визитата на Никсън, която се оказа повратна точка за развитието на бизнеса, политическите и лични отношения между двете държави. Това е част от китайското приветствие към Джордж Буш като временно се оставят настрани споровете като например този за нарушаването на човешките права.

Държавните всекидневници поместват снимки на срещата между Никсън и комунистическия лидер Мао Цзедун и наздравиците с премиера Чжоу Енлай.

Никсън започна опитите за сближаване с Китай още през 1971 г., надявайки се двете държави да се обединят срещу общия им враг -- Съветския съюз и Китай да помогне на САЩ за прекратяване на войната във Виетнам. Американски състезатели по тенис на маса посетиха Пекин през тази година, което беше определено от журналистите като "пинг понг дипломация".

Нито един представител на америкаската власт не беше стъпвал на китайска почва от революцията през 1949 г. Разделението беше подсилено от Корейската война, когато двете правителства бяха в двата противникови лагери.

Никсън, който беше започнал кариерата си като антикомунист, изненада американците като съобщи на 15 юли 1971 г., че ще посети Китай. Неговият съветник по националната сигурност Хенри Кисинджър беше посетил тайно Пекин и заяви, че успешните преговори ще преобразят изцяло световните отношения.

Никсън пристигна в Пекин, докато страната все още беше обхваната от еуфорията на Културната революция. Кисинджър беше намерил листовки в хотелската си стая, съдържащи антиамерикански лозунги.

В първия ден от посещението си в Пекин Никсън се срещна с Мао и разговаря с него в продължение на 70 минути. Осемдесет и осем годишният китайски лидер беше болен и според агенция Синхуа лекарите са били в съседната стая по време на разговорите.

Посещението на Никсън завърши с "Шанхайското комюнике", в което се призоваваше за начало на търговски, дипломатически и лични контакти между двете държави. Нерешени останаха по-сложните въпроси за официалното признаване на комунистическото правителство и статута на Тайван. Никсън не успя да издейства помощ за Виетнам, но двете страни се споразумяха да си сътрудничат в наблюдението на Съветския съюз. Вашингтон изгради подслушвателни станции в северозападната част на китайската пустиня.

През 1979 г. Вашингтон най-накрая прекъсна отношенията си с Тайван и призна правителството на Китай.

За разлика от атмосферата по време на посещението на Никсън, Китай и Вашингтон вече са изгладили повечето си противоречия. Пекин не се присъедини към критиката срещу изказването на американския президент, в което той каза, че Северна Корея, Ирак и Иран съставят "ос на злото". Китай само подчерта, че подобни думи не помагат на мира по света.

Въпреки носталгията по посещението на Никсън агенция Синхуа не успя да се въздържи и да не нападне американците. Агенцията припомни, че през 1954 г. американският държавен секретар Джон Фостър Дълeс отказа да се ръкува с Чжоу на конференция в Женева за статута на Виетнам.

"Вероятно Никсън постъпи разумно 18 години по-късно, поправяйки американската грешка като прояви инициатива и пръв протегна ръка към китайския премиер. Той със сигуност се е почувствал много развълнуван", подчертава агенция Синхуа.

По БТА