90 на сто от българите са за запазване на БАН

Обществото разбира и подкрепя усилията на БАН за нейното реформиране. Това съобщиха от самата БАН, позовавайки се на изследване на общественото мнение, направено в периода 5-12 март т.г. от Националния център за изследване на общественото мнение (НЦИОМ). Проучването е по поръчка на депутат от парламентарната комисия по образование и наука, изпълнено е от НЦИОМ, а въпросите са изготвени от Института по социология към БАН.

Според проучването общественото мнение е, че БАН трябва да продължи да съществува, както и че академията трябва да бъде реформирана с обособяването на по-малко на брой, но тематично ориентирани изследователски институти. Именно такъв е курсът на реформи, подет от централното управление на академията.

Според 91% от анкетираните, БАН трябва да продължи да съществува. Мотивите на поддържащите тази теза се разделят на три групи. 42 % от анкетираните на възраст между 30 и 49 години смятат, че закриването или сливането на научните институти ще навреди на българската наука. Според 27 % от участвалите в изследването закриването или сливането на научните институти ще навреди на интересите на България, като тази позиция е характерна за хората над 59 години. 21 % смятат, че закриването или сливането на научните институти ще навреди на развитието на младите хора - тезата се споделя от хората под 30-годишна възраст.

Според 41 на сто от интервюираните, закриването на научните звена е в полза на всички, които са заинтересовани у нас да не се развива сериозно наука. Общо 38 процента смятат, че негативното отношение към академията е последица от неразбиране и че то е в разрез с интересите на страната.

21 процента са на мнение, че атаката към научните институти на БАН е резултат от непознаване на ситуацията в Европа, където няма държава без институции, еквивалентни на академията.

Според 64 % от анкетираните, дори и в условия на криза не е оправдано намаляване на средствата за наука. Авторите на проучването посочват, че 36%, главно нискообразовани, роми и крайно бедни, са на мнение, че в условия на криза разходите за наука трябва да се съкращават.

Твърдите оптимисти за бъдещето на академията след реформата са 34 процента предимно във възрастта 40-49 години, жители на София и хора с висок жизнен стандарт. Умерени оптимисти в това отношение са 42 %. Едва 17 % от участвалите в изследването са убедени, че обсъжданите реформи няма да доведат до нищо добро за българската наука.

59 % смятат, че реформата на БАН е сложен процес, който трябва да бъде подкрепен, докато 41 % са на мнение, че не трябва да се допуска външна намеса, защото учените най-добре познават своите проблеми и възможности.

Споделяне
Още по темата
Още от България

Защо главният прокурор пита КС за имунитета на президента?