65% от наказанията на медицинския одит падат в съда

Глоби за 900 хил. лева са отменени заради необосновани актове на агенцията и пропуски в законодателството

65% от наказанията на медицинския одит падат в съда

Около 65% от всички наказания на агенция “Медицински одит“ за болници и лекари в крайна сметка падат в съда заради недостатъчна обосновка, нарушени процедури при издаването на актовете и недостатъци в законодателството. Така в съда са паднали наложени глоби за общо 900 хиляди лева. Това показват резултатите от мащабно проучване "Административноправен контрол върху медицинското обслужване" на специалиста по медицинско право адвокат Мария Шаркова. Проучването анализира всички съдебни дела, свързани с обжалване на наказателни постановления, издадени от Изпълнителна агенция "Медицински одит" (ИАМО) за периода от създаването ѝ през 2010 година до края на 2017година.

Само преди десет дни прокуратурата обяви, че разследва ИАМО за потулването на лекарски грешки при смъртни случаи в болниците, а директорката на агенцията проф. Златица Петрова беше временно отстранена от длъжност. Говорителят на главния прокурор Румяна Арнаудова дори коментира, че агенцията, известна като “медицинския ДАНС“, само е имитирала администратвно-наказателна дейност.

Проучването на адвокат Шаркова констатира, че действително в работата на ИАМО и съществуващата нормативна уредба има пороци и празноти, които водят до отмяната на огромен процент от наложените наказания в съда. Открояват се и фрапиращи дисбаланси в размера на налаганите санкции. Наместване на счупена ръка от неправилния специалист например се наказва по-сурово от пропуски при смъртен случай.

Шаркова коментира пред Mediapool, че ако се направи съпоставка с дейността на по-долустоящ с по-висшестоящ съд - под 30% от решенията на административните съдилища се отменят от Върховния съд, т.е резултатът от 65% изцяло отменени актове и 5% частично отменени актове на ИАМО са един доста висок процент.

Близо 35% от отменените санкции са за смъртни случаи

През седемте години на съществуването ѝ са водени 585 дела срещу решения на агенцията, като 382 от тях са напълно отменени. Едва 24% са потвърдени, 5% са частично отменени, а в 6% от случаите съдът е намалил размера на глобата. Така са били отменени глоби за 900 хил. лева, в които влизат и намалените от съда санкции.

От всички близо 600 дела 166 се отнасят до смъртни случаи, като 128 от тях са отменени от съда.

За един смъртен случай може да има повече от едно дело, но също така не всички актове на ИАМО, касаещи смъртни случаи стигат до съда.

Проучването показва, че от 2010 до 2017 година ИАМО е издало 1720 наказателни постановления, а са били обжалвани едва 600, т.е. под половината. Според авторът на проучването Мария Шаркова обаче след оповестяването на високия процент актове, които падат в съдаq е вероятно повече болници да започнат да обжалват.

Най-много актове на ИАМО са обжалвани за дейности в хирургията, спешната медицина, кардиологията, акушерството и гинекологията.

Сред причините за отмяна на наказанията са несъответствие между описаното нарушение и посочената за нарушена норма; неправилно подбрана административно-наказателна норма - например в конкретния случай лекарят е следвало да носи отговорност по един член от Закона за здравето, но в акта на ИАМО е посочен друг; неправилно посочена дата на нарушението; неадекватно описание на нарушението; неправилно връчване или съставяне на акта без присъствието на наказаното лице или без то да е получило надлежна покана.

Глоба за наместване на счупена ръка, без виновни за операция на грешен пръст

Проучването на адвокат Шаркова изкарва наяве и някои системни проблеми като това, че не винаги най-тежките провинения са наказват най-тежко, както и това, че понякога адекватно наложени от ИАМО глоби, падат в съда заради пропуски в законодателството.

“Прави впечатление, че най-високите наказания, които се налагат, са за по-малки нарушения. Глоби от по 8000-10 000 лева са наложени за това, че лечебното заведение извършва дейност, която не фигурира в разрешението за лечебна дейност или няма регистрация в РЗИ. Например идва пациент със счупена ръка в болницата и дежурният хирург му намества ръката, но в РЗИ лечебното заведение не е регистрирано, че осъществява дейности по ортопедия и травматология. А в същото време за некачествена и несвоевременна помощ и то при смъртни случаи има наложена 100 лева санкция“, посочи Шаркова.

“Да, вярно, е че ако болница извършва дейности, за които няма разрешение, това може действително да е опасно за пациента, но е валидна и хипотезата на крайната необходимост – ти ще седнеш да спазваш буквата на закона или ще помагаш на пациента“, посочи тя.

“Например имаше фрапиращ случай на наложена санкция на хирург заради това, че не е съставил предоперативна епикриза, а от документите се вижда, че пациентката е постъпила в крайно тежко състояние. В крайна сметка съдът се произнася, че не може да се очаква от лекаря в този момент да се занимава с документи вместо да помогне на пациентката“, заяви Шаркова.

Понякога се стига и до абсурдни случаи заради пропуски и неясноти в законодателството.

“Например при установена операция на ляв, вместо на десен палец, с което ИАМО е приела, че е нарушено изискването за качествена медицинска помощ, съдът приема, че никъде агенцията не е посочила конкретна норма от даден медицински стандарт, която да е нарушена. Нормално е никъде да не пише: “не оперирайте грешния палец на пациента“, но това не значи, че не е налице нарушение. Съдът обаче е прав в мотивите си, че административно-наказателната дейност е строго формална и че следва да има ясно описание на извършеното нарушение, а не някаква интерпретация на наказващия орган“, коментира Шаркова.

Правна неяснота какво е качествена и своевременна медицинска помощ

Ето защо по отношение на тази принципи е нужна законодателна промяна и въвеждането на ясни и конкретни дефиниции.

“В Закона за здравето има разпоредба, че всеки гражданин има право на качествена, достъпна и своевременна медицинска помощ, обаче никъде не е конкретизирано какво значи качествена, как се измерва, какво е своевременна помощ, какво значи достъпна. И когато се установи, че пациентът има кръвозагуба, тя не е установена в какъв размер е, дали е направено своевременно кръвопреливането, лекарят или болницата са наказвани за това, че не са оказали своевременна медицинска помощ. Но съдът повдига въпроса къде е записано в какъв диапазон трябва да се случи кръвопреливането“, обясни Шаркова.

По повод информацията, че агенцията е прекратявала “по маловажност“ преписки за смъртни случаи, Шаркова коментира, че в много редки случаи съдът приема, че е налице “маловажност“, защото в по-голямата си част от мотивите си съдът приема, че отношенията в здравеопазването са изключително важни, защото касаят човешкото здраве и живот. И в много редки случаи може да става дума за маловажност като дребни документални нарушения – липса на подпис и т.н.

Проучването на адвокат Мария Шаркова е проведено в последната половин година като е използвана получена по ЗДОИ информация от 28 административни съдилища и данни от сайта на Висшия съдебен съвет, в който от 2009 година се качват всички постановени съдебни актове. За много малък брой, под 2% от решенията, не е било възможно проследяване на окончателните решения, но те са в рамките на статистическата грешка и не повлияват крайния резултат. 

Споделяне
Още от България