63% от българите не искат президент от ГЕРБ

Ръстът на цените и политическите скандали от първите месеци на годината са факторите с най-силно влияние върху общественото доверие към управляващите. Това показват резултатите от редовното тримесечно проучване на агенция "Алфа рисърч", представено в неделя.

Само 37 на сто от българите смятат, че правителството се справя успешно. Най-силен обрат, според социолозите, търпи отношението към вътрешния министър Цветан Цветанов. През декември той беше най-одобряваният член на кабинета с 35% положителни оценки. През февруари процентите са вече 23 и Цветанов заема второ място след Симеон Дянков в класацията на най-неуспешните министри.

Одобрението към премиера Бойко Борисов спада от 42 на 40%.

79% от запитаните не са съгласни, че правителството се грижи за обикновените хора, 63% смятат, че се покровителстват близки до властта кръгове, а 67% не виждат резултат от борбата с корупцията и контрабандата.

Две трети не желаят президентът да е от ГЕРБ

По данни на "Алфа Рисърч" 63 на сто от българите искат президент от друга политическа сила, а 33% са на мнение, че президентът трябва да е от ГЕРБ.

Социолозите отбелязват, че тези нагласи не могат да бъдат разглеждани като прогноза за президентския вот, тъй като не са ясни още нито броят и имената на претендентите, нито разпределението на гласовете между евентуалните конкуренти. Това обаче е сигнал, че се консолидират настроения в полза на алтернативен избор.

Тези настроения са най-силни сред левите симпатизанти (91%), но тезата президентът да не е от ГЕРБ среща значителна подкрепа също сред привържениците на "Атака" (72%) и Синята коалиция (77%).

От "Алфа рисърч" обаче поясниха, че събирането на всички тези гласове във вот за една кандидатура е твърде проблематично. Ако тези нагласи, те биха били силна движеща сила на вота на втория тур на президентските избори.

Ръстът на цените фокусира недоволството

За първи път, откакто е на власт, правителството не е в състояние да произведе позитивни за общественото мнение събития. То губи инициативата в налагането на темите, проблемите и интерпретациите на случващото се в страната.

Събитията през януари и февруари, които са оценени най-негативно от анкетираните, са ръстът на цените на хранителните стоки (80%) и скандалите с разпространените в публичното пространство записи на разговори на Ваньо Танов с Бойко Борисов (47%) и с депутати и министри (42%).

Показателно е, че в един изпълнен с политически сътресения период ръстът на цените концентрира два пъти по-високо обществено недоволство от политическите скандали.

Единственото събитие с положителен отзвук е евакуирането на желаещите да се върнат от Египет българи (64%).

Заедно с основната досега критика срещу кабинета за хаотичните му действия и липсата на ясни приоритети (56 на сто) проучването отчита появата на нови конкретни и силни критики: 79% не са съгласни, че правителството се грижи за обикновените хора, 63% смятат, че се покровителстват близки до властта кръгове, 67% не виждат резултат от борбата с корупцията и контрабандата.

Според 71% от анкетираните прекалената употреба на специални разузнавателни средства е в нарушение на гражданските им права.

Двамата вицепремиери оценявани като най-неуспешни

Вицепремиерът и финансов министър Симеон Дянков продължава да бъде най-критикуваният, а вторият най-неуспешен министър вече е другият вицепремиер - Цветан Цветанов.

Серията атаки към вътрешния министър през последните месеци разклати значително доверието в него, отбелязват социолозите.

Докато през декември м.г. Цветанов беше най-одобряваният министър с 35% положителни оценки, сега се ползва с доверието на 23% от избирателите. Не толкова спадът в подкрепата, колкото съсредоточаването на толкова висок обществен негативизъм към Цветанов очертава един от най-сериозните проблеми пред управляващите.

Както и през декември, строителният министър Росен Плевнелиев продължава да е и най-одобряваният сред членовете на кабинета (37%) и с най-висок индекс, т.е. разлика между положителни и отрицателни оценки - 33.3%.

След него се нареждат министърът на земеделието Мирослав Найденов (с индекс за дейността си от 14.9%) и външният министър Николай Младенов (12.3%).

Забележим ръст се наблюдава и в оценките за работата на министъра за еврофондовете Томислав Дончев, който заема четвъртото място и чийто ресор се откроява като една от малкото успешни сфери в дейността на правителството (51%).

Доверието към премиера почти двойно по-голямо от това към кабинета

За първите два месеца на годината правителството губи 2% одобрение (спад от 24% на 22%).

Неодобрението за цялостната му дейност (39%) обаче вече става почти двойно по-високо от одобрението.

Поисканият вот на доверие към правителството е с частичен резултат и пртиворечив обществен отзвук, но за момента закрепва позициите на премиера.

Одобрението към Бойко Борисов спада от 42% до 40%. За разлика от правителството, неодобрението при него остава доста по-ниско, на равнището от декември 2010 г. - 29%.

ГЕРБ остава водеща политическа сила

Според проучването подкрепата за партия ГЕРБ намалява, но не толкова значително. Потенциалът на партията спада леко от 27.0% до 26.1%. Подкрепата си от него оттеглят предимно хората с по-ниски доходи и в по-тежко материално положение.

Политически ползи от скандалите в управлението извлича БСП. Подкрепата за социалистите бележи лек ръст от 15.2% до 16.6%, а лидерът ѝ Сергей Станишев запазва доверие от 15%.

Въпреки скандалите около изключването на Касим Дал, ДПС запазва традиционното си равнище на електорална подкрепа от 4.9%. Оставката на Касим Дал и последвалото изключване от партията обаче отнема част от доверието в Ахмед Доган, което се свива от 7% до 4%.

Синята коалиция се подкрепя от 3.4%, а лидерите Иван Костов и Мартин Димитров се ползват с подкрепата на 9% от избирателите. Според проучването близо една пета от симпатизантите на сините все още не знаят как биха гласували, ако в момента се провеждат избори.

Потенциалът на "Атака" продължава да бъде свит до 2.5% най-твърди привърженици, а доверието към Волен Сидеров е 10%.

Висок остава делът на негласуващите (38.9%).

Местните избори по-важни от президентските

Проучването на "Алфа рисърч" показва, че за разлика от доминиращите сред политическите партии очаквания за водещата роля на президентския вот, избирателите определят местните избори като по-важни за тях самите (69%) в сравнение с президентските (60%).

Ако тази тенденция продължи, въпросът за избирателната активност и за мобилизацията на малки ядра ще се окаже ключов в избора на президент.

И по отношение на президентските, и по отношение на местните избори, се очертават предпочитания към промяна. 51% от анкетираните биха желали да имат нов кмет в тяхната община. В областните центрове (където основно са съсредоточени позициите на ГЕРБ в местната власт) това мнение достига още по-високо равнище - 60%.

Опасения от натиск върху вота

56 на сто от анкетираните изразяват притеснение, че върху хора от тяхното населено място може да бъде оказан натиск как да гласуват. Тези подозрения се засилват още повече в малките населени места, където делът им е над 60%.

Автономността на вота е важен фактор за легитимността на изборите и за усещането на хората, че нещо зависи от гласа им, коментират социолозите. В този смисъл очакването за натиск за манипулиране на вота е тревожен индикатор, отбелязват те.

Събития като определянето на вътрешния министър за председател на предизборния щаб на управляващата партия и масовото регистриране на жители в конкретни населени места още повече задълбочават притесненията за легитимността на вота през есента, коментират още от "Алфа Рисърч".

Проучването на "Алфа рисърч" е проведено в периода 12 – 20 февруари 2011 г. сред 1005 пълнолетни жители от цялата страна.