800 дни по-късно

Езиковата култура на обществото продължава да бележи върхове!

800 дни по-късно

Преди малко повече от две години си позволих да споделя с читателите на Mediapool някои мои тъжни мисли за начина, по който политическият ни елит и близките до него журналисти говорят и пишат. Начин, който все повече и повече става стандарт за всички слоеве на обществото. Епидемия, която опростачва съвместното ни съществуване, като подлага всекидневно психиката ни на изпитания.

Получих многобройни одобрения, които ми доставиха радост.

Но публикацията ми беше по-скоро вопъл към филолозите да направят необходимото за запазване на мъдростта и красотата на родния ни език. А от тях нямаше никаква реакция. Пратих материала по електронната поща на виден професор от Института за български език към БАН, оставих го и на портиера на сградата на института, изпратих въпрос за предаването му по телевизията. Без резултат. Бих приел какъвто и да отговор, например, че наблюдаваното явление е нормално; така се развива говоримият език; така са отпаднали и падежите, факт с който се гордеем сега; така говорят влиятелни политици; по подобен начин говорят и западни журналисти; модата е винаги завладяващо явление, което отминава. Да ми бяха казали, че професор от техническите науки трябва да се занимава с това, което разбира. Щях да го приема, но налице е само тишина.

А предаванията по радиото и телевизията продължават да мъчат мен и такива като мен, които се оказаха не малко.

А-акането и ъ-ъкането се стабилизира. Натъртването на последната съгласна в края на думата бележи върхове. Преди двадесетина години се усмихвахме, когато симпатичният треньор на футболните ни национали казваше Пенеф-фъ. Сега журналисти и политолози произнасят със-съ, във-фъ, тук-къ, премиерът-тъ, фискален-нъ, финансов-фъ, проект-тъ, газов-фъ, оператор-ръ.

Ново явление е повтарянето на думи, предимно предлози, като напр. “и това ще се отрази неблагоприятно на, на, на…”. Тези, които го използват, защото са го чули от устата на елита, вероятно не знаят, че това се нарича ехолалия и би могло да бъде симптом за дементно състояние.

Продължаваме да реновираме зали, да оборудваме офиси. Простите предлози са заменени от израза “по отношение на”, превод на използваните на английски as regards, in respect of, in relation to, with regard to. Но нека спрем до тук. Нещата са ясни. Лошото е, че този начин на говор подхранва ширещата се неграмотност на част от обществото.

Може ли и трябва ли да се направи нещо? И кога?

Споделяне
Още от Анализи и Коментари