40 000 бежанци ще бъдат разселени в ЕС, но на доброволен принцип

България и Унгария ще бъдат с особен статут в схемата за разселване на бежанци заради големия миграционен натиск върху тях, съобщи председателят на Европейския съвет Доналд Туск.

След продължителни спорове европейските лидери стигнаха до съгласие за разселване на бежанците в ЕС, но на доброволен принцип, след като редица страни се обявиха срещу задължителните квоти. България и Унгария постигнаха обаче изключение от общите правила.

"Има две изключения - Унгария и донякъде България, защото тези две държави са засегнати от силни мигрантски потоци и мисля, че те ще получат от нас специално отношение", когато дойде времето за разпределението на молбите за убежище, заяви Туск.

Според него всички държави в ЕС са изразили солидарност с целта за разселването.

"Обсъдихме методите и принципите, а не целта да предоставим помощ на Италия и Гърция в преразпределението на тези 40 000 души", добави той.

Туск обясни, че критериите за разпределяне на мигрантите между страните членки трябва да бъдат определени от външните министри до края на юли.

"Схемата ще действа през следващите две години", уточни председателят на Европейския съвет Доналд Туск.

По време на него на заседанието на европейските лидери, което продължи до четири часа през нощта, е имало разгорещени спорове за схемата за разселване на бежанци, предложена от Европейската комисия. Лидерите, които бяха твърдо решени да не бъдат въвлечени в препирни за гръцкия дългов проблем на срещата си в Брюксел, вместо това седем часа спориха дали да приемат 40 000 сирийски иеритрейски кандидати за убежище, намиращи се в Италия и Гърция, и още 20 000 души сега извън ЕС.

Според някои източници се е стигнало до там италианският премиер да тропа с ръка по масата и да каже, че Италия ще се справи по свой си начин с проблема с мигрантите, ако не получи подкрепа от всички.

ЕК силно разочарована

Председателят на ЕК Жан-Клод Юнкер отбеляза, че въпросът не е дали схемата ще бъде задължителна или доброволна, а да бъде оказана подкрепа на Италия и Гърция. Изразявайки разочарованието си, Юнкер заяви, че планът има "скромни амбиции".

На пресконференцията тази нощ той разказа, че в един момент от заседанието казал на лидерите от ЕС, че "не му пука за възраженията срещу методологията на плана".

"Трябва да установимдали системата работи. Няма значение дали е доброволна или задължителна, важното е дали можем да помогнем на 60 000 бежанци", каза Юнкер, цитиран от Ройтерс.

"Дебатите бяха много интензивни", призна канцлерът на Германия Ангела Меркел пред репортери след края на заседанието, като описа мигрантската криза като "най-голямото предизвикателство, което е видяла в европейските дела през времето си като канцлер".

Борисов: Идването на подобни големи групи хора променя демографската ни карта

Българският премиер Бойко Борисов настоя по време на заседанието на Европейския съвет България да получи специален статут при бъдещото разпределение на бежанците в Европейския съюз, предвид факта, че след предприетите мерки в Средиземно море целият миграционен натиск се пренасочва през сухопътната ни граница с Турция, съобщи пресслужбата на МС.

"Благодаря на председателя на Европейския съвет Доналд Туск, че отбеляза, че България и Унгария ще влязат като държави с особен статут в разговорите", каза Борисов.

Пред журналисти в Брюксел той посочи, че след разговор с германския канцлер Ангела Меркел и с британския премиер Дейвид Камерън е получил и тяхната подкрепа.

Министър-председателят уточни, че е останал принципът на доброволност, тъй като самата идея за демократична и хуманитарна Европа не предполага наличието на квоти или задължителност, съобщиха от пресслужбата на правителството.

Борисов посочи, че само миналата седмица са задържани 3000 души при опит да излязат от България.

"В Италия има 1000 души, които са на границата, и в България има 1000 души на границата дневно. Вече сме приели много бежанци и голяма част от тях са разселени в България. И в момента имаме достатъчно бежанци. Идването на подобни големи групи хора променя демографската ни карта", каза Борисов.

Наред с това той припомни ситуацията в съседна Турция, където от доста време не се съставя правителство, както проблемите на Гърция.

Твърдението на Борисов обаче е леко спорно на факта, че от началото на бежанската криза досега в България международна закрила са потърсили около 11 000 души, като над 6 000 молби са удовлетворени. Според Върховния комисариат на бежанците към ООН тази година около 200 бежанци пристигат в България всяка седмица. Само тази година в Италия и Гърция са пристигнали над 100 000 бежанци.

Унгарският премиер Виктор Орбан коментира от своя страна пред репортери, че "има само едно решение - всеки трябва да защитава собствените си граници".

През следващите години милиони ще потеглят на път, ако усетят, че имат шанс да влязат", каза унгарският пермиер Виктор Орбан пред репортери.

Според официални данни повече от 60 000 души са влезли в Унгария нелегално през тази година.

Ренци: Ако не приемате бежанци, не заслужавате да сте в Европа

По време на вечерята в четвъртък вечерта италианският премиер Матео Ренци упрекна колегите си за неохотата да подкрепят плана, замислен като спешен отговор на трагедията със смъртта на 2000 мигранти в Средиземно море тази година, който обаче срещна възражения, особено в Източна Европа.

"Ако мислим, че Европа е само бюджети, това не е онази Европа, за която мислехме през 1957 година в Рим", каза Ренци, намеквайки за основополащия договор на съюза.

Ако не се съгласите с приемането на 40 000 бежанци, не заслужавате да бъдете наричани Европа", казал Ренци на останалите лидери, предаде Асошиейтед прес.

"Ако това е вашата идея за Европа, можете да си я задържите. Или има солидарност, или не ни губете времето", казал той според европейски дипломат, настоял за анонимност, понеже дискусията не е била публична.

Според АП около дузина страни са били против плана, а още 12, които биха го подкрепили, искат методът за споделянето на бежанците да бъде подложен на преоценка. Критериите за разпределение, предвидени от ЕС, взимат предвид населението на страните, икономическата сила, нивата на безработица и усилията, вече предприети, за оказване на помощ на бежанците.

Дискусията стана толкова напрегната, че речта на британския премиер Дейвид Камерън послужи като интерлюдия, за да охлади страстите, отбелязва Ройтерс. Дългоочакваното слово, с което тойобяви, че ще се бори за нов договор за Великобритания, бе сведено само до 10 минути.