65% от заетите са в сивия сектор на пазара на труда

Г-жо Шулева, докъде стигнаха вашите разговори със синдикати и работодатели за въвеждане на минимални осигурителни прагове?

Веднага искам да кажа, че не сме се отказали нито на йота от предложенията, които сме направили. Аз имах среща с представителите на синдикатите и на работодателите, за да обсъдим как върви работата по моето предложение те да договорят осигурителни прагове. Говорихме за това доколко те искат въобще да договарят такива осигурителни прагове.

Те ми предложиха около 10 -11 браншови колективни договора, които са подготвили и подписали до момента, с идеята параметрите в тях да бъдат разпрострени върху целите отрасли. Договорените минимални заплати в тези браншови договори обаче категорично не ме удовлетвориха. Там бяха договорени възнаграждения в диапазона от 1 - 1,1 минимална заплата за най-неквалифицираната работа до 2 минимални заплати за ръководните кадри. Нещо, което, меко казано, не ми прозвуча добре - нито като текст, нито като предложение, което бих могла да приема.

Затова им казах - ние сме предложили едни ориентири за осигурителни прагове. Аз ви предлагам да стартирате преговори за определяне на тези осигурителни прагове като начални заплати по браншове и професии. Ако вие се договорите за минимални работни заплати около тези прагове, няма проблем те да се приемат и като осигурителни прагове. Това предложение прозвуча странно за работодателите, докато синдикатите го приеха с радост.

Няма ли опасност обаче осигурителните прагове да увеличат още повече сивия сектор на работната сила?

Знаете ли, че сивият сектор на пазара на труда в България е около 65 % от заетите! 1,2 млн. души работят официално на заплати между 60 и 130 лв. Ако някой смята, че това е истина, да дойде да ми покаже поне 5 човека, които работят 8 часа за 60 лева. 430 хил.души работят на среден официално деклариран доход от 67 лева, 700 хиляди работят за 130 лева. Разбирате за какво става дума.

Категорично едно такова положение е неприемливо. Няма държава в света, която да оценява работната си сила по такъв начин. Ако в крайна сметка не обединим усилията си и не договорим едни реални, нормални работни заплати - такива, каквито всъщност се получават, няма за какво да говорим. Що се отнася до обвиненията, че българският работник плаща непосилни данъци - искам да кажа, че 1,2 млн. не плащат данъци, защото са под необлагаемия минимум. Останалата една трета от българските работници плаща данъци и осигуровки и издържа цялата пенсионна система в страната.

Няма държава без сива икономика, но един процент от 5,10, нека да е 20% - но какво значи 65 процента. Това е една нелоялна конкуренция – едните, будалите да плащат, а хитреците да крият. Всички работодателски и синдикални организации по света сядат и се договарят. На срещата си със социалните партньори им показах тарифните договори в Германия, Швейцария, Испания, при които работодатели и синдикати определят минимални заплати за професиите, под които никой не може да назначава работници. В крайна сметка щом България е тръгнала към Европа, то и тя трябва да въведе подобни правила.

Какво е вашето обяснение, че инициативата тръгва от правителството, а не от самите работодатели и синдикати?

Много се говори за социален диалог в България. Упреците обикновено са от социалните партньори към правителството. Аз мисля, че върховна проява на реален социален диалог е разговорът между синдикати и работодатели, който никакъв го няма. Нека назовем нещата с истинските им имена - къде е този социален диалог и къде липсва. Дали наистина проблемът е само в това, че между държавата и синдикати и работодатели липсва или че те помежду си не си говорят по най-важните въпроси.

Не казвам, че държавата си е свършила работата - има още много неща, които трябва да се вършат, има основание за критиката и нея винаги трябва да я има. Но ако говорим за реален социален диалог, той трябва да е между браншовите организации на синдикатите и работодателите, които да говорят по най-важните въпроси - заплатите и условията на работа. Ако те не си говорят по този въпрос, не виждам за какво друго си говорят и не виждам що за представителни и на кого са представителни тези организации.

Каква е причината да не се случва този диалог? Темата за заплатите и условията на труд би трябвало да е интересна и за двете страни?

Първо темата е доста трудна, второ, мисля, че подмяната на важните въпроси е стил на поведение.

Смятате ли, че минималните осигурителни прагове могат да се договарят, така че да станат факт до началото на следващата година?

Надявам се. Аз се опитвам да стимулирам една обстановка на договаряне. Не искам да се намесвам административно, нямам такова желание. Искам да дам начален тласък на ускоряване на едни такива преговори между синдикати и работодатели.

Разбира се, пак ще повторя, че ние като правителство, констатирайки тотално нерегламентиран пазар на труда, не можем да не вземем някакви мерки. Защото в крайна сметка осигуровката не е данък - внасяш едни пари и срещу тях получаваш компенсация. Така или иначе, правителството има и конституционно право да определи осигурителни прагове, върху които работниците да бъдат осигурявани. Но ние даваме шанс това да се случи така, както е по цял свят - работодатели и синдикати сядат и се договарят. Аз искам да насърча едно такова решение и ако те договорят нормални граници на начални работни заплати, готова съм да използвам правата, които имам от Кодекса на труда, и да ги разпростра върху всички отрасли.

Смятате ли, че цифрата, която се споменава за безработицата, е реална?

Броя на съкратените за първите 5 месеца на тази година, е с 18% по-малък от същия период на миналата година. Този показател измерва реалния прираст на безработицата - тоест, в момента има намаление на реално съкратените нови безработни.

Безспорно има една група безработни, които са прекратили регистрацията си в бюрата по труда, но не са си намерили работа. Те се наричат обезкуражени лица, които са загубили надежда, че ще намерят работа, регистрирайки се и поддържайки регистрацията си. Какво се наблюдава в последните два - три месеца - има увеличение на притока на дългосрочно безработни към регистрация, тоест към активно търсене на работа.

Като цяло, общото ниво на безработицата пада - с 24 хил. по-малко са регистрираните безработни за първите пет месеца на годината, спрямо същия период на 2001 г. Средно месечната безработица за миналата година е около 703 хил.души, а сега е около 650-660 хил.души - разликата е точно 3,5% по-малко безработни.

Процентът на безработица е нещо друго - това е съотношението на регистрираните в бюрата по труда безработни, спрямо населението в трудоспособна възраст. Средният коефициент през миналата година беше 18,4%, сега е 17,6%. Но реалният брой на безработните сега, спрямо безработните миналата година, пада с 3,5%, което е значително намаление.

Казахте, че се увеличава броя на дългосрочно безработните, които се връщат отново към бюрата по труда?

За мен е показателно и важно, че се възстановява доверието на хората към системата - затова дългосрочно безработните се връщат и се регистрират в бюрата. Те не се връщат да получат обезщетение, защото нямат право, а защото имат надежда, че ще получат работа.

Има много нови програми, бюджетът за 2002 г. е два-три пъти по-висок от миналата година. Първите един -два месеца на тази година хората се ослушваха, и на третия, като видяха, че се предлага работа в бюрата по труда, тръгнаха да се регистрират.

Тоест, регистрацията на дългосрочно безработните като фактор, чрез който се повишават като цяло регистрираните безработни, е силно положителен. Това изважда хората от апатията и нежеланието да се търси работа. Ние твърдим, че безработен е този, който активно търси работа, защото на човек, който не търси, няма как да му намериш.

В същото време, имаме средно по около 18 хил. свободни работни места. Това може да означава две неща - че квалификацията на безработните тотално не отговаря на търсенето и те не желаят да положат никакви усилия, за да се квалифицират и да отговорят на търсенето, или че нямат мотивация да работят по някаква друга причина.

Не може при 650 хил.безработни всеки месец да имаме по 10-15-20 хил. свободни работни места.

Какъв е изходът?

Разработваме нова концепция по заетостта. Заетост, ориентирана не към разработка на програми въобще, а към разработка на програми за конкретна група безработни. Ние имаме много добре анализирана структурата на безработицата - по възраст, образование, пол и регион.

Нашата амбиция е да направим такива програми, които да са подходящи за конкретния човек, представител на конкретната група, за да има ефект и полза от влагането на тези пари. Досега е било, ако мога да се изразя, модата на клишетата. За един период от време временната заетост е издигната в култ - тя ще ни решиш всички проблеми. След което се установява, че не е ефективна мярка и се отива в другата крайност - започват мерки за създаване на постоянна заетост.

Въпросът не е в това дали е временна или постоянна заетост, а на кого я предлагаш. Не може за един човек, който е бил 3-4 години безработен, да смяташ, че ще го устроиш на постоянна работа. Първо - никой няма да го иска, второ - той е загубил трудовите си навици и мотивация. Следователно за него трябва да се намерят мерки, които да го вкарат отново в пазара на труда - да бъде обучен, да мине известен период и чак тогава да му бъде търсена постоянна заетост.

Както примерно няма смисъл на човек с потенциал, който иска да се преквалифицира, за да стане преподавател по някакъв език например, да го изпратиш в програми за временна заетост. Трябва да го изпратиш на квалификация, за да може да се реализира на постоянния пазар. Ако този индивидуален подход не се приложи, няма да имаме сериозна ефективност от програмите и мерките, които са заложени.

Още в началото, когато станахте министър заявихте, че основният акцент на вашата дейност ще бъдат активните мерки за създаване на заетост, а не подпомагането. Може ли сега, след година, да се каже кои мерки са се оказали подходящи?

За съжаление, системите са много инертни. Те не се поддават на промяна със скоростта, която ние бихме искали, особено за хора от бизнеса като мен, свикнали на друга динамика. В тази една година аз се постарах да не правя твърде големи отклонения. По-скоро исках да наблегна върху анализа на причините, за да се атакуват те, а не последствията. Това бе една основна задача на моя екип - да видим ако нещо не върви, защо не върви. Мисля, че анализът вече дава своя резултат, защото успяхме да идентифицираме доста причини и да набележим мерки за тяхното отстраняване.

Състоянието на дългосрочна безработица също има причина и тя е, че никой не е работил с тези хора и не им е правил персонални програми. Обществото трябва да си признае, че е допуснало една голяма група хора да бъдат изключени от трудовия пазар.

Аз много пъти казвам на инвеститорите и на колегите от икономическите министерства, че ако не се разбере важността на инвестирането в работната сила като цяло, и инвестиционният процес няма да тръгне добре. Утре, като започнат нови инвестиции, откъде ще черпят работна ръка - от пазара на свободна ръка. Какво обаче е качеството на тази работна ръка?

Според мен основна задача на министерството на труда и социалната политика е да работи за повишаване на качеството на работната сила. Нашата задача не е да създаваме работни места. Ние трябва да поддържаме високо качество на работната сила - да осигуряваме квалификация и преквалификация и да държим работната сила пригодна за труд.