37% е общественото доверие в Сметната палата

90% от проверяваните институции имат добро мнение за одиторите

37% е общественото доверие в Сметната палата

37% от гражданите имат доверие в Сметната палата, а 42% - не.

Това сочи първото в историята на институцията социологическо проучване. То е възложено на "Алфа рисърч" и е в съответствие с международните добри практики на върховните одитни институции.

"В сравнение с високите нива на недоверие към ключови държавни институции, регистрираното отношение може да бъде определено като "умерено позитивно", се посочва в проучването, цитирано от пресцентъра на палатата.

За сравнение по данни на "Галъп" за месец май доверието в Народното събрание е 16%, в правителството – 25%, а в президента – 23%.

Социолозите изтъкват като позитивен знак за Сметната палата фактът, че точно онези, които познават по-добре нейната дейност, ѝ имат по-голямо доверие (52%).

Изключително високо е одобрението към дейността на палатата сред проверяваните институции и общини, като 89,7% от тях посочват, че имат доверие на палатата. Те дават висока оценка за одитните екипи и доклади, удовлетворени са от комуникацията и от разясненията, които получават, сочи изследването.

Сметната палата е сред най-разпознаваемите институции, контролиращи финансите в държавата. Тя се нарежда след БНБ и НАП и дели третото място с Фонда за гарантиране на влоговете в банките.

От обектите, които одитира Сметната палата, на гражданите са най-познати държавният бюджет (52,8%), държавните и обществени институции като БНБ, НЗОК, агенции и общини.

Най-малко известно на хората е, че Сметната палата одитира държавни предприятия (едва 20% знаят това) и дружества с над 50% държавно или общинско участие (13%).

От всички дейности на Сметната палата само проверките на декларациите на лицата, заемащи висши държавни длъжности, генерират недоверие. Причината са наслоените негативни обществени нагласи към политическата и партийната сфера, посочва „Алфа Рисърч“.

Проверяваните институции препоръчват на Сметната палата да премести тежестта от чисто финансовата заверка на отчетите към одитите за ефективност на бюджетните разходи. Малките общини пък искат да им се отделя по-специално внимание с разяснения и обучения, за да си подобрят отчетността.

На въпроса „Каква информация бихте желали да научавате от Сметната палата“ гражданите отговарят, че искат одитната институция по-често да оповестява публично резултатите от своята дейност, да налага значими санкции при незаконосъобразни и неефективни разходи и да следи, че не се злоупотребява с парите на данъкоплатците и те се харчат за добро.

Споделяне
Още от Бизнес