3.Отстраняване на бариерите за свободно Влизане /Излизане на и от пазара

 

До май 2002г. активно работещите компании регистрирани по Търговския закон бяха общо близо 800,000 ( увеличение с повече от 21% спрямо предходната година).

През май 2002 г. правителството взе решение за премахването на 21% (74 от 360) от съществуващите лицензионни, разрешителни и регистрационни режими и за облекчаване на още 33% (120 от 360) други такива. Много от тези режими бяха вече премахнати чрез промяна на някои закони и постановления. Работата в тази посока напредва бързо с всяка изминала седмица. Работата по създаването на Обществен регистър за регулаторните режими е напреднала значително.

Подготвя се и нов закон за регулация на икономическата дейност, който трябва да установи мерките по отношение въвеждането на регистрационни и разрешителни режими от всякакъв характер. Концепцията за “ мълчаливото съгласие” ще бъде въведена, заменяйки остарялата и вредна концепция за “ мълчаливото отхвърляне”. С други думи, ако държавната администрация не отговореше на време на запитване, то означаваше, че отговора е отрицателен, докато за в бъдеще това ще означава положителен отговор

Бяха взети мерки да се унифицира регистрацията по BULSTAT ( БЪЛГАРСКА СИСТЕМА ЗА ФИРМЕНА РЕГИСТРАЦИЯ), данъчната регистрация и листите по фирмения регистър, с цел да се опрости процедурата за създаване на нови фирми и въвеждане на концепцията”one-stop-shop”

Беше одобрен отделен план за рационализиране на административните процедури свързани с лицензионните режими в областта на строителството,туризма и хранителната индустрия

Бяха взети мерки да се ограничи дела на бюджетните субсидии( предвидени са 0,9% от БВП за 2002г. В последствие, субсидиите предвидени в проекто-бюджета намаляха, както следва:
-субсидии за енергийния сектор, от 50 млн.лв. за 2003 г. до 13 млн. За 2005 г.
-субсидии за железопътния транспорт, от 70 млн. Лв. До 50 млн. за същия период
-субсидии за не печеливш автобусен транспорт ,от 17 млн. лв. до 13 млн.лв. за същия период.

Нов закон за Държавните субсидии беше приет през май 2002 г., който регулира условията за отпускане на държавна помощ, както и контрола и мониторинга върху този процес.
На практика България не отпуска никаква държавна помощ, което се дължи както на пазарно-ориентираната философия на правителството, така и на недостига на бюджетни средства.
Наблюдава се увеличаване в исканията за регистрация на патенти( 12% увеличение за 2001 г., което се отразява в увеличаване на активността в сферата на търговските марки, изобретенията и индустриалния дизайн.
Данъчната политика е неутрална по отношение на развитието на отделните сектори
Бяха взети мерки за създаване на функциониращ пазар на земята, предвиждащи:
-Създаване на Агенция по Кадастъра
-развитие на програма за унифициране на кадастъра и системата за регистрация на собствеността
Въвеждане на пазарен индекс на недвижимите имоти- в момента в подготовка
Предвиждат се промени в Конституцията, като премахването на забраната за закупуване на земя от чужденци;
Понастоящем пазарът на стоки е сравнително добре развит, главно в големите градове. Пазарът на земята е развит главно в Северо -Източния регион, и в определена степен в Южния и Централния регион, където е концентрирана по-голямата част от обработваемата земя. Процесът на реституция на земята на практика привърши през 2002г.

Наблюденията показват,че определени цени на земеделска земя и сгради са се покачили с до 50%, което се дължи на облекчените пазарни условияq подобреното бизнес доверие , и очакванията за бъдещи значителни FDI потоци.

Беше наблюдавано увеличение в търговията със зърно .Заемите за това производство се увеличиха с 50 % от 2001 г., като общата им стойност надхвърли 11 млн. лв. Лицензираните обществени складове за зърно имат капацитет от 1,4 млн. тона ( повече от половината количество необходимо годишно на страната).

Статистическите данни показват, че България изпълнява предпоставките за свободно влизане и излизане на и от пазара. Според оценката на ЕБВР за 2001г., нашата страна е в първата половина на списъка с кандидатите за членство в ЕС, по отношение на законовата среда и нейното прилагане.

4. Съдебна система, прилагане на законите, изпълнение на договорите
Наблюдава се увеличение на активността на съдилищата по отношение на фирмите( увеличил се е броят на ново регистрираните компании, ликвидираните компании и компаниите декларирали несъстоятелност

Публична дискусия

Правителството започна радикални реформи в Търговският закон в частта му относно ликвидацията и процедурите за обявяване в несъстоятелност. Тези изменения целят значително намаляване на времевите периоди необходими за приключване на процедурите по несъстоятелност, както и подобряване на ефективността на този процес. Ролята на съда ще бъде намалена, докато повече власт ще бъде дадена на попечителите. В допълнение, балансът ще бъде значително променен от защита интересите на длъжниците, в защита на интересите на кредиторите. Очаква се тези промени да бъдат одобрени от Министерски съвет през септември 2002. Бяха предложени мерки за подобряване на процеса на назначаване на синдици както и контрола на тяхната работа.

По време на мандата на новото правителство успешно бяха завършени процедурите по ликвидация и обявяване в несъстоятелност на много големи индивидуални компании.

Бяха предложени промени засягащи наредбите от т. нар. действащи процедури от Гражданския Процесуален Кодекс с цел ускоряване на процеса на удовлетворяване на кредиторите.
Предприети бяха мерки за поетапното ограничаване на режимите за лицензиране, издаване на разрешения и регистрация.
Министерският Съвет прие наскоро промени в Закона за Валутата, които са насочени към премахване на съществуващите ограничения за износ на капитали и подобряване на процеса на събиране на информация за нуждите на изчисляване и контрол на разплащателния баланс.

Някои други промени в съдебното право ще окажат непряко положително влияние върху икономиката:
През октомври 2001 беше приета стратегия за реформа в съдебната система, предстои приемане на промените в Закона за Съдебната Власт.
Предвижда се създаването на специализирани съдилища за обявяване в несъстоятелност и ликвидация на предприятия с цел ускоряване на процедурата.
Бяха представени изискванията на европейските директиви отнасящи се до преструктурирането на компаниите.
Предстои създаването на Национален Правен Институт. Института ще е разположен в Центъра за Обучение на Магистрати. Проекта е насочен към подобряване на качеството на работа в съдебната система чрез провеждане на специализирано обучение на всички съдии, прокурори и магистрати.
Изготвена е стратегия за цялостна компютъризация на съдебната система.
През октомври 2001 беше приета стратегия за борба с корупцията. Беше създаден парламентарен комитет за борба с корупцията, в който са представени всички парламентарни сили и който комитет разследва сигнали за корупция в изпълнителната власт. Според Международните данни за прозрачност, в периода 1998-2001 г. България се е придвижила от 66-то на 47-мо място в листа базиран на международния индекс за отчитане на корупцията.

Министерство на икономиката има допълнителен (алтернативен) подход към проблема с корупцията от гледна точка на подобряване на бизнес средата. Чрез икономическата си политика, правителството подхожда към разрешаване на проблема с корупцията на четири нива:
1. Подход от върха към основата. Поставянето на правилните хора на правилното място е важна стъпка в борбата с корупцията. Членовете на новото правителство, директорите на агенции и други ключови фигури от изпълнителната власт са хора с безукорна професионална репутация и според нашите сведения не са били уличавани в корупция. Това схващане е широко разпространено сред местните и международни бизнес среди.
2. Подход за намаляване намесата на правителството. Икономическата философия на настоящето правителство е насочена към ограничаване ролята на държавата. Освен всичко останало, това означава и по-бърза приватизация на почти всички държавни предприятия (от около 1800 компании с държавен дял само около 100 не са обявени за продажба в момента), значително намалена данъчна ставка (България е с едни от най-ниските преки данъци в Европа), както и облекчен режим на лицензиране, издаване на разрешения и регистриране.
3. Проект за подобряване на законодателството. По същия начин както машините могат да бъдат проектирани да претърпяват по-малко аварии, така и ние се опитваме да изградим законодателството по начин, по който да избегнем потенциалните възможности за корупция. Най-добрият пример е новият Закон за приватизация. А). Бяха премахнати всички преференции за потенциалните купувачи, включително и за РМД-та (работническо-мениджърски дружества). Б). Целият процес на приватизация беше съсредоточен в едно ведомство (Агенцията по приватизация) вместо всяко едно министерство да провежда собствени приватизационни търгове. В). Метода на приватизация чрез преговори с потенциалните купувачи беше елиминиран тъй като представляваше един от основните източници за пораждане на корупция в миналото.
4. Реформи в митниците. Правителството инициира основна реформа в Агенция Митници, която според слухове е била едно от най-корумпираните звена на държавната администрация. Беше поканен международен консултант - Краун Ейджънтс от Великобритания, който да подпомогне правителството в управлението на митниците. Вече бяха отбелязани първите положителни резултати.

Като обобщение можем да кажем, че споделяме мнението, че България е страна с понижаващи се нива на корупция, особено на правителствено ниво. Бяха създадени много механизми за понататъшно подобряване на ситуацията. Това развитие вече беше отбелязано от бизнес обществото, което декларира пред нас намеренията си за увеличаване на бъдещите инвестиции.