63% от бизнеса е притискан за финансиране от партиите

Близо 63% от предприемачите отговарят с категорично "да" на въпроса дали е упражняван натиск спрямо бизнеса да финансира дадена партия. Данните са от последното изследване на индекса на прозрачност на финансиране на партиите, което се провежда от асоциация "Прозрачност без граници". За България този индекс продължава да се влошава, отчете в понеделник асоциацията.

Показателят включва два критерия - статистиката на внесените партийни отчети в Сметната палата и проучване сред бизнеса, политици, журналисти и неправителствени организации.

Само 66 от регистрираните 335 партии в България са внесли през 2004 г. финансов отчет за предходната 2003-та. За сравнение, от 298 регистрирани партии през 2001 г. 112 са подали отчет, а през 2002 от 305 регистрирани са се отчели 106.

За 2004 г. индексът е 2.25, като е спаднал спрямо отчетения 2.44 за предходната година. Показателят се движи от 0, която регистрира пълна непрозрачност на партийното финансиране, до 10 - степента на пълната прозрачност.

Няма парламентарно представени партии, които да не са подали финансови отчети, съобщи председателят на Сметната палата Георги Николов. По думите му, основните партии в България от няколко години представят отчетите си редовно.

Поведението на формациите в парламента се обуславя от факта, че единствено за тях сега действащия закон за политическите партии предвижда санкция, ако не отчитат ежегодно парите си до 15 май. В закона е записано, че в тези случаи се отнема държавната субсидия за съответната година, а държавата субсидира само партиите с депутати в парламента.

За извънпарламентарните санкции няма.

От "Прозрачност без граници" правят извода, че в закона за политическите партии липсва ефективен механизъм за контрол на партийните пари, което генерира политическа корупция - бизнесът предпочита да плати, за да получи политическа подкрепа.

За втория показател на индекса - проучването, са участвали 220 анкетирани, разделени по равен брой в 4 групи - политици, бизнесмени, журналисти и представители на неправителствените организации. Изследването е проведено в периода октомври-декември 2004 година.

63% от предприемачите отговарят твърдо положително на въпроса дали партиите упражняват натиск върху бизнеса за финансиране. Над 52% от бизнеса твърди, че познава и обратните случаи - предприемачите да търсят политическа протекция, предлагайки финансови средства на партиите.

Според изследването, предприемачите предпочитат да плащат предимно за обучение на партийни кадри, докато партиите смятат за основни разходите си за транспорт и медийни изяви. Липсва ясен отговор на въпроса какви и за какво точно са ежедневните разходи на партиите.

Социологът Антони Гълъбов посочи още, че през 2002 г. бизнесмените са имали най-негативни оценки, но сега те се смекчават. Изводът на асоциацията е, че предприемачите предпочитат да плащат на партиите, за да получат подкрепа.

Като пример за абсурдите с извънпарламентарните партии в България шефът на Сметната палата Георги Николов посочи, че има около 20 - 30 партии, които изобщо не могат да бъдат открити. Той даде пример с формация, в чийто адрес е написано само гр. Варна, кв. Владиславово.

Председателят на палатата призова медиите да окажат публичен натиск върху политиците по-бързо да приемат новия закон за политическите партии, върху който президентът наложи вето. Текстовете, които Георги Първанов върна обаче засягаха именно механизма за доказване на реална членска маса. Мотивите на президента бяха, че те не важат за сегашните парламентарни формации, което създава неравнопоставеност.

Споделяне
Още от България