40 г. след края на Виетнамската война, компартията е начело, но идеологията й губи позиции

Момент от днешните тържества в град Хо Ши Мин

Победата на комунистически Ханой ще бъде отпразнувана с голяма тържественост днес в град Сайгон, прекръстен на Хошимин. Четиридесет години след края на Виетнамската война, комунистическата партия продължава да е на кормилото в административно обединената страна, но идеологическата ѝ победа е половинчата.

Капитализъм, неравенства и корупция. Тази комбинация, която се наблюдава в съвременен Виетнам, кара някои да се съмняват в приемствеността на комунистическите ценности, за които северновиетманските войници се сражаваха до падането на проамерикански Сайгон на 30 април 1975 г.

Голям военен парад е предвиден зпо улиците на Хошимин. Президент, премиер, членове на единствената партия - всички ще присъстват на това честване на годишнината от обединението на Виетнам, което ще бъде предавано пряко по националната телевизия в чест на милионите виетнамци, убити през войната.

Някои обаче смятат, че режимът е предал идеала за социално равенство на северновиетнамския лидер Хо Ши Мин. Днес Виетнам "не е комунистическа страна", каза адвокатът и опозиционер Ле Конг Дин за АФП в едно от редките си интервюта, дадено в жилището му в град Хошимин, където е под домашен арест. "Дойдоха на власт, приемайки социализма, комунизма на Маркс и Ленин. И още опитват да приложат тази идеология. Но това, което виждаме по улиците на Виетнам, е капитализъм, а не комунизъм".

Изправен пред банкрут след войната, Ханой е принуден да отвори страната за пазарната икономика, имитирайки практики, които по това време са допре установени в капиталистически Сайгон, който днес е икономическият мотор на Виетнам.

Реформите, проведени през 80-те години на миналия век, засилиха икономическия растеж, привлякоха чуждестранни инвестиции и намалиха чувствително бедността, казват привържениците на режима.

Дълбокото разделение север-юг днес вече не е много отчетливо, поне за най-младите поколения, ако изключим разликите в акцента и кулинарните традиции.

Сайгон и южната част на Виетнам обаче запазват по-либералния си имидж, във всички значения на думата, от икономиката до манталитета, привличайки много млади хора от Севера и от Ханой.

Иначе, от политическа гледна точка, Виетнам остава еднопартийна страна, където всеки вопъл на несъгласие е задушаван, с политбюро, изготвящо петилетки, които не подлежат на оспорване от парламент, работещ по нареждания.

Социалните мрежи, за сметка на това, разнасят гнева на виетнамците от корупционни скандали, присвояване на земи, голямото неравенство в обществото - практики, в които често са замесени влиятелни партийни кадри.

Повторно обединение със сила

Младите гледат повече към собствените си икономически успехи, а поколението, живяло по време на войната, остава белязано от идеологическото разделение между Севера и Юга.

"След победата от 1975 г., повторното обединение става по насилствен начин от административна, не от психологическа гледна точка", обясни Нгуен Нгок Биш, 70-годишен адвокат, прекарал 12 години в превъзпитателен лагер.

След падането на Сайгон стотици хиляди жители от Южен Виетнам бягат от страната от страх да не бъдат преследвани като колаборационисти на проамериканския режим. Масовото емигриране на тези "корабни хора" създава диаспора, установила се от Канада до Франция, която не се поколебава да протестира шумно срещу посещения на виетнамски официални представители.

Според данни, потвърдени от много историци, до 200 000 сътрудници на сваления режим в Сайгон (наречени "нгу", марионетки на виетнамски) са изпратени в превъзпитателни лагери. Последният затворник в такъв лагер бе пуснат на свобода през 1992 г.

Заради строгия контрол над медиите, наложен от режима, много виетнамци нямат представа за преследванията, извършени веднага след като мирът е бил възстановен, смятат експерти.

"Няма дискриминация или нечовешко отношение към хората от бившия режим", твърди Ву Хонг Нам, представител на сегашните власти, отговарящ за виетнамците в чужбина.

След края на войната в Южен Виетнам се извършват изземвания на фабрики и магазини в полза на държавата.

Сайгон обаче съумя да си вземе своето от либерализирането на икономиката, въпреки че виетнамските предприемачи трябва да се нагодят към една система на фаворизиране на държавните предприятия и облагодетелстване на мрежите, близки до кръговете на властта.

Виетнам преживява непрестанен икономически ръст от 1991 г. и очаква той да достигне 6,2 процента през 2015 г.

Сътрудниците на режима в Сайгон често биват прокуждани и лишавани от плодовете на икономическия успех. Подобно на Нгуен Ван Куанг, бивш боец от проамериканските сили, който сега е с ампутирани крака.

"Никога не съм получил нищо от виетнамското правителство, нищо. Бях войник, бих се за Южен Виетнам. Но животът ми, в сравнение с този на ранените комунистически войници, е борба. И трябваше да се боря сам", казва този човек, който никога не е получавал военна пенсия.

По БТА

Споделяне

Още от Свят

Как да бъде увековечен художествено Бойко Борисов?