74 години от най-спорната дата в съвременната история на България

Граждани почетоха паметта на избитите от комунистическия режим, БСП чества преврата

Снимка: БГНЕС

И тази година 9 септември предизвика у нас противоречиви коментари. Граждани за пореден път почетоха паметта на избитите от тоталитарния режим, докато БСП обяви, че ще чества 74-годишнината от преврата.

В неделя пред Мемориала на жертвите на комунизма бяха поднесени цветя, предаде БГНЕС.

"9 септември е дата, която всеки българин би трябвало да отбележи със смирение и мълчание в памет на жертвите, които са дадени след нея", каза Вили Лилков. Според него това е дата, която трайно разделя българското общество и нанася непоправими последици върху живота до днес.

"Длъжни сме да отбелязваме тази дата, длъжни сме да помним, че комунистите идват в България с помощта на една чужда армия, че извършват преврат и избиват елита на българската нация", посочи той. Вили Лилков твърди, че може да докаже, че много от проблемите, които днес има България и много от последствията за това, което се случва днес, се коренят в датата 9 септември и събитията непосредствено след нея. "Така, че трябва да сведем глави в памет на жертвите на комунизма и да помним, и да предаваме, това, което ние знаме на поколенията, които за съжаление са осакатени в своето образование и не знаят какво точно означава българският комунизъм", посочи той.

Сред събралите се хора пред мемориала бяха и Стефан Дърводелски, заедно със съпругата му Дороти, които живеят в Австралия.

"Днес сме 9 септември - най-черната дата в историята на България. Искаме да си спомним за хората, дето се борили и са умрели срещу комунизма", каза той. Мъжът, който тогава е бил 19-годишен, си спомня днес, че на 9 септември семейството му било в с. Мърчево и през нощта 4 души с шмайзери ги събудили в 2 часа през нощта. "При нас беше моят вуйчо, който беше учител в Мърчево. Той беше голям германофил и тези хора го взеха и досега тази картина е много ясна пред очите ми", разказа той. Така, по разказа му взели само вуйчо му, за щастие по-късно го пуснали.

Радослав Стойчев каза, че е тук, защото трябва да почетем тази дата като една от най-черните в българската история. "Трябва още млади хора да разберат какво се е случило, за да може присъствието на млади хора тук на този ден осезаемо да бъде по-голямо", заяви младият мъж.

БСП чества годишнината

БСП за поредна година почете спорната дата 9-ти септември.

Народни представите и общински съветници поднесоха цветя пред Паметника на Незнайния воин и пред Паметника на съветската армия. Междувременно, Паметникът на Съветската армия в София осъмна в неделя, залят с блажна боя. Тя бе била плисната точно върху надписите на фасадата на монумента, но впоследствие бе почистена.

В 17.30 ч. от паметниците на Васил Левски и Христо Ботев в Борисовата градина тръгна шествие към Братската могила.

Близо 5000 социалисти и симпатизанти на БСП се събраха на традиционния деветосептемврийски събор в местността "Копривките" , Пловдивско, и поискаха смяна на управлението на страната. Председателят на областната организация на социалистите Георги Гергов подчерта, че е необходимо първо левицата да се обедини.

Една от присъстващите, доц. д-р Софи Пинкас, заяви, че за нея 9 септември е важна дата. "За мен е много обидно, когато някой така се изразява, че това не е празник, това не е победа. Аз съм еврейка. Аз съм преживяла законите за защита на нацията. Преди 9 септември 1944 г. нямахме абсолютно никакви права. Ние, ветераните от антифашистката съпротива, участвахме активно във Втората световна война", каза тя.

"На Девети септември отдаваме почит на всички, дръзнали да се изправят срещу фашизма", написа по-рано във Фейсбук лидерът на БСП Корнелия Нинова. Тя подчерта, че антифашистите са мечтали за свобода, борили са се и са давали живота си за нея - в България, в Европа и в света.

"Поклон пред смелостта, вярата и саможертвата им. Нека на днешния ден почетем хората, които посветиха живота си да изградят съвременна България. И да бдим- никога повече да няма фашизъм. Честит празник", написа още Корнелия Нинова.

Искра Баева: Няма съмнение, че 9 септември разделя българското общество

"Едва ли някой има съмнение, че датата 9 септември разделя българското общество. Причините също са ясни: за част от българите 9 септември е начало на влизането им не само и не толкова във властта, колкото в модерния свят, при който традиционното общество се пропуква и настъпва бързо социално развитие. Става дума за онези значителни като брой социални слоеве, които при социализма се "качват в социалния асансьор", който им дава възможност да осъществят професионална, образователна, научна, културна или административна кариера. За друга част обаче тази дата носи крах на житейската и семейната съдба, репресии, физическо унищожение и социална деградация. Те няма как да не възприемат датата 9 септември като черен ден в българската история", коментира в интервю за агенция Фокус историкът проф. Искра Баева.

Навършват се 74 години от преврата

На 9 септември се навършват 74 години от най-противоречивата дата в най-новата история на България. Идването на власт на Отечествения фронт продължава да разделя българското общество, пише в свой материал БГНЕС.

В нощта на 8 срещу 9 септември 1944 г. е свалено правителството на Константин Муравиев и на власт идва правителство на Отечествения фронт, начело с опитния превратаджия Кимон Георгиев (участвал в неконституционни смени на властта и през 1923 г. и 1934 г.).

Отечественият фронт взема властта в България с помощта на силите на Трети Украински фронт на Червената армия, след като СССР обявява война на България дни по-рано.

След тази дата настъпва мащабна политическа, икономическа и социална промяна в българското общество. България се включва във войната с доскорошния си съюзник хитлеристка Германия и след края на конфликта попада в съветската сфера на влияние.

Събитията на 9 септември са последвани от вълна на насилие. Тези масови беззакония продължават няколко месеца и са постепенно поставени под контрол от властите със създаването на т.нар. "Народен съд" в края на 1944 г. Според различни оценки броят на убитите през този период е между 20 000 и 40 000 души, твърди БГНЕС.

Осъдените на смърт от т. нар. "Народен съд" са 2 730 души — министри, депутати, журналисти, банкери, кметове, свещеници, земевладелци, учители.

В историографията отпреди 1971 г. по пропагандни причини се твърди, че това е "народно въстание". Оттогава до 10 ноември 1989 г. събитията на тази дата получават определението "социалистическа революция". След политическата промяна от 1989 г. събитието е определяно като "военен преврат".

Споделяне
Още от България

Защо главният прокурор размахва пръст на политици?