60 години затвор грозят българин за измами по програмата „Петрол срещу храни”

Българинът с американско гражданство Людмил Дионсиев, който от години живее в САЩ и търгува с петрол, може да бъде осъден на 60 години затвор и глоба 1 млн. долара, след като се призна за виновен в събота по делото в Ню Йорк за корупция, свързано с програмата на ООН „Петрол срещу храни”.

Освен него за виновни се признаха тексакският петролен бизнесмен Дейвид Чалмърс и двете му компании „Бейойл Ю Ес Ей” и „Бейойл Съплай енд Трединг”. Те признаха, че са плащали милиони долари подкупи на иракски официални представители по програмата, предаде Ройтерс.

Дионисиев като посредник и съдружник в една от фирмите на Чалмърс е купувал петрол от Ирак за фирмите на Чалмърс.

Делото срещу Чалмърс и Дионисиев бе заведено през пролетта на 2005 г.

Според обвинението между 2000 и 2003 г. Чалмърс и Дионисиев са работили в тайно съглашателство с хора от бившия иракски режим на Саддам Хюсеин, на които са били плащани огромни рушвети при купуването на петрол в нарушение на санкциите на ООН и на американските закони. Парите са постъпвали по тайни сметки на приближени до Саддам.    .

Програмата на ООН "Петрол срещу храни" в общ размер 67 млрд. долара започна в края на 1996 г. и завърши в началото на 2003 г. Целта ѝ бе чрез закупуване на хуманитарни стоки за иракския народ срещу петрол, да се смекчи въздействието на санкциите, наложени на правителството на Саддам Хюсеин заради войната и окупацията на Кувейт през 1990 г.

През октомври 2005 г. специалната комисия на ООН, оглавена от Пол Волкер, разпространи доклад след мащабно двегодишно разследване, според който над 2 хил. компании от 66 държави са плащали подкупи на режима на Саддам Хюсеин за получаване на изгодни контракти по програмата „Петрол срещу храни”. Замесени се оказаха както световноизвестни фирми, така и по-малки компании.

В доклада се казваше, че най-големият дял от контрактите са взели руски компании – повече от 30% от всички. В документа бяха посочени 100 имена на бивши и действащи държавни служители и бизнесмени от целия свят, давали подкупите, в това число от Русия и България. Общата сума на раздадените подкупи е около 1.8 млрд. долара.

Името на Дионисиев фигурираше в доклада „Волкер” редом с това на Чалмърс и на компаниите „Бейойл”.

Биографията на Людмил Дионисиев е показателна за израстването на предан социалистически кадър и партиен член до крупен международен посредник.

Дионисиев е първо търговски директор, след това заместник-генерален директор на мощната през седемдесетте и осемдесетте години държавна външнотърговска фирма „Химимпорт”. Негови колеги от онова време го определят като един от най-добрите ни експерти в търговията с арабски петрол. Стана известно още, че Дионисиев е имал и добри бизнесконтакти с компанията на Марк Рич – дълго време доставчик на петрол за “Нефтохим” - Бургас. Рич е също сред споменатите в доклада “Волкер” компании, подозирани в злоупотреби с програмата “Петрол срещу храни”.

През 1990 г. Дионисиев оглавява учреденото по идея на Андрей Луканов ново външнотърговско дружество „Нефтоимпекс”. Българската връзка на Людмил Дионисиев се простира и към фирмата “Машиноекспорт”, която, според доклад на ЦРУ, също имала връзка с нарушенията на програмата “Петрол срещу храни”.

Братовчедът на Людмил Дионисиев - Борислав Дионисиев – известен с бизнеса си в началото на 90-те години - участва в приватизацията на “Машиноекспорт”, като закупува дружеството. По-късно го препродава на оръжейния търговец и издател на в. “Дума” Петър Манджуков. Твърди се, че именно Борислав Дионисиев е връзката на Манджуков с Людмил Дионисиев.

Аферата „Петрол срещу храни” поставя въпроси, които все още чакат отговори. Например има ли връзка между обвиненията срещу Дионисиев и подозренията, че БСП също се е облажила от афери по програмата „Петрол срещу храни”. Тези въпроси бяха задавани от десните политически сили към ръководството на БСП още преди повдигането на обвиненията срещу Дионисиев, но убедителен отговор няма.