40 години след създаването на "Солидарност" духът й вече не се усеща в Полша

Лех Валенса (в средата) в първите години на "Солидарност"

40 години след създаването на профсъюза "Солидарност", който обедини поляците и им даде възможност да победят комунизма, днес Полша е дълбоко разединена и положението с демокрацията в страната вдъхва тревога.

Вече емблематична картина: 31 август 1980 г.; стиснал огромна писалка с образа на полския папа Йоан Павел Втори, Лех Валенса подписва с комунистите споразуменията от Гданск - документ, официално поставил началото на "Солидарност", първия независим синдикат в комунистическия блок.

"Знаех, че комунистите искат да ме изиграят, че се опитват да сключат споразумение с нас, но да останат на власт", обяснява пред АФП бившият електротехник от корабостроителниците в Гданск, който през 1990 г. ще стане президент на Полша.

"Аз не исках да остана измамен, казвах им: дайте ми мъничко - а тайно си мислех, че останалото ще си го взема сам. И успях", добавя носителят на Нобелова награда за мир.

Десет милиона поляци - работници, интелектуалци, селяни, преподаватели, дейци на изкуствата и студенти, се присъединяват към това мирно движение, безпрецедентно в историята на страната.

Разгромена година по-късно заради военното положение, обявено от генерал Войчех Ярузелски, "Солидарност" се връща, макар в намален състав, и уверено печели първите полусвободни избори на 4 юни 1989 г., ускорявайки падането на комунизма в целия блок.

Основите на независимостта

"Август 1980 г. полага основите на независимостта и на демокрацията в Полша", обяснява за АФП историкът Александер Хал, бивш съветник на Лех Валенса от времето на стачките в Гданск, после министър в първото посткомунистическо правителство.

"Движението "Солидарност" бе изключително и по размах, и с оглед мирната си стратегия; то изигра първостепенна роля в демонтирането на старата система", добавя той.

Днес Полша членува в Европейския съюз и НАТО. Икономиката ѝ, чийто неспирен ръст от 30 години насам бе забавен единствено от пандемията, в момента е шеста по мащаби в ЕС.

Но въпреки успешния икономически преход обществото е разделено повече отвсякога.

Това проличава добре от резултата на последните президентски избори. През юли президентът консерватор Анджей Дуда бе преизбран едва с 51 на сто от гласовете срещу 49 процента за съперника му либерал Рафал Тшасковски.

Либералните средни класи, по-добре образованите, по-младите и жителите на големите градове подкрепиха Тшасковски, докато по-възрастните избиратели, по-слабо образованите и хората по селата гласуваха за Дуда.

Разцеплението е толкова дълбоко, че нерядко руши и семейните връзки.

Получил подкрепата на част от обществото, централизиращият проект на консерваторите националисти от "Право и справедливост" (ПиС) буди опасения у хората с либерални нагласи.

Правовата държава

След като поема властта през 2015 г., ПиС начело с Ярослав Качински - бивш съратник на Лех Валенса, наредил се сред най-върлите му врагове, - извършва серия спорни реформи в правосъдието, които според опозицията и Брюксел са заплаха за независимостта на съдебната власт и правовата държава.

Според ПиС обаче реформите са необходими за изкореняване на корупцията и остатъците от комунизма в съдебната система, докато критиците на партията виждат в тях само начин за разширяване на властта ѝ.

Консерваторите смятат, че днешна Полша - тази след 1989 г., е създадена въз основата на безчестен компромис между част от либералите, дошли от "Солидарност", и комунистите; те призовават за реорганизация на държавните структури, за да бъдат прочистени от остатъците на комунизма.

Профсъюзът "Солидарност" съществува и днес. Макар да се смята за наследник на движението от 1980 г., сега той е просто един от многото синдикати с около 500 000 членове и обект на критики заради твърде близките си връзки с властта.

"Като синдикат е много ефективен, стига само да постави искания и получава, каквото желае", подхвърля през смях Йежи Боровчак, организатор на стачките в Гданск през 1980 г., а днес депутат либерал.
"Това, което днес ми липсва, е някогашната атмосфера - бяхме единни, а днес се обръщаме един срещу друг", добавя той.

В духа на времето и на днешното разединение двата политически лагера, смятащи се за наследници на "Солидарност", ще честват 40-ата годишнина от създаването ѝ поотделно. Лех Валенса и опозицията организират празнични прояви сутринта, а президентът Анджей Дуда и правителството – следобед.

По БТА

Споделяне

Още от Европа

Трябва ли България да спре Северна Македония за ЕС?