България и oще три страни членки на ЕС не подкрепиха инициативата за специален трибунал за преследване на руския президент Владимир Путин заради военната агресия срещу Украйна, но Европейската комисия обаче също се присъедини от името на ЕС.
Другите три страни от ЕС, които не подкрепиха трибунала, са Унгария, Малта и Словакия.
Европейската комисия обаче се присъедини към Разширеното частично споразумение за Специалния трибунал за престъплението агресия срещу Украйна.
Документът определя институционалните, финансовите и административните механизми на трибунала.
Трибуналът ще бъде базиран в нидерландския град Хага, като инициативата бе подкрепена от 36 държави, предимно от Европа.
Резолюцията беше подписана от Андора, Австрия, Белгия, Хърватия, Кипър, Чехия, Дания, Естония, Финландия, Франция, Германия, Гърция, Исландия, Ирландия, Италия, Латвия, Лихтенщайн, Литва, Люксембург, Молдова, Монако, Черна гора, Нидерландия, Норвегия, Полша, Португалия, Румъния, Сан Марино, Словения, Испания, Швеция, Швейцария, Украйна и Великобритания.
Австралия и Коста Рика са единствените неевропейски държави сред подписалите.
ЕК също така ратифицира от името на ЕС конвенцията за създаване на Международна комисия за искове за Украйна. Органът, на който Съюзът вече е учредителен член, ще разглежда, оценява и определя искове за обезщетения за щети, загуби и вреди, причинени от Русия на Украйна и украинския народ.
Комисията ще определя и размера на компенсациите по всеки отделен случай. Тя ще може да започне работа след събирането на 25 ратификации със съответното финансово участие.
Комисията обяви и финансова подкрепа за създаването на двата органа, за да могат да започнат работа възможно най-бързо след влизането им в сила. Предвидени са 10 милиона евро за Трибунала и до 1 милион евро за Комисията за искове, посочва БНР.
От Брюксел определят Специалния трибунал и Международната комисия за искове като основни международни механизми за търсене на отговорност за международните престъпления и за компенсиране на щетите, причинени в Украйна.
Съвместният ангажимент беше официализиран на годишната среща на външните министри на Съвета на Европа — организация за защита на човешките права, която пое водеща роля в опита да бъде запълнена юридическата празнина, оставена от Международния наказателен съд (МНС).
Министрите одобриха резолюция, определяща структурата и функциите на управителния комитет, който ще наблюдава работата на трибунала. Сред задачите му ще бъдат одобряване на годишния бюджет, приемане на вътрешни правила и избор на съдии и прокурори. Държавите се ангажират да уважават независимостта на съдебния процес.
Украинският външен министър Андрий Сибиха, който участва в церемонията, определи момента като "точката, от която няма връщане" в дългогодишното търсене на отговорност.
"Специалният трибунал се превръща в юридическа реалност. Малцина вярваха, че този ден ще настъпи. Но той настъпи", написа Сибиха в социалните мрежи, правейки паралел с Нюрнбергските процеси срещу лидерите на нацистка Германия.
"Путин винаги е искал да остане в историята. И този трибунал ще му помогне да постигне това. Той ще остане в историята като престъпник", добави украинският топ дипломат.
Европейският съюз също подкрепи инициативата, въпреки че четири държави членки — България, Унгария, Малта и Словакия — не се присъединиха към резолюцията.
Списъкът остава отворен и за други държави, съобщи БГНЕС.
Генералният секретар на Съвета на Европа Ален Берсе призова страните да приключат законодателните процедури и да осигурят необходимото финансиране, за да може трибуналът да започне работа възможно най-скоро. ЕС вече е отпуснал 10 милиона евро.
Липсата на активно участие на САЩ при президента Доналд Тръмп предизвиква опасения относно финансирането. Опитите на Тръмп да посредничи за мирно споразумение между Украйна и Русия също породиха съмнения около основната цел на трибунала, след като проект от миналата година предвиждаше възможна широка амнистия за военни престъпления.
"Времето Русия да бъде подведена под отговорност за своята агресия бързо наближава. Пътят пред нас е пътят на правосъдието и правосъдието трябва да възтържествува", заяви Берсе.
Създаването на специален трибунал е сред основните приоритети на Украйна и нейните съюзници от началото на пълномащабната руска инвазия през февруари 2022 г.
За разлика от военните престъпления, престъпленията срещу човечеството и геноцида, престъплението агресия е свързано с политическото и военното ръководство на държавата.
На практика това включва т.нар. "тройка" — президента, премиера и външния министър — както и висши военни командири, ръководили нападението срещу Украйна.
Владимир Путин е основната цел на трибунала, но засега е малко вероятно да бъде изправен скоро пред съд.
Т.нар. "тройка" ще остане защитена от процеси задочно, докато съответните лица са на власт. Прокурорите могат да повдигнат обвинения срещу Путин и външния министър Сергей Лавров, но производството ще бъде замразено, докато те не напуснат постовете си.
Задочни процеси могат да бъдат водени срещу други високопоставени фигури, сред които началникът на руския генерален щаб Валерий Герасимов, командирът на руските ВВС Сергей Кобилаш и секретарят на руския Съвет за сигурност Сергей Шойгу.
Възможно е да бъдат преследвани и високопоставени представители на Беларус и Северна Корея, които пряко подпомагат руската война.
Трибуналът ще има право да налага тежки наказания, включително доживотен затвор, конфискация на имущество и финансови санкции, които ще бъдат насочвани към фонд за обезщетения на жертвите.
"Няма да има справедлив и траен мир в Украйна без отговорност за Русия и извършителите на ужасните престъпления срещу украинския народ", заяви върховният представител на ЕС Кая Калас.
"Русия избра да нападне и нахлуе в суверенна държава, да убива хората ѝ, да депортира украински деца и да краде украинска земя. Русия трябва да понесе отговорност и да плати за стореното".
България и oще три страни членки на ЕС не подкрепиха инициативата за специален трибунал за преследване на руския президент Владимир Путин заради военната агресия срещу Украйна, но Европейската комисия обаче също се присъедини от името на ЕС. Другите три страни от ЕС, които не подкрепиха трибунала, са Унгария, Малта и Словакия. Европейската комисия обаче се присъедини към Разширеното частично споразумение за Специалния трибунал за престъплението агресия срещу Украйна. Документът определя институционалните, финансовите и административните механизми на трибунала.
Регистрация
Благодарим ви, че четете Mediapool.bg. Регистрирайте се, за да подкрепите мисията ни за независима журналистика и за да имате достъп до над 20-годишния ни архив.
Влезте в своя профил или се регистрирайте безплатно.
- Безплатен достъп до пълния архив.
- Възможност да коментирате във форума.
- Бърза регистрация за специалния ни бюлетин с коментар от журналистите от Mediapool.
Ключови думи
подкрепете ни
За честна и независима журналистика
Подкрепи Mediapool.bg с 5€, за да разчитате и занапред на независима, професионална и честна информационно-аналитична медия.
180 коментара
Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.
Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.
Коментирането под статии изисква от потребителят да спазват правилата за участие във форумите
Прочетете нашите правила за участие във форумите.
За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да серегистрирате.
В отговор на #3874273
В отговор на #3874009
В отговор на #3874266
В отговор на #3874051