Най-превежданият съвременен български писател Георги Господинов вече е носител и на Ордена за изкуство и литуратура във Франция. Той му беше връчен от посланика на Франция у нас Жоел Мейер в резиденцията му в София в сряда вечер.

С това отличие Франция отдава почит на един изключителен български писател и европейски хуманист, чиито забележителни творби са спечелили много читатели във Франция и по света.

Френският посланик Жоел Мейер връчи ордена на Георги Господинов Сн.БГНЕС

Орденът се връчва на Георги Господинов не само за неговия литературен талант, а защото творчеството му се отличава с дълбок хуманизъм и общочовешки ценности, каза Жоел Мейер. Той нарече Господинов "монумент в литературата".

Служебният министър на културата Найден Тодоров, който също беше на церемонията, го определи като "писател на човечеството". "Георги Господинов е един от тези хора, които днес ни карат да се гордеем, че сме българи", допълни маестро Тодоров.

"Българинът – на мода"

"За мен е чест да получа този орден", каза Георги Господинов след връчването на отличието.

Отбеляза, че "нашите любими градове и държави са направени от любимите ни книги, а писателите и поетите са техните истински архитекти". За Господинов "Франция е направена от литература".

Той посещава за първи път Париж през май 2001 г. по покана на френското Министерство на културата за участие в литературната програма "Хубавите чужденки", но започва да опознава страната чрез книгите, когато е на 10 години. Тогава прочита първо "Парижката Света Богородица" на Виктор Юго, следва "Тримата мускетари" на Александър Дюма – баща. После открива творчеството на Аполинер, Жак Превер, Пол-Мари Верлен и т.н.

Георги Господинов разказа как открива в първи курс на университета френския поет Пол Елюар. "Един професор се опитваше да го громи, цитирайки негов стих – "земята е синя като портокал". Казваше: "Какъв абсурд е това, как може така да се пише". А ние побързахме да го запишем и тръгнахме да търсим още", спомни си писателят времето преди да дойде демокрацията.

Накратко влюбва се във Франция и обещава на баба си да я заведе в Париж, но тя умира в годината, в която той за първи път стъпва там. Така, по думите му, попива всичко във френската столица и през очите на баба си.

А после идва една от "най-хубавите срещи" в живота му с Мари Врина-Николов, която превежда българска литература. Тя е пленена от "Естествен роман" и го превежда без дори да има издател – нещо, което по нейни думи, до този момент никога не ѝ се е случвало.

Следва "най-топлата, човешка критика" по думите на Георги Господинов.

"Беше преди 22 години. Аз бях абсолютно неизвестно име за френската и за която и да е чужда публика. Най-хубавите отзиви получих тъкмо от френската преса", спомни си носителят на "Букър" за романа "Времеубежище".

Разказа как френското списание "Livres Hebdo" излиза с голяма рецензия със заглавие "Българинът – на мода" с негова черно-бяла снимка в профил с цигара, а френската критика поставя книгата му някъде между Жорж Перек и Милан Кундера.

Георги Господинов няма да забрави и "колонката" на философа Жан-Люк Нанси във в. "Либерасион", който пише за романа "Физика на тъгата" – "Дяволска книга, незабавно да се прочете…". "Задава се нещо ново, различно в българската литература и най-после ще усетим неговия полъх", казва Нанси и не бърка.

Георги Господинов заяви, че не се чувства пророк в романа си "Времеубежище", който започва да пише през 2016 г., а излиза по книжарниците по времето на локдауна на пандемията от коронавирус. Според него всеки е можел да улови "тревожността, която витаеше във въздуха" още тогава. "Аз я улових и бързах да предупредя света", каза писателят. Според него ползването на миналото като носталгия и пропаганда е много опасно.

Писателят благодари на своите родители за "тихата им радост през годините". Неговата майка, както и съпругата и дъщеря му, брат му и племеника, бяха на церемонията в резиденцията на френското посолство в София.

Георги Господинов благодари и на българското му издателство – "Жанет 45", което вече 24 години издава книгите му. Манол Пейков също бе сред публиката.

"Щастливата среща" с Мари Врина-Николов

Книгите на Георги Господинов до френската публика достигат благодарение на Мари Врина-Николов. Тя е добър познавач на българската литература, говори перфектен български език. Преподава превод и български език и литература в Националния институт по източни езици и цивилизации в Париж (INALCO). Превела е на френски около 50 книги на класически и съвременни български автори.

Мари Врина-Николов Сн.БГНЕС

Открива творчеството на Георги Господинов по препоръка на писателя Георги Борисов. Превела е шест книги на Господинов. Предстои да излезе и последната му "Градинарят и смъртта", която неотдавна беше пусната на българския пазар, каза Мари Врина пред Mediapool. По думите ѝ след първите десет прочетени страници от дадена книга тя вече знае дали ще я преведе.

"Ако почувстваш този гъдел, тази еротика след първите страници, то книгата ме зове за превод", каза Мари Врина-Николов, която два пъти се е омъжвала за българи. Първият ѝ съпруг е известният писател Виктор Пасков.

"С Георги Господинов българската литература получи своето заслужено място в голямата република на литературата – Франция. Мислех, че няма да доживея този момент, но ето че го доживях", каза с усмивка чаровната французойка.

Признава, че борбата ѝ за българската литература в началото е била изключително трудна, дори отчайваща, но вече не е така и има мрежа от издателства, с които работи.

За Мари Врина-Николов творчеството на Георги Господинов е една "щастлива среща", както и за него. Определя езика му за личен и общочовешки. "Пенчо Славейков казва, че трябва да се извоюва човека у българина. Георги Господинов прави така да извоюваме човека у човека", каза французойката влюбена в мелодията на българския език и литература. "Писателите улавят нашите фреони и ги превеждат в думи…Писателите превеждат читателите до брега на още едно утре", допълни тя.

Книгите на Господинов преведени на френски от Мари Врина-Николов Сн. "Жанет 45"

Мари Врина-Николов разказа колко трудно е да намериш точния превод. Дава пример със заглавето на романа "Времеубежище", което го определя за гениално, защото няма предлог, не е убежище на времето, не е убежище срещу времето, не е убежище от времето, а е всичко това. По тази причина го превежда по същия начин с неологизъм, но издателство "Галимар" не го приема с аргумента, че няма да се продава романа на френския пазар. Поискали друго и така е със заглавие "Страната на миналото", което според Мари Врина е банално.

Сред любимите ѝ български книги, които е превела са "Поразените" на Теодора Димова, удостоен с френската награда "Фрагонар" за чуждоезична творба през 2022 г., "Балканска рапсодия" на Мария Касимова, "Лавандуловото момче" от Бюрхан Керим, "Остайница" на Ирена Христова, "Направени от вина" на Йоанна Елми. Естествено сред тях е и "Балада за Георг Хених" на Виктор Пасков. Превеждала съм и Иван Вазов, и Алеко Константинов, допълва с усмивка Мари Врина-Николов, твърде вероятно след като съм я изгледала с недоумение, че не изрежда нито един от класиците ни.

Орденът за изкуство и литература на Франция

Орденът за изкуство и литература е висше френско държавно отличие. Учредено е на 2 май 1957 година от министъра на културата. Присъжда се за значителни заслуги към обогатяването на френското културно наследство. Орденът има 3 степени – командир (commandeur), офицер (officier) и кавалер (chevalier).

С постановление от 4 юли 2024 г. министърът на културата на Франция отличи Георги Господинов с Ордена за изкуство и литература, степен кавалер. Такива той дава всяка година на най-много 200 изтъкнати творци. През годините и други българи са били отличавани с тази награда. Сред тях са писателят Кирил Кадийски и аниматорът Теодор Ушев.