Религията в училище, забраната на мобилните телефони, подкрепата за ученици, които не знаят български език и новият метод за оценка на учителите са все по-близо до класната стая. В сряда депутатите приеха на първо четене предложението на Министерския съвет за изменение на Закона за предучилищното и училищното образование.

Законопроектът, който предлага промени по 20 ключови теми, получи 169 гласа "за", 3 гласа "против" и 28 "въздържал се". Подкрепата дойде от ГЕРБ, БСП, ИТН, "Възраждане", "ДПС-Ново начало", АПС и МЕЧ. "Продължаваме промяната- Демократична България" (ПП-ДБ) и "Величие" се въздържаха, като "против" гласуваха единствено трима депутати от ПП-ДБ. Същевременно бяха отхвърлени законопроектите внесени от ПП и ДБ поотделно.

Законопроектът на ПП беше подкрепен от ИТН и МЕЧ, докато този на ДБ събра само 1 глас от АПС извън тези на формацията. В двата законопроекта се акцентираше върху достъпа до качествено образование, изкуственият интелект и интегрирането му по подходящ начин в образованието. Предлагаше се религията да бъде единствено свободноизбираема дисциплина, а да не е задължителна.

Промените в закона от месеци пораждат обществени полемики най-вече заради въвеждането на новия предмет "Религии и добродетели". Идеята събра остра критика от политици, общественици и родители, имаше и няколко протеста против новия предмет.

Още по темата

Ще направи ли "Добродетели и религия" "нашите деца" добри

5 май 2025 11:43

Преди промените да станат факт и голяма част от тях да влязат в класната стая, депутатите трябва да ги одобрят на второ четене. Първо в ресорната комисия, а след това и в пленарна зала. По време на тази процедура могат да се предлагат изменения в конкретни текстове.

Срокът за предложения между първо и второ четене ще бъде максималният – 28 дни, което означава, че промените вероятно ще бъдат приети през ноември.

Какво предвижда законопроектът ?

Освен религията в училище, промените предвиждат още интензивна езикова подготовка по български език за децата, които не го владеят, повтаряне на първи клас при ниски езикови умения, забрана за телефони в клас, облекчаване на процедурата по оценяване на учебниците, въвеждане на нови модели за оценяване на ученици и учители, мандати на директорите и други.

Предвиждат се нови два вида езикова подкрепа за ученици до 4 клас. За тези, които знаят езика, но не добре, ще има първоначално ускорено индивидуално обучение и постепенното интегриране в паралелката. Децата, които въобще не владеят български, ще минават през подготвителен езиков клас в дневна, индивидуална, вечерна или дистанционна форма.

Още по темата

Мащабни реформи в училищния закон: Без телефони, но с религия

23 май 2025 18:05

МОН предлага да се създаде нов вид специализирани училища – математически и природо-математически гимназии, които ще приемат ученици още след 4. клас. Децата там ще получават профилирана подготовка по математика и природни науки и ще могат да продължат обучението си без да кандидатстват отново след 7. клас. Училищата ще могат да обявяват и допълнителен прием след 7. клас.

Предвижда се осигуряване на транспорт на деца в задължителна предучилищна възраст и за учениците от първи до 12. клас със специални образователни потребности (СОП), които ежедневно пътуват до училище в друго населено място.

Фокусът пада и върху повишаването на дисциплината в училище, като се улеснява налагането на санкции срещу ученици и учители.

Религията в час

Основният акцент при 5-часовите дебати падна върху новия предмет "Религия и добродетели".  Във вторник стана ясно, че предметът няма да влезе в сила от следващата учебна година. Образователният министър Красимир Вълчев каза, че разработването на учебни програми и учебници изисква повече време, а реалистичният срок за въвеждане е от учебната 2027/2028 година.

По думите на Вълчев чрез предмета МОН предлага усилване на възпитателната функция на училището.

"Новото в случая не е религията, а програмата по добродетели, по този предмет няма да се пише оценка. Обучението по религия е възстановено през 1997 г. Това, което предлага законопроектът, е разширяване на достъпа до религия. В момента този достъп е в по-малко от 3% от училищата и са обхванати около 10 000 от общо 700 000 деца", каза той.

Още по темата

Какво ще учат децата, ако не религия

7 май 2025 16:50

По думите му учители ще преподават предметите и нито едно дете няма да бъде карано да учи религия против волята си, като основната програма ще бъде по добродетели.

Вълчев подчерта, че няма да бъде одобрена окончателна програма без консенсус между всички заинтересовани страни.

Критики към въвеждането на предмета под тази форма имаше от страна на депутатите от ПП-ДБ.

"Многократно се използваха фалшиви аргументи. Няма научни доказателства, че този предмет подпомага възпитанието на децата. Тогава нека въведем "Добродетели и ценности", както предложихме ние. Религията има място, но то е регламентирано в момента чрез доброволното ѝ изучаване. Освен това обществото е разделено", каза бившият премиер и бивш образователен министър Николай Денков.

Според Елисавета Белобрадова от ПП-ДБ няма никаква яснота по отношение на въвеждането на предмета – кой ще го преподава, ще отпадне ли предмет, на мястото на който да влезе той, какво ще се учи.

Явор Божанков от ПП-ДБ отбеляза, че близо един милион души в България се определят като атеисти.

"Има опасност от дискриминация на определени вероизповеданията. У нас има и протестанти, и други, които са под 10% от населението. Как ще се гарантират техните права?" , попита той и добави, че и той е вярващ, но не го налага на никого.

Според Красимир Вълчев дори след уточнението на всички тези въпроси, атаката срещу религията и достъпа до нея продължава.

"Това ми навява мисълта, че целта е да не се изучава религия. Кажете си, че сте откровено против разширяването на достъпа до религия", заяви образователният министър.

Упреци към позицията на ПП-ДБ имаше от проруската партия "Възраждане".

Председателят на парламентарната образователна комисия Андрей Чорбанов от ИТН пък обяви, че всички програми ще са под контрол и няма опасност за светското образование.

"Явна е девалвацията на ценностните системи, най-вече на семейните, при възпитанието. Държавата прави някакъв опит да замести тези пропуски, защото децата, които виждаме в ежедневието си, са реплика на случващото се в семейството. Надявам се това да допринесе за намаляване на агресията", каза той за въвеждането на предмета.

Оценката на учители и мандатите на директорите

Друга тема на дебатите бяха и предвидените промени в оценяването на представянето на учителите и мандатите на директорите на училищата.

Според предложените промени атестацията на учителите и директорите ще се замени с ежегодна оценка за работата им. Тя ще бъде основание както за професионалното израстване на педагогическите специалисти, така и за налагане на корективни мерки при несправяне със задълженията.

Още по темата

Образователната реформа на МОН влиза в пленарна зала през септември

31 юли 2025 18:58

От ИТН настояха за запазването на сегашния ред за атестиране – на всеки 4 години, защото ежегодната оценка е прекалено кратка и ще доведе до повече стрес сред учителите.

Партията се застъпи и за идеята за мандатност на директорите, каквато беше предвидена в отхвърления законопроект на ПП.

Промените на МОН предвиждат длъжността да се заема безсрочно, както е и в момента, но вместо 4-годишния период на атестиране, както е сега, да има ежегодна оценка и на труда на директорите.

Предложението на ПП беше директорите да могат да заемат тази длъжност за два 4-годишни мандата, а след това да трябва да прекарат поне 4 години като учители преди отново да се опитат да се върнат на директорския стол.

Станислав Балабанов от ИТН отбеляза, че партията му ще настоява за промени между първо и второ четене по тези въпроси и обяви, че те трябва да бъдат обсъдени и от Съвета за съвместно управление на ГЕРБ, БСП и ИТН.

От "Възраждане" настояха в комисиите по избор на училищни директори да има повече представители на учителската гилдия, а забраната на мобилните телефоните да се съсредоточи върху най-малките от 1-4. клас.