57 на сто от магистратите са "за"" функционален имунитет

57 на сто от 460 анкетирани юристи одобряват предложението магистратите да имат т.нар. функционален имунитет. Това сочи проучване на НЦИОМ през юни в рамките на изследователски проект "Експертното мнение на българските юристи", съобщи БТА.

Очаква се през септември парламентът да гласува промяна в конституцията, с която ще бъде ограничен абсолютният имунитет на магистратите - предвижда се те да носят гражданска и наказателна неотговорност за служебните си действия и постановените от тях актове, освен ако извършеното е умишлено престъпление от общ характер.

За спешни поправки в конституцията, свързани със съдебната реформа, настоя неотдавна еврокомисарят Гюнтер Ферхойген. Той предупреди, че ако това не стане, изпускаме членството в ЕС през 2007 година.

Като аргументи "за" функционалния имунитет юристите посочват, че извън работното си място магистратите са хора като всички останали, че функционалният имунитет е необходим да бъдат безпристрастни и обективни при изпълнение на функциите си, както и че се злоупотребява с пълния имунитет и той е база за корупция. Други доводи са, че трябва магистратите да работят по-отговорно и да се увеличи общественото доверие в тях, както и необходимостта имунитетът да съответства на стандартите на ЕС.

16 процента от юристите посочват, че за добрата работа на магистратите е необходим неограничен имунитет и не е нужно той да бъде редуциран до функционален. Техните аргументи са, че функционалният имунитет ще доведе до ограничаване или загуба на независимостта на магистратите, както и че няма да реши проблемите с корупцията.

Според 7 на сто от анкетираните магистратите изобщо не трябва да имат имунитет. 58.2 процента смятат, че функционалният имунитет трябва да включва неотговорност за всички съдебни действия на всички магистрати. 17.8 процента са на мнение, че неотговорност трябва да има само за действията на съдиите, 14.4 процента смятат, че имунитетът трябва да се отнася за неотговорност за действия в хода на съдебното следствие, а 1.4 процента - че трябва да има неотговорност за съдебни и досъдебни действия. Според 1.2 на сто магистратите не трябва да носят отговорност за изводи, заключения или решения по вътрешно убеждение.

Следствието да остане в съдебната система

Данните на НЦИОМ показват, че според 51 на сто от анкетираните юристи следствието трябва да остане в съдебната система, тъй като в полицията не може да се гарантира независимостта му от изпълнителната власт.

17 процента са на мнение, че следствието би могло да премине към полицията, като трябва да има специални законови гаранции за неговата независимост- промени в Закона за МВР, в НПК или приемане на специален закон. Според 9 на сто от юристите контрол от страна на прокуратурата е достатъчна гаранция за независимостта на следствието при евентуално преместване в системата на полицията. Други 7 процента от анкетираните предлагат строго формулиране на правата и задълженията на следователите и строги санкции за провинилите се. 2% смятат, че най-добре е следствието да бъде само административно към МВР, без МВР да се намесва в разследването.

Зам.министърът на правосъдието Севдалин Божиков обяви преди десетина дни, че тежките престъпления срещу човечеството и мира като шпионаж и тероризъм, както и закононарушения, извършени от депутати, министри и политици, ще се разследват от Националната следствена служба. Останалите ще се разследват от дознатели, които ще бъдат на щат в МВР.

Висшият съдебен съвет да се избира с квалифицирано мнозинство

3/4 от анкетираните юристи одобряват идеята парламентарната квота за Висшия съдебен съвет да се избира с квалифицирано мнозинство - 2/3 от депутатите. Против са 18 на сто, а 7 процента не се ангажират с мнение по този въпрос. Най-честият довод "за" е, че с избора с квалифицирано мнозинство се избягва опасността от чисто партийни кандидатури, което е гаранция за независимост и професионализъм на бъдещите членове на ВСС.

Според проучването 58 процента от юристите смятат, че заседанията на ВСС би трябвало да бъдат прозрачни за медиите.

Социолозите уточняват, че 26 на сто от участвалите в анкетата са съдии, 13 на сто - прокурори, 26 процента - адвокати, 4 на сто - нотариуси, 15 на сто - следователи, 17 процента - юристконсулти.