96% от чеченците подкрепили проруската власт на референдум

Гласоподавателите в отделилата се република Чечения одобриха нова конституция в оспорван референдум, съобщи Би Би Си.

Гласуваната вчера конституцията премахва автономния статут на Чечения и според руските власти ще отвори пътя за парламентарни и президентски избори.

96% от участвалите в референдума в Чечения са одобрили новата конституция на страната, според която тя е "единна, неделима, неотчуждаема част от територията на Руската федерация".

Досега са преброени гласовете в 255 от 418-те избирателни секции. Около 278 000 от гласоподавателите или 95.9 процента в тези секции са гласували в подкрепа на референдума, съобщи Александър Вешняков, председател на Централната избирателна комисия на Русия . Според данни на избирателната комисия 79 процента от 540 хиляди избиратели са участвали в референдума.

Резултатите от вчерашния референдум за конституция и изборни закони в Чечения надминаха очакванията, заяви руският президент Владимир Путин, цитиран от ИТАР-ТАСС.

Най-важният резултат от референдума според Путин е "затварянето на последния сериозен проблем, свързан с териториалната цялост на Русия". Чеченският народ направи избор в полза на мира. Всички, които от тук нататък откажат да сложат оръжие, ще се борят в името на фалшиви идеали и срещу своя народ, отбеляза руският президент.

Според новия основен закон на Чечения изпълняващ длъжността президент на руската република от момента на официалното оповестяване на резултатите от референдума става назначеният от Москва ръководител на временната чеченска администрация Ахмад Кадиров.

Избори за президент на Чечения ще се насрочат от руския президент не по-рано от шест месеца след одобряването на новата чеченска конституция.

Руският президент Владимир Путин, който спечели изборите преди три години с обещанието да пречупи чеченските бунтовници, се надява, че референдумът ще доведе до известна нормализация на все още неуправляемата територия, което ще предхожда неговото преизбиране на пост след година.

Чеченските бунтовници, водени от президента Аслан Масахадов, призоваха да не се участва в гласуването, тъй като така се легитимира руската окупация на кавказката република. Правозащитни организации разкритикуваха провеждането на каквито и да е гласуванев условията на продължаваща война.

Седмици преди референдума избухна скандал и заради вписването в избирателните списъци на 40-те хиляди руски войници от частите на федералната армия, които са разположени на територията на Чечения. Допълнително съмнение за легитимността на вота поставя и участието на около 100 000 бежанци от Чечения, които в момента са в изцяло контролираните от руската армия лагери на територията на Ингушетия.

Референдумът е подигравка с чеченците

Според критиците на референдума обаче воюващата република не беше готова за вота. Според тях Кремъл се опитва да легитимира инсталирана от Москва администрация в Чечения, вместо да решава проблемите с нарушаването на човешките права и да въздържа своите военни.

Резултатите надминаха най-оптимистичните очаквания, коментира помощникът на президента Путин Сергей Ястребженски. Председателят на чеченското правителство Анатолий Попов е убеден, че в републиката започват сериозни промени, предаде кореспондентът на БНР в Москва.

Но критиците на референдума го представят като подигравка и лъжа.

30 неправителствени организации изпратиха петиция до президента Путин да отмени референдума. Според тях той е дело на про-московски бюрократи, които не представляват никого и предупредиха, че резултатите няма да бъдат признати от повечето чеченци.

Неправителствените организации също така подозираха, че вотът ще бъде дирижиран от военните, които, според тях, са единствената реална сила в Чечения. От друга страна, смятат те, военните не са успели да установят какъвто и да е сносен ред в републиката.

Критиците на референдума обвиняват армията за нарушаване на човешките права и отдавна настояват за спиране на огъня преди да се пристъпи към политически диалог.

Те напомнят на Москва, че Чечения има конституция, демократично приета през 1992 г. и президент, в лицето на Аслан Масхадов, чийто избор през 1997 г. бе признат от Москва.

Според тях единственият начин да се върви към край на конфликта е да започнат разговори с Масхадов.

Кремъл обаче не иска и да чуе за подобно нещо и се надява, че референдумът, проведен по неговите правила, ще извади президента Масхадов от играта.

Новата конституция

Новата конституция на Чечения провъзгласява страната за демократична и светска социална правова държава с републиканска форма на управление, разделя властта на законодателна, изпълнителна и съдебна и определя системата от държавни органи - президент, парламент, правителство и съдилища. За държавни езици се определят чеченски и руски. Руският става "език на междунационалното общуване и официалното деловодство".

В основния закон на Чечения има текстове, забраняващи "обществените обединения, чиито цели и действия са насочени към насилствена промяна на основите на конституционния строй и към нарушаване на целостта на Чечения и Руската федерация". Забранява се създаването на територията на страната на каквито и да било въоръжени или военизирани формирования, непредвидени в конституцията на Руската федерация.

Окончателните резултати от референдума за основен закон и за избирателни закони в Чечения ще бъдат оповестени официално най-рано в сряда, посочват агенциите. Половин година след това, ще се състоят и избори за президент и парламент.