35 години от ядрената катастрофа в Чернобил

35 години от ядрената катастрофа в Чернобил

Украйна отбелязва днес 35 години от най-тежката катастрофа в историята на ядрената енергетика. Украинският президент Володимир Зеленски призова днес международната общност да работи съвместно, за да гарантира ядрената сигурност и да избегне повторение на катастрофата в Чернобил, предаде Франс прес.

"Експлозията в централата в Чернобил и последствията ѝ промениха света", каза Зеленски по време на посещение в забранената зона около авариралата АЕЦ. "Нашата задача е да превърнем забранената зона в зона на възраждане" и "да направим всичко", за да се избегне подобна катастрофа в бъдеще, добави той.

На 26 април преди 35 години в 01,23 ч. реактор номер 4 на централата, намираща се на около 100 километра от Киев, се взривява по време на тестване на самозахранваща система за сигурност. Изразено в цифри измерението на тази катастрофа е следното:

10 - толкова дни продължи да гори ядреното гориво след взрива, при което в атмосферата бяха изхвърлени радиоактивни елементи. Според някои оценки те са замърсили до три четвърти от Европа, но най-вече пострадаха Украйна, Беларус и Русия.

14 - на тази дата през месец май 1986 г. съветският лидер Михаил Горбачов за първи път публично говори за случилото се, след като съветските власти се опитват да укрият какво е станало в централата.

116 000 - това е броят на евакуираните през 1986 г. заради катастрофата от зоната около централата.

230 000 - още толкова души са евакуирани в идните години.

600 000 - броят на ликвидаторите на последиците от катастрофата, които са изпратени на място със слаба или почти никаква защита.

100 000 - според Грийнпийс толкова са към 2006 г. смъртните случаи, предизвикани от катастрофата. Научният комитет на ООН обаче признава официално само тридесетина умрели сред работниците и пожарникарите в резултат на високата радиация веднага след експлозията.

2000 - до декември на тази година АЕЦ Чернобил продължава да произвежда електричество. Тогава последният действащ реактор е спрян под натиска на Запада.

2,1 - толкова милиарда евро, финансирани от международната общност, са вложени в изграждането гигантски стоманен саркофаг, поставен в края на 2016 г. над Четвърти реактор на централата и въведен в експлоатация през 2019 г., за да не изтича радиация оттам.

24 000 - след толкова години властите смятат, че хората ще могат да живеят в пълна безопасност в зоната на Чернобил. Но въпреки това мястото привлича все повече туристи, а Киев иска да го впише в световното културно наследство на ЮНЕСКО. Поради почти пълната липса на човешка дейност в района там изобилстват флората и фауната.

Чернобил отправя предупреждение и вдъхновява

Обширната и пуста Чернобилска забранена зона около мястото на най-тежката ядрена авария в света е мрачен паметник на човешките грешки. Въпреки това 35 години след експлозията на ядрен реактор украинците намират в нея вдъхновение, утеха и източник на доходи, предава агенция Асошиейтед прес.

След като роботи вътре в купола започнаха да демонтират реактора, местни служители изпитаха ново чувство на оптимизъм за съдбата на зоната. "Това е място на трагедия и памет, но е и място, където можеш да видиш как човек може да преодолее последиците от глобална катастрофа”, каза украинският заместник-министър на околната среда Бохдан Боруховски.

"Искаме да се появят нови възприятия, че това не е забранена зона, а зона за развитие и съживяване", добавя той пред Асошиейтед прес. За него тези възприятия включват насърчаването на туризма.

"Нашият туризъм е уникален, той не се вмества в класическата концепция за туризъм", каза министърът и добави: "Това е зона за размишления и осмисляне, зона, където може да се види въздействието на човешка грешка, но може да се види и героизма, който я поправя".

Туризмът в Чернобилската зона се увеличи двукратно след пожъналия успех телевизионен минисериал от 2019 г. и украински служители се надяват, че нивото на интерес ще се запази или ще нарасне, след като отмине глобалната пандемия.

Един от основните магнити за туристите е да видят руините на Припят, някога модерен град с 50 000 жители, който сега лежи в разруха и е обрасъл с бурени. Сега върви работа по изграждането на пътеки, за да може посетители по лесно да обикалят сред руините.

Чернобилската АЕЦ не работи, но все още остава да се свърши много работа в изведената от експлоатация централа. Боруховски каза, че всичките четири реактора трябва да бъдат демонтирани до 2064 г.

Украйна е решила също обезлюдената зона да стане централизирано хранилище за отработено ядрено гориво от останалите четири атомни електроцентрали в страната, което да бъде открито тази година. Доскоро отработеното гориво се изпращаше в Русия.

Според някои оценки съхраняването на отработеното гориво на собствена територия ще спести на страната 200 милиона долара на година.

"Правим всичко възможно тази територия, където животът на хора е невъзможен, да бъде използвана по изгоден начин и да осигурява печалба на страната", каза директорът на службата, управляваща забранената зона Серхий Костюк.

Макар нивата на радиация в зоната да са достатъчно ниски, за да могат туристите да я посещават, а работниците да вършат своята работа, постоянното пребиваване в нея е забранено. Въпреки това повече от 100 души все още живеят в пределите на зоната, която се простира на 30 км около атомната централа, независимо от нарежданията мястото да бъде напуснато.

Сред тях е 85-годишният бивш учител Евгений Маркевич, който каза:" Голяма радост е да си живееш у дома, но е тъжно, че не е като преди".

Сега той отглежда картофи и краставици в градината си, които носи за тестване, "за да мога отчасти да се защитя".

Дългосрочните ефекти върху човешкото здраве остават обект на интензивен научен дебат. За изненада на мнозина, които очакваха, че районът може да бъде мъртва зона за векове, мястото изобилства с дива природа: мечки, бизони, вълци, рисове, диви коне и десетки видове птици живеят на свободната от хора територия.

Според учените животните са били много по-устойчиви на радиация от очакваното и са успели бързо да се адаптират към силна радиация. Украински учени изследват това явление заедно с колеги от Япония и Германия.

"Това е гигантска територия . . ., в която изследваме природата", каза 43-годишният биолог Денис Вишневски, който наблюдава природата в резервата през последните 20 години. "Забранената зона не е проклятие, а наш ресурс"

Украинските власти призовават забранената зона да бъде включена в списъка на ЮНЕСКО за световно културно наследство, тъй като обектът е уникално място, "интересно за цялото човечество". Министерството на културата на Украйна вече е предприело стъпки за признаване на зоната за паметник, което ще привлече повече финансиране и туристи.

"Чернобил не трябва да се превръща в дива площадка за търсачи на приключения", заяви украинският министър на културата Олександър Ткаченко. "Хората трябва да напускат забранената зона със съзнанието за историческата памет на това място и неговото значение за цялото човечество."

В духа на запазване на спомените, някои ентусиасти създадоха приложението "Чернобил", което включва разсекретени документи за аварията и позволява на потребителите да изследват реалното състояние на зоната и съоръженията.

"Шейсет процента от украинците не знаят датата на аварията и решихме, че трябва да има ресурс, където да се събира много проверена информация", каза пред Асошиейтед прес Валерий Коршунов, един от разработчиците на безплатното приложение.

Споделяне

Още от Свят

Прави ли са да протестират превозвачи, таксита и транспортни синдикати?