300 лв. глоба за продаден глас за президент

300 лв. глоба за продаден глас за президент

Избирател, който продаде гласа си на изборите за президент и вицепрезидент, ще се наказва с глоба до 300 лв. От 300 до 1000 лв. е санкцията за всеки, който изнесе или държи извън избирателната секция изборни книжа.

Това реши Народното събрание във вторник с приемането на второ четене на промените в закона за избор на държавен глава.

С гласовете на мнозинството Народното събрание отхвърли предложението на “Атака” за въвеждане за задължително гласуване на изборите за президент и вицепрезидент.

Парламентът реши гласуването да става с гласува с обща бяла бюлетина в прозрачни урни. Занапред ще се поставя знак в квадратчето с цифрата на съответния кандидат, а не както досега в отделно празно поле.

Вотът ще е невалиден при наличието на повече от един знак. Недействителна ще бъде бюлетината при изписване на инициали и/или имена. Гласуването е невалидно и когато знакът излиза от квадратчето или е поставен извън квадратчето и влиза в полето на друга листа.

Мотивирайки предложението за задължително гласуване, депутатът от “Атака” Павел Шопов обясни, че и в момента съществува задължително гласуване, но то е за електората на ДПС. Именно на този електорат разчита президентът Георги Първанов за преизбирането си, допълни той.

Георги Близкашки от Коалиция за България изтъкна, че задължителното гласуване противоречи на конституцията. Там е записано, че всеки български гражданин е в правото си да гласува, но това право означава, че той може и да се въздържи от гласуване.

Въпросът със задължителното гласуване може да се реши само с промени в конституцията, каза Близнашки, като допълни, че такава тенденция противоречи на тенденциите в ЕС.

Зам.-председателят на ДПС Лютви Местан обясни, че ДПС е против предложението на “Атака”, тъй като подходът за превръщането на правата в задължения е неправилен.

Според българското законодателство, на първи тур може да има избран президент, само ако във вота са участвали повече от половината от имащите право на глас, а кандидатът е спечелил поне половината плюс един от реално подадените гласове. Ако едно от двете условия не е изпълнено, трябва да се проведе балотаж, при който обаче няма изискване за избирателна активност.

Депутатите приеха още, че удостоверенията за гласуване на друго място ще се записват в отделен регистър, който ще се води от общинската администрация. В регистъра ще бъде записан номерът на издаденото удостоверение, трите имена, ЕГН, датата на издаване и подписът на лицето, получило удостоверението.

Удостоверенията ще се получават лично срещу подпис или пълномощник чрез нотариално заверено пълномощно. Не се издават удостоверения на гласуване на друго място на българите, пребиваващи в чужбина, е записано още в закона.

Депутатите приеха още, че за регистрирането на кандидат-президентски двойки партиите, коалиции и инициативните комитети трябва да приложат списък с имената, ЕГН-тата на най-малко пет хиляди избиратели, подкрепящи издигането на кандидата.

ЦИК обнародва в Държавен вестник най-късно 30 дни преди изборния ден листите с кандидатите, като посочва техните имена, дата на раждане, партиите, коалициите и инициативните комитети, които ги представляват.

С измененията в закона парламентът реши, че при определяне състава и ръководството на секционните избирателни комисии в рамките на избирателния район се запазва основното съотношение между парламентарните групи на политическите партии и коалиции в Народното събрание.

За предизборната кампания за избор на президент и вицепрезидент ще отпаднат задължителните за последните 15 години обръщения на кандидатите.

Сериозни дебати предизвика предложението на НДСВ хората със зрителни увреждания да ползват помощни и технически средства при гласуването. Четин Казак от ДПС аргументира отрицателния вот на групата, че нищо не пречи на ЦИК да даде указания по какъв начин хората със зрителни увреждания ще могат да гласуват.

Парламентът на второ четене прие и предложението на Илияна Йотова от БСП, което не бе одобрено от правната комисия – излъчванията на клиповете, с които се открива и закрива изборната кампания, както и хрониките в информационните емисии да бъдат безплатни.

Текстът предизвика сериозните възражения на НДСВ за това, че така ще се наложи финансово ограничаване правото на всяка една кандидат-президентска двойка да участва по БНТ и БНР. От левицата обаче възразиха, че сумите ще са минимални.

Народните представители въведоха в закона и текст, който за първи път регламентира отразяването на предизборните кампании в интернет-сайтовете. В момента интернет-изданията не попадат под никакъв регламент.

Според записаното от депутатите, общите правила за предизборната кампания, включително и тези за електронните медии, се прилагат и за всички интернет-сайтове. Това означава, че сайтовете също като радио и телевизионните оператори трябва предварително да обявят условията и цените за отразяване на кампаниите.

Сайтовете също така се задължават да публикуват безплатно опровержение, ако кандидатите решат, че публикация в медията е накърнила правата им или е уронила доброто им име.

Споделяне

Още по темата

Още от България

Трябва ли да се приеме гласуване по пощата и видеонаблюдение в секциите?