70 г. след създаването си Израел е изправен пред предизвикателството на своята идентичност

За 70 години Израел изгради процъфтяваща икономика, стана най-голямата регионална военна сила и надви многобройни врагове. Много израелци обаче се питат дали страната им не е изправена пред нова заплаха: самата себе си.

На фона на наближаващата годишнината от провъзгласяването му за държава на 14 май 1948 г. Израел е разделен между тези, за които еврейската идентичност трябва да е на първо място, и онези, които се тревожат за демократичния характер на държавата си.

"Израелците са свързани от съдбата. Когато съществуването ни бива оспорвано, ние сме единни", обяснява Йедидия Щерн, преподавател по право в университета Бар Илан и вицепрезидент на мозъчния тръст Израелски институт за демокрация.

Настъпи ли сигурност обаче, "отново можем на воля да се борим едни с други за посоката", която трябва да се следва, казва той.

Правителството на Бенямин Нетаняху, смятано за най-дясното в израелската история, разбуни духовете сред видни представители на обществеността, като предложи законопроект, който цели да се засили еврейската идентичност на Израел.

Подобни мерки отразяват стремежа на младата държава, родена от пепелта на Холокоста, да намери идентичността си, казват експерти.

Защитниците на тези мерки ги оправдават с желанието да се чуе гласът и на други общности, освен традиционния елит.

Но техните критици, членове на опозицията, артисти, университетски преподаватели или бивши висши ръководители, се безпокоят от популистки политики, които атакуват демокрацията.

Тази интроспекция се прояви наскоро в законопроект, определящ Израел като национална държава на еврейския народ, еврейския език (иврит) - като единствен официален език, а Ерусалим - като "единна столица" на страната.

Проектът беше приет на първо четене в парламента.

Стара дилема

В неделя министерска комисия представи друг текст, ограничаващ правомощията на Върховния съд да обявява за недействителни законите, които според него противоречат на демократичните ценности.

Според министрите, които подкрепят този закон, съдът се е сдобил с твърде голямо влияние спрямо останалите подразделения на властта.

Върховният съд ги разгневи, като нареди евакуирането на някои еврейски селища на окупираните палестински територии и преустанови временно план за експулсиране на африкански мигранти.

Междувременно министерството на културата се опита в последния години да съкрати средствата за културни институции, проявили се като "нелоялни" към Израел.

Това раздвоение предшества създаването на Израел.

През 1947 г. светските ционистки ръководители и ултраортодоксалните еврейски представители на практика се разбраха ултраортодоксалните, които стриктно спазват законите на юдаизма, да си запазят правото да имат последната дума по закона в областта на частното право, например по отношение на брака, и да се наложи спазването на шабат - свещения ден, отреден всяка седмица за почивка.

Споразумението остана в сила, когато Израел обяви независимост, илюстрирайки стремежа за помиряване на демократичните ценности и еврейския характер на новосъздадената нация.
Израел официално няма конституция, а заместващи я "основни закони".

През 1992 г. парламентът прие два фундаментални закона, които утвърдиха "еврейските и демократични" ценности на Израел и наложиха изискване всеки закон да е подчинен на тези ценности. Липсата на ясно определение за "еврейски" и "демократичен" обаче дава възможност за тълкувания.

"Дом" или "крепост"

"Все повече израелци изпитват нуждата да избират между "еврейски" и "демократичен" и имат усещането, че при прилагането на тези ценности не е спазен балансът", казва Йедидия Щерн, основавайки се на допитвания на своя институт.

Светските евреи с европейски произход, със социадемократически ценности, доминираха през първите 40 години от съществуването на Израел, казва той. Оттогава обаче други общности, като евреите от арабските страни, религиозните националисти и ултраортодоксалните, се наложиха като политическа сила.

Израелските араби, които представляват 17,5 процента от населението, са дори още по-ангажирани политически.

Израелско-палестинският конфликт продължава да хвърля сянка върху бъдещето. Все повече десни политиците се противопоставят на създаването на палестинска държава и говорят открито за анексиране на по-голямата част от окупирания Западен бряг.

Противниците им "размахват" демократичния и демографския аргумент.

Предвид демографските реалности, ако иска да остане еврейска държава, Израел ще трябва да откаже равни права на палестинците и да наложи режим на апартейд, изтъкват те.

"Израел беше създаден, за да може еврейският народ, който никога не се е чувствал у дома си никъде по света, най-сетне да има свой дом", заяви наскоро Давид Гросман - едно от големите имена на израелската литература.

"Днес, след 70 години на удивителни постижения в толкова области, Израел, с цялата си мощ, може би е крепост, но все още не е дом. Израелците няма да имат дом, докато палестинците не получат своя", каза той.

По БТА