41,8 на сто от българите имат доверие в полицията

41, 8 на сто от гражданите в страната заявяват, че имат доверие на полицията, сочат данни от изследване на правната програма на Институт "Отворено общество", цитирани от БТА. 28, 6 на сто от запитаните заявяват, че нямат доверие на полицията, а 29,6 не могат да преценят.

Заради това, че полицията поставя на заден план сигурността на гражданите и опазването на собствеността, голяма част от хората не съобщават, че са станали жертва на престъпление.

През периода 15-22 януари са анкетирани 1029 граждани от 67 населени места в страната, информира Мартин Граматиков, координатор на проекта "Полиция в близост до обществото". Изследването е направено съвместно с Научния институт по криминалистика към МВР и социологическа агенция "Алфа рисърч".

На въпрос дали одобряват дейността на полицията 16,2 процента отговарят, че "напълно одобряват", 43,2 на сто "по-скоро одобряват", 28,2 на сто- "по-скоро не одобряват" и 12,1 процента "напълно не одобряват дейността на полицията".

11 процента от запитаните заявяват, че се чувстват "много сигурни" в населеното място, където живеят, 45 на сто са "донякъде сигурни", 30 на сто са "донякъде несигурни" и 14 на сто са "напълно несигурни", информира Граматиков. Данните от изследването сочат, че жителите на големите градове са по-несигурни от жителите на малките градове и селата.

Безработицата, ниските доходи и престъпността са най-сериозните фактори, които определят чувството за сигурност, според изследването.

37 процента от запитаните заявяват, че "не се чувстват защитени от престъпно посегателство", 36 на сто се "чувстват защитени, но в малка степен", 18,8 на сто "в голяма степен" и 7,5 на сто се чувстват защитени "в голяма степен", сочат данните.

Една трета от анкетираните заявяват, че знаят кой е районен инспектор в тяхното населено място, а две трети не познават полицейския служител, който би трябвало да знае за проблемите им. Тридесет и четири на сто смятат, че полицията не познава проблемите им, а 10 на сто - че е напълно запозната.

Сред анкетираните преобладава мнението, че приоритети на полицията са "борбата с организираната престъпност" - 71 на сто, "разкриване на тежките престъпления"- 62 на сто.

"Безопасността на гражданите" и "опазването на собствеността" се поставят на трето и четвърто място като приоритети на полицията.

Формите на малката и масовата престъпност определят в най-голяма степен чувството за безпокойство сред гражданите, коментира Граматиков. Той посочи, че най-силно чувство на безпокойство създават престъпленията "кражби и грабежи на лично имущество"- 71 процента, убийства - 41,4 процента, физическо насилие- 37,5 на сто и измами - 32 на сто.

14,4 на сто от запитаните са станали веднъж жертва на престъпление през последната една година, 4,6 на сто са били жертва на две престъпления, а 2,3 на сто от анкетираните на повече от две, сочат данните на изследването.

От тези, които са станали жертва на престъпление веднъж, 23,6 не са съобщили в полицията. Една четвърт от жертвите на повече от две престъпления не са се обърнали към органите на реда и една пета от жертвите на повече от две престъпления през последната година не са докладвали за извършеното посегателство. Основната причина за недокладваната престъпност е недоверието в полицията, каза Граматиков.

За 30,2 % от анкетираните, причината за несъобщаването за престъплението е, че според тях престъплението е маловажно, а 30 процента заявяват, че не са подали сигнал , поради незаинтересованост, според тях, на полицейските служители от "дребната престъпност".

Според следователя от Научния институт по криминалистика към МВР Кольо Колев традиционното възприемане на полицията като репресивен орган вече се променя. Той допълни, че около 9 процента смятат, че полицията изпълнява репресивни мерки, а около 13 процента - превантивни.

Още от България

Какво се крие зад истерията с "отнемането и продаването на деца"?