85 години от атентата в църквата “Света Неделя”

Днес се навършиха 85 години от кървавия атентат в църквата “Света Неделя” в София, който до атаката на 11 септември 2001 бе един от най-големите терористични актове (по брой на жертвите) в света. Равносметката в София е чудовищна – на място загиват 150 души, а десетки умират по-късно от раните си. Общият брой на жертвите е 213. Ранените са 500 или всички пострадали са 713 души.

Злодеянието, чиято цел е била да се избият министри, депутати и висши военни заедно с членове на семействата им, е извършено не от чужди терористи, а от българи.

Атентатът е единодушно решен от целия таен централен комитет на нелегалната (след кървавия метеж през септември 1923 г.) комунистическа партия в България, а изпълнението е възложено на Военната организация на БКП.

Веднага след решението се пристъпва към подготвянето на удара, който е планиран като двустепенен акт. Планирано е най-напред да бъде убита достатъчно високопоставена личност, чието опело да събере политическия и военен елит в митрополитската катедрала ″Света Неделя“ и тогава църквата да бъде взривена.

Ръководството на Военния отдел на БКП възлага извършването на атентата на една от ″шесторките“, ръководена от Петър Абаджиев, който принуждава клисаря на църквата Петър Задгорски да сътрудничи, заплашвайки го с убийството на децата му. С негова помощ комунистическите терористи внасят на тавана на църквата 25 кг експлозив. Монтираният над една от колоните на основния купол експлозив е трябвало да бъде задействан с 15 метров шнур, за да може терористите да имат време да избягат.

Клисарят Задгорски е трябвало да подаде знак на укрилия се на тавана от ранни зори Никола Петров. В 15 часа траурното шествие влиза в катедралата. Службата се води от софийския митрополит Стефан, който оцелява по чудо, за да играе достойна роля в спасяването на българските евреи през 1943 г. Ковчегът с тялото на убития народен представител ген. Константин Георгиев (убит два дни преди това пред църквата ″Свети Седмочисленици”, отивайки с внучката си на вечерна служба), е поставен под фаталната колона, но поради наплива от хора е преместен по-напред. Именно това спасява живота на повечето високопоставени гости. Вместо тях загиват други.

Терористите изчакват хората да се съберат и когато службата започва, клисарят дава знак. Никола Петров запалва фитила и двамата с клисаря напускат църквата.

В 15.20 часа експлозията разрушава главния купол на църквата, под който остават затрупани множество хора, включително деца. Взривната вълна нанася огромни поражения в затвореното помещение.

Сред жертвите са 12 генерали, 15 полковници, 7 подполковници, трима майори, деветима капитани, а също и народните представители Калушев, Рачев, Христо Цанков, столичният кмет Паскалев, окръжният управител Неделчев, градоначалникът Кисов, десетки жени и деца, “хора от всяка среда” и възраст... (Пълният списък на жертвите може да се види тук).

Човекът, организирал ужасното злодеяние под диктовка на Коминтерна, е запасният майор Коста Янков, ръководител на военната организация на БКП. Когато негови приятели се мъчат да го убедят да се откаже от болшевишките идеи, той упорито отговаря: ″Не давам ни петак за други идеи! Македония можем да спасим само като се облегнем на Русия. Всичко друго е предателство."

Атентатът, извършен в Кървавия четвъртък е само началото на поредицата от масови убийства, дело на БКП под диктовката на Москва. Дошла на власт с помощта на чужда окупационна армия, БКП продължи деянията си, започнали с метежа през септември 1923 година с убийствата, извършени без съд и присъда в първите месеци след 9 септември 1944, с противоконституционния Народен съд и последвалите години на терор.

***

Днес, по предложение на депутата от СДС Лъчезар Тошев, направено от името на Синята коалиция, Народното събрание почете с едноминутно мълчание паметта на жертвите от атентата в катедралата ″Св. Неделя”.

Атентатът от 1925 година е от редките случаи, когато БСП се извини на българския народ за извършено от нея престъпно деяние.