83% от фирмите имат несъбрани вземания

83% от фирмите имат несъбрани вземания, като в 40 на сто от случаите просрочието е повече от година. Това показват данните от съвместно проучване на Българската стопанска камара (БСК) и "Мост Финанс Мениджмънт" сред 500 фирми, направено в периода 23 ноември - 4 декември 2011 г. Анкетирани са големи и малки компании от всички региони на страната, които работят в сферата на услугите, търговията, добивната и преработващата промишленост, селското стопанство.

Половината от бизнеса отчита ръст на лошите вземания от контрагенти през тази година спрямо предходната, като тенденцията е за увеличаване срока на изплащане на дължимите суми.

Най-засегнати са средните предприятия, като всяко трето има проблемни вземания, показва проучването. Най-много несъбрани дългове имат компаниите от селското стопанство, добивната и преработващата промишленост (общо 22%). По-малко са те в търговията и услугите (17%).

Около една трета от лошите дългове, които компаниите си чакат, са на стойност 10-50 хил. лв. Над един милион несъбрани задължения имат 3% от фирмите.

Държавата и общините са най-неизрядни

Компаниите, които работят повече с държавни и общински структури, имат повече проблеми с просрочени вземания, сочи изследването. Според него големите предприятия от селското стопанство и добивната промишленост са с най-много вземания от държавата и общините.

Дълговете на държавата към бизнеса само по изпълнени вече обществени поръчки са на стойност 420-470 млн. лв., по данни на БСК. Общо 15% от фирмите са посочили, че имат несъбран дълг от общинска администрация, толкова е делът и на просрочията на държавната. Още 4% са от фирми, където основен дял имат държавата или общини.

Към тези просрочия не влиза ДДС за възстановяване, за което няма точни данни, каза зам.-председателят на камарата Камен Колев. Само преди два дни директорът на Националната агенция за приходите (НАП) Красимир Стефанов обяви, че е получил нареждане от финансовия министър за ускорено връщане на 400 млн. лв. ДДС на бизнеса, но само на фирмите, които са изрядни данъкоплатци.

Колев съобщи още, че в момента разработват пробно пазар на вземания, при който фирми могат да продадат правото си да получат даден дълг. Той посочи, че засега интерес има повече от купувачи, финансови институции, които се занимават с това, и доста по-малко от продавачи.

Проблемът с несъбраните дългове е сериозна спирачка за икономиката, а държавата може да се намеси, най-малкото като се издължи на бизнеса, смятат авторите на изследването. Връщането на 400 млн. лв. нейни дългове ще доведе до погасяването на по-голяма сума от задлъжнялостта между фирмите, посочи Камен Колев.

Дълговете свиват производството

Заради несъбраните вземания близо една трета от фирмите са свили производството си и са намалили доставките, показва проучването. Близо две трети от компаниите пък увеличават сроковете за връщане на пари. Това са частични решения на много компании за борба с проблемните дългове, посочи Божидар Гергов, изпълнителен директор на "Мост финанс".

Заради проблемните вземания фирмите бавят заплатите на работещите и обслужването на банковите си кредити.

Компаниите нямат ефективни политики за събиране на вземанията

Оказва се, че сравнително малка част от българските фирми имат действащи и ефективни политики за контрол на паричните потоци, показва проучването. По-голяма част от българския бизнес залага на традиционните методи за събиране на дълговете си като изчакват контрагентите си или се обаждат на счетоводители.

Едва 7% от компаниите, и то предимно големи, имат обособено звено за управление на вземанията. По-малко от една трета от фирмите (28.4%) имат развити и действащи вътрешни процедури за управление на вземанията.

Нисък остава и делът на българския бизнес, използващ външни партньори за минимизиране на лошите вземания. Под 15% са фирмите, използвали услуги на специализирани компании по събиране на просрочени задължения. Едва 10% от компаниите пък са запознатите с факторинг сделките.

Българският бизнес се страхува да наеме събирач на дългове, за да не си развали отношенията с клиенти и партньори, смята Божидар Гергов. Макар кредиторите да имат право да поискат несъстоятелност заради просрочено задължение, те много рядко го правят, защото не се знае дали след това ще могат да си го получат, посочи Камен Колев.

По информация от БСК около 400 са обявените в несъстоятелност компании през тази година. За 2011 г. очакваме около 350 фирми да фалират, което е близо двоен ръст спрямо 2010 г., каза Ивайло Тосков, мениджър отдел "Щети и събиране" в "Кофас България" в средата на ноември. Анализът на компанията показва, че най-много фалити се очакват в търговията, строителството и промишлеността.

Междуфирмената задлъжнялост пък се е увеличила с около 20% през 2011 г. спрямо година по-рано. Срокът на забавяне на плащанията между фирмите е нараснал от 78 дни през 2010 г. на 105 дни през тази година, показват още данните на "Кофас България".