7 000 лв. месечна заплата си определил шефът на Комисията за незаконно имущество

7 000 лв. месечна заплата си определил шефът на Комисията за незаконно имущество

Председателят на Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност получава 7 000 лева месечна заплата, а членовете на комисията – по няколко хиляди лева, съобщи в сряда председателят на Сметната палата проф. Валери Димитров като илюстрация на разликата между законосъобразно и целесъобразно изразходване на бюджетни средства.

Така определената огромна заплата не е в нарушение на закона и не е единственото прекомерно възнаграждение, което ръководители на държавни ведомства са си определяли, обясни председателят на палатата. Той представи пред журналисти отчета на палатата за работата ѝ през 2005 г.

Проф. Стоян Кушлев, който бе избран от парламента да ръководи създадената миналата година комисия, не бе открит за коментар как и защо е била формирана заплатата му в този размер. Тя е в пъти по-висока от заплатите на президента, на председателя на Народното събрание и на министър-председателя. Счита се, че тримата най-висши хора в държавната власт са и най-високо платените от бюджета.

Преди да стане депутат в предишния парламент от квотата на НДСВ, проф. Кушлев ръководеше Българския ловно-рибарски съюз.

В извършените проверки миналата година палатата е констатирала 122 нарушения по Закона за обществените поръчки, като 102 от тях са в общините, съобщи още проф. Димитров.

Според него най-честият случай е на разделяне и раздробяване на поръчките под изискуемия праг по закон. По този повод са отправени 112 сигнала за нарушения към Държавната финансова агенция.

Председателят на палатата каза още, че пре одитите са констатирани слабости в работата и разходването на средства от Висшия съдебен съвет, Държавната комисия по хазарта, инспекторатите на министерствата и в общините.

При одита за периода от 1 януари до 30 юни 2005 г. във ВСС е констатирана промяна на параметрите на бюджетните разходи на Върховния касационен съд и на администрацията на ВСС по отношение ремонта на Съдебната палата.

В дейността на Държавната комисия по хазарта е установено, че не е упражняван достатъчен контрол на хазартната дейност и че са издадени 66 разрешителни за дейност, без да се изискват всички необходими по закон документи.  

При одитите на дейността на инспекторатите към 14 министерства за периода 5 ноември 1998 г. - 30 септември 2005 г. е констатирано, че не е дефинирана ролята на инспекторатите като инструмент за контрол към даден министър, не са конкретизирани функциите и видовете контрол.

При проверката на общините е установено, че системите за финансово управление и контрол в тях като цяло са изградени, но не са достатъчно надеждни, което е предпоставка за незаконосъобразни разходи по бюджетните средства.

При одита на таксата за битови отпадъци за 2004 г. и 2005 г. в 264 общини Сметната палата е установила в 10% от тях по-голям размер на таксата за битови отпадъци, несъобразен с разходите в план-сметката, което пък е довело до утежняване на задълженията по такса смет на населението.

Констатирано е също в 22% от общините несъответстващо на законовите изисквания отчитане на приходите и разходите.

В 26% от общините са допуснати нарушения при възлагането на дейностите по чистотата.

Одитът в Здравната каса е установил, че неизградената ѝ интегрирана информационна система затруднява контрола върху здравно осигурителните плащания, а системата за контрол по диспансеризацията позволява дублиране на регистрации и дейности.

При проверката на усвояването на предприсъединителни фондове до 2004 г. е установено, че във всички изпълнителни агенции по програма ФАР предварителният контрол не е достатъчно ефикасен, не гарантира законосъобразността на тръжните процедури.

Констатирано е също така при проверка на дейността за опазване на културното наследство, че то не е приоритет за органите на изпълнителната власт и между тях липсва координация.

В 221 общини е проверявано разходването на средствата за бедствия и аварии и са констатирани нарушенията в 7% от случаите. Валери Димитров каза, че се извършва проверка на рискови сделки с апорт на имоти в 18 общини, сред които и Столичната община. Очакват се резултати през януари, като Димитров предположи, че тези резултати ще бъдат много интересни.

Споделяне
Още от България

Защо главният прокурор размахва пръст на политици?