Прескочи към основното съдържание
Вход / Регистрация

6, 9, 11 септември

63 коментара

Идеята за ден за размисъл преди изборите, в който не се пие и не се агитира е много странна. Като помисли човек колко малко ги интересува хората какво става в политическите редици, надали трезвото предизборно денонощие има все още някакво оправдание. Периодът между 6-ти и 11-ти септември обаче би трябвало да бъде обявен за седмица за размисъл. В тези няколко дни се събират онези събития, които определят съвременната ни история, онова което сме и онова което ще бъдем.

На шести септември, дата, която ние почти подминаваме, трябва да празнуваме способността на България да определя собствената си съдба. Не знам дали има друга дата в българската история, която в такава степен да символизира идеята за независимост и решимост. Шести септември е дата, която би трябвало да бъде ориентир за всеки български политик и за всеки българин. Тя просто те кара да се замислиш, че историята е в твоите ръце и че съдбата на един народ е на кръстопътя на разума и решимостта. Само разум не стига. Политиката не е академична институция. Само решимост не стига. Решимостта е красив и романтичен порив, който, вдъхновява поезията, но, за жалост, не винаги променя живота ни. Не съм историк и не искам да анализирам 6-ти септември като историк. Не съм и от хората, които се борят постоянно за нов химн или за нов национален празник. Убеден съм обаче, че България щеше да бъде малко по-различно място, ако размишлявахме повече за онова, което се е случилo на 6-ти септември 1885. Шести септември е сюжетът на българското достойнство, сюжет, който трябва да актуализираме и изживяваме наново, постоянно да осмисляме и интерпретираме. Ако бях историк, бих написал история на България, която започва от 6 септември 1885 година и върви в две посоки – назад към 1878 и напред назад към 1944 и до наши дни.

И това ме води към следващата дата в седмицата за размисъл. Девети септември. Не искам да се хвърлям в антикомунистически лозунги, колкото и оправдани да са те. Девети септември е обаче друга дата, в която идеята за национално достойнство изпъква силно. Девети септември не е проста дата. Това е дата не само на едно начало (или край), но и дата на която символично и трагично приключва драмата на България за нейната зависимост. Девети септември не е просто денят, в който някои празнуват, а други оплакват съдбата на окупираната от Съветския съюз България. Девети септември е дата, на която България, изтощена от една външна зависимост пада в ръцете на друга, още по-жестока и по-примитивна зависимост. Това е и денят, в който изтощеният българин, загубил духа на 6-ти септември, се предава в ръцете на един напълно деструктивен режим. Този ден ще бъде последван от Народния съд, който все още някои български образователни източници е представен като „съд на виновниците за Втората световна война” , а в други просто отсъства, и от други събития, в които българинът губи достойнството си. Девети септември не бива повече да бъде ден на конфронтация. Той трябва да се превърне в ден за размисъл за нашето достойнство – като народ и като индивиди, които са пръснати по света.

И в този свят, ние, заедно с всеки друг цивилизован народ, ще споделим размислите си, които поражда 11-ти септември. Това е дата, която трагично събира и разделя целия съвременен свят. Това е дата, на която за първи път в историята буквално пред очите ни загинаха хиляди невинни хора; дата, която драстично ни напомня, че не сме сами и че не можем да бъдем сами, че изолацията и неутралитета не са възможни и че трябва да се научим да управляваме своята взаимозависимост. На този ден би трябвало да помислим колко близко един до друг сме всички ние на този свят и в същото време колко силно ни разделят нашите убеждения, нашите страсти, и нашата омраза. На 11-ти септември би трябвало да си дадем сметка, че човешкото ни и националното ни достойнство е по-скъпо от националната ни горделивост, с която прикриваме неоправдания си национален срам. Ние трябва постоянно да се борим за това достойнство, което днес ни е толкова необходимо, с упорство и със съзнание за себе си, с поглед към онова, което ни предстои утре, с разум и решителност, каквато сме проявили през 1885 година.

Съединението на България е акт, който не само събира разделени територии, но и акт, който ни включва достойно, макар и не съвсем гладко, в международната общност. България е на прага на ново и безпрецедентно вливане в европейската и в световната общност. Това което предстои на страната изисква размисъл за миналото, размисъл за достойнството и за неговата загуба, за умението да  бъдем разумни и решителни и готовността да бъдем откровени със себе си и за себе си. Като хора и като народ.

Юлиан Попов анализира събитията на деня на своя блог
http://www.julianpopov.com/

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.

63 коментара

Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.

Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.

Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg

Прочетете нашите правила за участие във форумите.

За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.



  1. nik
    #64

    Много добра статия ! Питам се - в състояние ли са дълбокомудрите изпълнители на поръчки в настоящия форум и техните съмишленици, да откликнат на разумните призиви на автора ? Сигурен съм, че - НЕ, което е особено жалко за тях !

  2. Germany
    #63

    Po-dpbre edva li moje da bude kazano!

  3. niama znachenie
    #62

    uvi, edva li mnogo hora shte ia razberat. Zashtoto dostoinstvo v BG veche pochti ne sashtestvuva. "Praznuvame" 11/9 - v pamet na jertvite...ne e v pamet na jertvite uvi, a za da pokajem za poreden pat na amerikancite kolko prilejno sme im se nadupili, da ne bi sluchaino da zabraviat...Ami Hiroshima i Nagasaki, ami decata ot Beslan - za tiah niama moleben, nali? Dostoinstvo li? Tova e ne samo zabravena duma, ami e zabraven smisalat i. Da, nujen e razmisal po vlizaneto na BG v EU, no niama koi da razmishliava.

  4. 17
    #61

    жертви на индивидуален, групов, държавен и всякакъв тероризъм... и то пред очите ни! Всеки ден!Всеки ден, по волята на един или друг човек, група, правителство, държава, всеки човек може да стане жертва...Всеки ден!Поздрави

  5. Наблюдател
    #60

    Последните години непрекъснато ни втълпяват, че Съединението е единствения успешен български акт, понеже целия народ бил обединен около идеята и показал чудеса от храброст на бойното поле.По такъв начин чифутите и читаците, които са завладели цялата власт в София се стремят да ни измамят, че от ръководството на страната нищо не зависи. Стига народа да е обединен и да побеждава всеки враг на бойното поле.А това НЕ Е ВЯРНО !!!!!!!!!!!!От ръководството зависи всичко. Нима българския народ не бе обединен

  6. Наблюдател
    #59

    "На 9.09.1944г. бедния народ победи чорбаджииите и за първи път взе цялата власт в ръцете си с помощта на братската Червена армия"Така ни учеха преди 10.11.89г.Но какво действително стана тогава. 1)Вместо да се скрият в миша дупка и да търсят някакво алиби за спасение, виждайки че Германия е загубила войната то именно накрая "монархо-фашистите" започнаха масово избиване на партизани и ятаци. Най-големите провали и унищожението на цели партизански бригади беше през зимата на 43-44г. та чак до последните

  7. Хаха
    #58

    Абе кво му е великото на Съединението бе пич? И кво общо има с това българският народ?

  8. читател
    #57

    Добро начало правиш,ама после натресе едни глупости,ДЕТО...Защо пред думата агенти,не постави руски агенти.Може и да не ти се е искало,ама като продалжи там...с "цигани" савсем се изложи и си помислих да не би да те посаветвам да идеш на лекар-психо.

  9. Nina
    #56

    защо присъства като дата в този семпъл анализ????

  10. читател
    #55

    Не ставай нередовник!Не само,че умее да пише,но и пише истината-за ПОПОВ става дума.Ти му и завиждаш-I think so,not only supose so.Не бьди завислив.По-добре се е наредило момчето от тебе,не ЗАВИСИ като тебе и затова пише ИСТИНАТА.И с удоволствие е четен!

Препоръчано от редакцията

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.