32% от домакинствата у нас нямат достъп до интернет

Хората ползват мрежата най-вече за комуникация и новини

32% от домакинствата у нас нямат достъп до интернет

Въпреки динамичното развитие на информационните технологии в България 32.2% от домакинствата в страната все още нямат достъп до интернет в домовете си. Това показва проучване на Националния статистически институт (НСИ), обявено в петък.

Повече от половината от хората без интернет вкъщи твърдят, че най-много им пречи липсата на умения да работят с глобалната мрежа. Почти равностойна причина е убеждението на гражданите, че нямат нужда от интернет, защото той не е нито полезен, нито интересен. Такъв отговор са дали близо 49% от хората без достъп до мрежага. Според 28% оборудването е скъпо.

2/3 от българите имат достъп до глобалната мрежа

Като цяло 67.3% от домакинствата в България имат достъп до интернет, а 63% разполагат с настолен компютър, лаптоп или таблет. 66.9% от домакинствата са с осигурена бърза и надеждна широколентова връзка.

Най-много домакинства с достъп до интернет има в Югозападния и в Южния централен район - съответно 70.5 и 70.4%. Изостават домакинствата от Югоизточния и Северозападния район, където с достъп до интернет са съответно 62.1 и 57.8%.

Домакинствата с деца използват по-активно глобалната мрежа, като 87.2% от тях имат достъп до интернет, докато при тези без деца процентът е 62%.

Близо 60% от хората между 16 и 74 г. у нас ползват компютър всеки ден или поне веднъж седмично на работа, вкъщи или на друго място.

Най-активни потребители на компютри и интернет са младежите на възраст между 16 и 24 години, като съответно 82.8 и 88.1% от тях използват компютър или интернет всеки ден или поне веднъж седмично. С увеличаването на възрастта намаляват желанието и необходимостта от присъствие в глобалната мрежа и едва 16.3% от лицата на възраст между 65 и 74 години сърфират редовно.

Мъжете са по-активни при редовното използване на компютри и интернет в сравнение с жените. 59.7% от мъжете използват компютри, а 63.0% - интернет, докато при жените относителните дялове са съответно 58.0 и 60.8%.

90% от висшистите и едва 30% от хората с ниско образование редовно ползват мрежата

90% от хората с висше образование сърфират редовно в глобалната мрежа, докато едва 27.7 и 32.0% от лицата с основно или по-ниско образование се възползват от възможностите, които
предоставят съответно компютрите и интернетът.

Най-често използват компютри учащите (95.6%), а 97.8% сърфират редовно. 80% от работещите използват интернет, а почти половината безработни също се възползват редовно от възможностите, които предоставя интернет (46.3%).

Хората, които редовно използват интернет, предпочитат мобилния телефон за достъп извън дома или работното място (85.3%), а 36.1% сърфират чрез лаптоп или таблет.

Редовните интернет потребители най-често използват глобалната мрежа с цел комуникация. 97.4% от тях посочват, че използват интернет за телефонни или видеоразговори, участие в социални мрежи, изпращане на имейли или споделяне на собствено съдържание (текст, снимки, музика, видео) в уебсайт.

Фейсбук е най-популярната мрежа у нас

Най-популярната социална мрежа у нас е Фейсбук (Facebook), като 38.5% от редовните интернет потребители проверяват акаунта си по няколко пъти на ден.

87% от хората ползват глобалната мрежа за достъп до информация - четене на онлайн вестници, новини, списания, търсене на информация, свързана със здравето, или намиране на информация за стоки или
услуги.

Само 13% ползват интернет за обществено и политическо участие - публикуване на мнения по обществени или политически въпроси в уебсайт, участие в онлайн анкети или гласувания. Същият е и делът на хората, която ползват мрежата с професионални цели - търсене или кандидатстване за работа по интернет, участие в професионални онлайн мрежи.

Тази година за първи път в изследването се наблюдава т.нар. споделена икономика, която включва споделянето на места за настаняване като стаи и апартаменти, пътувания и т. н.

Под 30% от българите могат да обработват текст на компютър

Резултатите от изследването на НСИ показват още, че 44.3% от хората умеят да копират или преместват файлове или папки, а 27.9% могат да работят със софтуер за обработка на текст. Следват лицата, които се справят с инсталиране на софтуер или приложения (19.9%), и тези, които използват софтуер за електронни таблици (16.4%) или изготвят презентации (15.0%). Едва 1.2% от лицата са посочили, че могат да пишат програмен код на език за програмиране.

Хората, които пазаруват онлайн за лични цели, вече са 17.7%. Жените са по-активни в онлайн пазаруването от мъжете - съответно 18.4 и 17.0%. Най-често онлайн се купуват дрехи и спортни стоки. Повечето стоки и услуги се купуват от продавачи от България (87.5%), но немалко лица пазаруват от продавачи от други европейски страни (34.6%). От чужбина основно се пазаруват материални стоки (85.7%) и хотелски резервации и ваканционни пакети - 25.3%.

Почти три четвърти от лицата никога не са пазарували по интернет. Като основна причина 75.0% от тях посочват предпочитание към пазаруването на място, лоялност към магазините или просто навик. 15.5% нямат необходимите умения, за да извършат поръчка онлайн, а 10.9% имат опасения относно сигурността и поверителността на личните си данни. Немалко лица се притесняват от начина на доставка или връщане на стоките и възможностите за рекламация (9.3%) или пък не притежават разплащателна карта, която да позволява плащане по интернет - 8.2%.

Споделяне
Още от Общество

Защо главният прокурор размахва пръст на политици?