70-годишнината на Всеобщата декларация за правата на човека се отбелязва на помрачен фон

Всеобщата декларация за правата на човека, основополагащ текст на международното право, отбелязва 70-ата си годишнина, помрачена от възхода на националистическите идеи и нападките срещу многостранните институции, пише в петък агенция Франс прес.

В понеделник Организацията на обединените нации (ООН) отбелязва годишнината от приемането на новаторския текст, но целите му се сблъскват с безпрецедентна съпротива.
Върховният комисар на ООН за правата на човека Мишел Бачелет предупреди тази седмица, че международната система, "оформила визията на Всеобщата декларация, малко по малко се подкопава от правителства и политически лидери, които се посвещават все повече на тесни националистически цели".

Някои експерти обаче смятат, че международното движение за правата на човека, зародило се след Втората световна война, е изложено на заплаха, но годишнината може да даде повод на Всеобщата декларация за правата на човека (ВДПЧ) да препотвърди своят полезност.

Вдъхновена от френската Декларация за правата на човека и гражданина от 1789 г. и от Декларацията за независимост на САЩ от 1776 г., ВДПЧ произлиза на първо място от травмата, причинена от Втората световна война и от извършения от нацистите геноцид над евреите.

"Всички хора се раждат свободни и равни по достойнство и права", се казва в член първи на декларацията, която изброява в 30 точки човешките, граждански, икономически, социални и културни права, като ги обявява за "неотменими" и "неделими".

Права на личността

Разработена в атмосферата на първите дни на Студената война, ВДПЧ беше приета на 10 декември 1948 г. в Париж от 58 страни, членки на Общото събрание на ООН по това време, с изключение на СССР, източноевропейските страни, Саудитска Арабия и Южна Африка, които се въздържаха. СССР и неговите сателити настояваха най-вече на "реалните права", социални и икономически, в противовес на "буржоазните" граждански и културни права, защитавани от западните демокрации.

Западът, от своя страна, се противопоставяше на идеята да превърне декларацията в юридически задължителен документ, опасявайки се, че тя може да бъде използвана срещу него от колонизираните страни. Фактически, едва през 1966 г. ООН приема два задължителни пакта, които заедно с ВДПЧ представляват Международната харта за правата на човека на ООН.

Текстът от 1948 г. обаче остава, по думите на френския юрист Рене Касен, участвал в подготовката му, "първият манифест, приет някога от организираното човечество".

Без да има задължителна сила, ВДПЧ вдъхновява всички международни договори от периода след Втората световна война и като цяло се признава за основа на международното право, засягащо правата на човека. Международните конвенции срещу дискриминацията спрямо жените (1979 г.), срещу изтезанията (1984 г.), за правата на детето (1990 г.) и за създаването на Международния наказателен съд (1998 г.) произтичат пряко от ВДПЧ.

Текстът имаше за цел да коригира отдавнашната идея, според която правата се дават на гражданите от държавите. Той отговаряше на аргумента на съдените в Нюрнберг нацисти, според който представителите на суверенна държава, действащи в името на това, което смятат за национален интерес, не могат да бъдат държани отговорни за новоприети "престъпления срещу човечеството".

ВДПЧ има за цел да установи правата на всеки човек, независимо дали живее в демократична република, монархия или военна диктатура. "Всеобщата декларация беше написана за конкретен момент, както сега, когато вкусът към национализма и популизма се появява отново дори в демократични страни", обяснява пред АФП британската специалистка Франсеска Клуг.

Въпреки, че текстът имаше за цел да установи ценности, надхвърлящи националните граници, "държавите бяха тези, от които зависеше" прилагането му, подчертава Конър Гиърти, преподавател в Лондонското училище по икономика.

Според него през втората половина на 20 век САЩ са играели ролята на двигател, но президентът Доналд Тръмп, който отправи нападки към многостранния подход и изтегли САЩ от Съвета за правата на човека на ООН, сложи край на този период.

"САЩ се отказаха от всякаква роля на защитник на човешките права, дори основана на лицемерието", казва той. Според него идването на Тръмп на власт е отбелязало кулминационна точка в движението назад, започнало с "войната срещу тероризма" след 11 септември 2001 година.

"Американците напуснаха сградата", отбелязва той. "Правата на човека имат нужда от влиятелен международен защитник, в противен случай ще повехнат", добавя той. Според него Европа е "единственият надежден кандидат" за наследник на Вашингтон.

От своя страна Мишел Бачелет, бившата чилийска президентка, станала през септември върховен комисар на ООН за правата на човека, не отдава толкова голямо значение на идеята, че ВДПЧ има нужда от подкрепата на свръхсила. Според нея текстът ще бъде винаги актуален, защото "неговите разпоредби са толкова фундаментални, че могат да се приложат за всяка нова дилема", включително за климатичните промени и изкуствения интелект.

Всеобщата декларация за правата на човека "издържа на изпитанията през изминалите години", подчертава Бачелет. "Тя е, както твърдо вярвам, също толкова актуална днес, колкото беше при приемането си преди 70 години".

По БТА