30 хиляди пъти МВР е следило трафични данни без съдебна санкция

Близо 30 хиляди пъти МВР е следило трафичните данни на граждани без съдебно разрешение през миналата година. След промените в Закона за електронните съобщения (ЗЕС) всички интернет доставчици се задължиха да пазят данните за клиентите си по 1 година. Това става ясно от доклада на парламентарната подкомисия за контрол на СРС, обяви в четвъртък новият ѝ ротационен председател Христо Бисеров (ДПС).

По думите му през първите четири месеца на 2010 година преди поправката на ЗЕС разрешенията за следене в мрежата са били 2700, а след това - за 8 месеца, нарастват до 50 хиляди.

Почти невъзможно е да се направи извод дали всички тези данни са били полезни, защото е трудно да се изследват 50 хиляди случая, коментира Бисеров пред БНР. Докато при специалните разузнавателни средства знаем, че има 3400 броя изготвени веществени доказателствени средства, допълни той.

"Но това не означава все още, че те са послужили за присъди. Този елемент също не е изследван, защото е много трудно ние да проверим 4 хиляди дела дали в присъдите по тези дела са вложени информации от веществени доказателствени средства. Така че моето лично мнение е, че крайният ефект е много малък на огромните разходи, които се правят за тези дейности", заяви Христо Бисеров.

По данни на подкомисията 5763-ма са следените и подслушвани българи от април 2010 г. до април 2011 г. За тях съдът е издал 15 864 разрешения за използване на СРС, като около 80% са били за подслушване. Едва 3388 са послужили като доказателства за извършени престъпления. Не е известно колко от тях са използвани в съда. 142 пъти МВР шефът Цветан Цветанов е давал разрешения за прилагане на СРС без съдебна санкция.

Бисеров посочи, че за две години броят на СРС-тата е скочил три пъти. Според него тенденциите не се променят, въпреки усилията на парламентарната комисия. "И ако трябва да дадем отговор защо е така, моят отговор е, че това е държавна политика", каза депутатът.

След скандала "Тановгейт" с изтеклите СРС-та от записани телефонни разговори на на шефа на митниците Ваньо Танов с премиера Борисов, с министри и депутати, Бойко Борисов съобщи през февруари, че ще се изготвят промени в закона за СРС и вътрешният министър вече няма да има право да подписва такива разрешения, като тази дейност ще премине изцяло в правомощията на главния секретар на МВР.

По този повод Христо Бисеров коментира, че времето си тече, а "началникът на изборния щаб на ГЕРБ продължава да бъде лицето, което дава разрешенията за подслушване". "И ние се питаме той ли ще дава разрешенията за подслушване по време на изборите, когато ръководи изборния щаб на партията си", каза депутатът от ДПС по повод споровете около партийния пост на вътрешния министър Цветан Цветанов.

Христо Бисеров каза, че започва проверка на 142 -те разрешения за подслушване, които Цветанов е дал без съдебна санкция.

  Даването на такива разрешения е "изключително правомощие извън общите процедури", продължи депутатът и добави, че трябва да се установи "дали е имало заплаха за тежко умишлено престъпление за националната сигурност, дали е нямало време да се обърнат към съдия".

Депутатите настояват да се провери и друго изключение – когато се прилагат СРС със съгласие на заплашено лице. Това също е една от вратичките, които могат да бъдат използвани за заобикаляне на общите правила, поясни Бисеров.

Той обърна внимание на обстоятелството, че прокуратурата е инициатор на две трети от исканията за СРС и "няма обяснение" за проявената активност.

Споделяне

Още по темата

Още от България