85% от продажбите на алкохол са в сивия сектор

85% от продажбите на алкохол са в сивия сектор

Продажбата у нас на спиртни напитки в сивия сектор надвишава 85 процента, съобщиха от Асоциацията на производителите, вносителите и търговците на спиртни напитки у нас в сряда. Според бизнеса ниската цена на продавания алкохол е индикация за фалшив бандерол.

От асоциацията дадоха специална пресконференция дни след като проведоха среща с представители на Министерството на финансите, на митниците и Националната агенция за приходите, на която са били обсъдени възможностите за повишаване на събираемостта на акциза върху спиртните напитки.

За изключително ниското закупуване на бандероли от началото на годината предупреди бившият зам.-министър на финансите Георги Кадиев още през май. Тогава той съобщи, че без да е намалявало купуването на алкохол в търговската мрежа, купуването на акцизни бандероли е спаднало с пъти спрямо предишни периоди, което говори недвусмислено за мощен сив сектор.

И от новия модел бандероли има фалшиви модели с перфектен вид, а разпознаването им изисква проверка от експерти на много високо ниво, каза в сряда Павлин Найденов, председател на асоциацията, цитиран от Дарик радио. По данни на оглавяването то него сдружение към 21 май такива експерти в агенция „Митници”, която администрира акциза, няма назначени.

Браншът е направил собствена проверка, която е установила, че няма контрол над бандеролния режим. Според Павлин Найденов фалшивите бандероли са най-сериозният проблем за бизнеса. От думите му се разбра, че трите най-големи производители на спиртни напитки в страната ползвали фалшиви бандероли с „разрешение”. Затова стоката им се продавал средно с 2 лв. по-евтино от реалната цена. Найденов не пожела да каже кои са тези фирми, като намекна, че такава информация е опасна и обясни, че е бил заплашван по телефона.

Заради това поведение на пазара около 75 малки производители на алкохол са фалирали, твърдят от асоциацията.

Трита най-големи производители на алкохол са Винпром Пещера (Пещерска ракия, Мастика Пещерска), Лозаро-винарски комплекс Търговище (водка Търговище) и СИС индъстрийс (Карнобатска гроздова, Мастика Карнобатска).

Годишните загуби от продажбата на напитки с фалшиви бандероли са около 170 млн. лв., като приходите от акциз момента от началото на годината са едва 20 млн. лв., вместо да бъдат около 200 млн. лв.

От асоциацията обявиха, че започват да събират информация за местата, където се продава или се складира алкохол с фалшиви бандероли.

По данни на сдружението на спиртоварите годишната консумация на алкохол в страната е 60 млн. литра, като непрекъснато се увеличава. От тях 10% е домашно приготвена ракия, останалите са купени.

Българинът традиционно пие най-много ракия, на второ място е водката, след нея се нарежда мастиката, където фалшификациите са най-големи. Това се виждало по цената ѝ, която е по-ниска от реалната себестойност плюс акциза, обясни Павлин Найденов.

От Асоциацията на производителите поискаха по-стриктен държавен контрол над техниката на производство, селските казани и защитата на местните търговски марки.

Още от Бизнес

Какво би означавало отпадането на мониторинга на Европейската комисия?