80 на сто от нeмите филми са загубени

Близо 80 на сто от произведенията на нямото кино в Европа вече са загубени, а поради съществуващи правни ограничения дори съвременните цифрови технологии няма да помогнат същото да не се случи и с други филми. Това се казва в доклад на Европейската комисия, публикуван в петък от "И Ю обзървър" и цитиран от БТА.

Досега само Латвия и Дания са разработили стратегии за прехвърляне на цифрови носители на филмови произведения, смятани за неделима част от националното културно наследство, посочва ЕК. Унгария е решила да прехвърли на цифров носител само 100 от своите филми. По-малко от една трета от страните членки в момента поддържат в архив от видеоматериали на цифрови носители по начина, по който са събирани националните архиви на филмова лента.

"Оценката за изгубени 80 на сто от филмите от периода на нямото кино се основава на анализ на онова, което в момента може да бъде намерено в архивите. Като се изключи малката вероятност след време някои от филмите да се появят от частни колекции, смятаме, че оценката ни е правилна", заявил Мартин Кьорбер, куратор на Германския музей за кинематография и телевизия в Берлин.

Всички ранни филми на Фриц Ланг, Фридрих Мурнау или Георг Пабст се смятат за загубени, заедно със стотици други произведения от края на 19-и век.

Според ЕК проблемът със "спасяването" на филмовото наследство е в липсата на нов подход към запазването на филмовите ленти. Консервирането на лентите в херметически кутии не може да гарантира запазването им за бъдещите поколения.

Затова в ерата на цифровите медии е необходим нов модел, посочва ЕК в доклада си. Отговор трябва да бъде даден и на стотици въпроси как и къде да се съхраняват цифровите носители.

Простото "дигитализиране" не е достатъчно, посочва Кьорбер. "Аналоговите оригинали трябва да бъдат запазени непокътнати, ако се наложи по някаква причина да ги използваме. Технологиите се развиват, трябва винаги да се има пред вид, че в бъдеще ще се появяват възможности за дигитализация с все по-високо качество и разделителна способност", подчертал той.

Кьорбер смята, че освен всичко друго цифровите архиви са и много по-скъпи от традиционните хранилища за филми.

Съществуват и правни ограничения върпу използването и достъпа до филми. В ЕС действа няколко режима за събиране, съхранение, реставриране и обмен на националните филмови архиви.

Административните разходи и времето за преодоляване на ограниченията от гледна точка на авторските права често карат различни институции да се отказват от работа с архивни материали. Редица страни-членки биха приветствали интервенцията на ЕС по отношение на авторските права, посочва ЕК в доклада си.

Професионалистите от филмовата промишленост също създават проблеми, смята Кьорбер. "Много продуценти, особено в по-малките студия, нямат средства за поддържането на трайни архиви и не разбират значението на тази дейност", подчертава той.