39% от младите българи купуват фалшификати, 16% ползват пиратско съдържание

Повече от половината (52 %) от европейците на възраст между 15 и 24 години заявяват, че са закупили поне един фалшив продукт онлайн през изминалата година както умишлено, така и случайно, а една трета (33 %) заявяват, че са ползвали цифрово съдържание от незаконни източници. В България 39 % от младите хора са закупили умишлено фалшив продукт, а 16 % съзнателно са ползвали пиратско съдържание.

Проучването за интелектуалната собственост и младежта за 2022 г., публикувано днес от Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO), предоставя актуална информация за поведението на младите хора по отношение на нарушенията на правата върху интелектуалната собственост в периода след пандемията.

Данните сочат, че 37 % са закупили фалшив продукт преднамерено, което представлява значително увеличение в сравнение с предходните резултати (14 % през 2019 г.). 21 % са използвали, играли, изтегляли или излъчвали съдържание от незаконни източници. Данните варират значително по държави, като най-високият процент е в Гърция (62 %), а най-ниският - в Чехия (24 %).

Фалшифицираните продукти, които младите хора най-често купуват умишлено, са дрехи и аксесоари (17 %), следвани от обувки (14 %), електронни устройства, (13 %), хигиенни, козметични продукти, продукти за лична хигиена и парфюми (12 %).

От друга страна, 60 % от младите европейци заявяват, че предпочитат цифровото съдържание от законни източници, в сравнение с 50 % през 2019 г. В България този процент възлиза на 63 % от младите хора.

Цената и наличността продължават да бъдат основните фактори за закупуване на фалшификати и за цифрово пиратство, но все по-голямо значение придобива и влиянието от страна на връстниците и обществото.

Сред основните възпиращи фактори са киберзаплахите, киберизмамите и въздействието върху околната среда.

Младите хора обаче са и подвеждани, за да закупят фалшификати: непреднамереното закупуване на фалшиви продукти също възлиза на 37 % , а респондентите признават, че е трудно да се разграничат оригиналните от фалшифицираните стоки. 48 % не са закупили такива продукти или не са сигурни дали са го направили, или не.

Що се отнася до цифровото съдържание, потреблението чрез законни източници набира популярност сред по-младите поколения. 60 % заявяват, че през изминалата година не са използвали, играли, изтегляли или излъчвали съдържание от незаконни източници в сравнение с 51 % през 2019 г. и 40 % през 2016 г., което потвърждава тенденцията.

Умишленото пиратство обаче остава стабилно, като 21 % от младите потребители (всеки пети) признават, че съзнателно са имали достъп до пиратско съдържание през последните 12 месеца. Значителна част от младите хора са подведени да ползват незаконно съдържание. 12 % са ползвали незаконно съдържание случайно, а 7 % не знаят дали това им се е случвало. Основният вид пиратско съдържание са филми (61 %) и телевизионни сериали (52 %), следвани от музика (36 %), като се използват предимно специализирани уебсайтове, приложения и канали в социалните медии.