Премиерът Румен Радев обеща договорите за милиони с държавата да се подписват пред камерите.
Но практиката в скандално известната държавна компания "Автомагистрали" с инхаус договорите за магистрала "Хемус", пътя Видин – София и укрепването на свлачища очевидно трудно се променя. Този път той е за доставка и монтаж на мантинели. Публична информация от кого "Автомагистрали" купува мантинели, на какви цени и отговарят ли те на изискванията за безопасност няма. Няма и отговор на запитването на Mediapool до Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ).
Качеството на поставените мантинели стана чувствителна обществена тема заради пътните инциденти с жертви, след като тирове преминаха безпрепятствено през мантинели.
Последният от шестте договора за поддържането на ограничителните пътни системи изтече в началото на май 2026 г. В същото време новата власт прекрати скандалната обществена поръчка за близо 500 млн. евро, която правителството на Росен Желязков не успя да довърши. Така се наложи на новото ръководство на Агенция "Пътна инфраструктура" (АПИ) да възложи поставянето на мантинели на "Автомагистрали" с инхаус договор. Новината беше съобщена от новия пътен шеф инж. Александър Тодоров в началото на юли. От тогава АПИ и МРРБ не съобщават на каква стойност е той. Институт за пътна безопсност на Богдан Милчев твърди, че е за 90 милиона евро – новина нито потвърдена, нито отречена.
"След прекратена обществена поръчка е намерен законов механизъм дейностите да се поемат от държавното дружество "Автомагистрали", което вече разполага с техника и купува мантинели на по-ниски цени", каза арх. Шишков в понеделник в Хасково в рамките на обиколката му "Регионите говорят". Той посочи, че от АПИ и "Автомагистрали" ще бъде поискано да публикуват конкретна програма с графика за подмяна на повредените мантинели.
Покупка на машини
Към момента "Автомагистрали" са купили 2 машини за поставяне на мантинели по републиканските пътища. Държавната компания е провела две процедури с покана, показа проверка на Mediapool.
В първата процедура, обявена в края на юли, участват две фирми – "Радина" ЕООД и "Бул-Лайтинг" ЕООД. Изборът на победител се определя по най-ниска цена, съгласно документацията. Максимално определената прогнозна стойност за една машина е била до 60 000 евро без ДДС.
Първоначално комсията по избора класира на първо място "Бул-Лайтинг", а на второ – "Радина". Цените на кандидатите са забелени неясно защо в публикувания протокол от август. В поръчката за 500 млн. евро за мантинели в протоколи на комисията имаше цели участъци замазани, но в червено.

Месец по-късно – през септември, вече е публикуван втори поротокол на комисията. Според него на първо място е класирана фирма "Радина", а на второ "Бул-Лайтинг". Мотиви и обяснения за промяна на класирането няма. Липсва и нифромация на каква цена са купени двете машини. Няма и единични цени. Протоколът е от 11 септември и очевидно двете машини вече са доставени, ако съдим от думите на министър Шишков.
Mediapool опита да се свърже със собствениците на двете компании, но безуспешно. "Бул-Лайтинг" е собственост на Беркант Мехмед Ариф според Търговския регистър. Компанията се занимава с търговия на осветителни тела и продукти за електроснабдяване и електрообзавеждане. На интерент страницата ѝ няма информация за никакви ограничителни системи и мантинели.
Другата фирма – "Радина" ЕООД, е собственост на Георги Гетов Гетов. Регистрирана е в село Михалково, община Девин, и се занимава с превозна и транспортна дейност, както и със строителство, ремонт и поддръжка на сгради, пътища и съоръжения. Фирма "Радина" участва в обединението, което обслужваше Северен централен район, но договорът му с АПИ изтече на 2 май 2026 г.
През септември "Автомагистрали" пуска втора поръчка за покупка на "до 4 самоходни верижни машини за набиване на стълбчета за изграждане и ремонт на ограничителни системи". По нея все още няма публикувана информация кои са участниците и коя фирма е избрана. Прогнозната стойност на една машина е на същата цена – до 60 000 евро без ДДС.
Качество
При липсата на официална информация от страна на управляващите се появиха снимки и обвинения относно качеството на работата на "Автомагистрали". Поводът е поставените мантинели от държавната компания на виадукта при 36-ия километър на магистрала "Хемус". Той остана без предпазна ограда през май, след като камион катастрофира и отвори дупка към пропастта. Четири месеца по-късно – едва в средата на септември, "Автомагистрали" успя да сложи нови мантинели на мястото на липсващите.
В сряда Институтът за пътна безопасност на Богдан Милчев публикава серия от снимки и сигнал до главния прокурор и вътрешния министър. Техен екип на място установил, че на виадукт с височина над 100 метра над земята поставените нови мантинели вместо да спасяват животи се превръщат в "смъртоносен капан за шофьорите".

Причината – липсват критични анкерни болтове в основата, болтови връзки по носещите профили, липса на връзка между новите и съществуващите ограничителни системи – едните са по-високи от другите, недопустими самоделни заварки – произволно рязане и заваряване на метални елементи на място, което разрушава фабричната антикорозионна защита и структурната якост на метала, посочват от Института за пътна безопасност.
Няколко часа по-късно от регионалното министерство поканиха медиите на 36-тия километър на магистрала "Хемус" в четвъртък, за да проверят на място "появилите се различни твърдения в публичното пространство" и да се запознаят с действителната обстановка.
Заради проблема с мантинелите в края на юли регионалният министър обяви сформирането на работна група от специалисти, която да направи пълен анализ на нормативната рамка и действащата наредба за мантинелите. Целта беше да се провери дали в текстовете има прокарани корпоративни интереси или лобизъм. Вече два месеца няма информация за резултатите от работата, както и яснота ще има ли промени в наредбата, която беше въведена през 2024 г. по времето, когато арх. Шишков беше служебен регионален министър, което често се припомня от опозицията.
Пътни участъци без мантинели
Заради зачестилите пътни инциденти и липсата на договори за поддържането на ограничителните системи десетки са вече местата по магистралите и първокласни пътища без мантинели. Някои стоят така от години, дори и когато имаше договори. Например пътят между Перник и Радомир.

Магистрала "Тракия" е някакъв ужас – местата без мантинели са много, твърди шофьор на камион, който често пътува по републиканските пътища пред Mediapool. По думите му подобна е картината и на магистралите "Марица" и "Хемус". Кога ще бъдат възстановени повредените участъци от АПИ и МРРБ не се ангажират с отговор.
Изслушване на Демерджиев
Междувременно за днес е насрочено изслушване на вътрешния министър Иван Демерджиев в Народното събрание за нарушения при обществените поръчки за мантинели и отколоняване на средства от тях към "дружество касичка", което финансирало полетите на Делян Пеевски до Дубай.
Според управляващите четири компании държат бизнеса с мантинели. Имена на фирми обаче не бяха посочени на брифинга в Министерския съвет на 18 септември, когато беше изнесена тази информация. Общо осем са фирмите, които са участвали в последните договори, сключени от АПИ за поставяне на мантинели, показва проверка на Mediapool. Сред тях е и фирма "Радина", от която сега "Автомагистрали" купува техника.
Ключови думи
За честна и независима журналистика
Подкрепи Mediapool.bg с 5€, за да разчитате и занапред на независима, професионална и честна информационно-аналитична медия.
4 коментара
Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.
Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.
Коментирането под статии изисква от потребителят да спазват правилата за участие във форумите
Прочетете нашите правила за участие във форумите.
За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да серегистрирате.
Автор: Оуен Джоунс, „Гардиън“, 24 септември 2026 г.
Западните елити наложиха икономика, която насочва богатството нагоре, и повярваха, че военната им мощ им позволява да прекрояват други държави. Последиците се виждат в жизнения стандарт, обществените услуги и провалените войни, пише Оуен Джоунс в „Гардиън“. Най-силно го поразява друго: … мнозина са предвидили какво ще се случи, но предупрежденията им са били пренебрегнати.
Симптомите на упадъка са навсякъде. В неделя крайната десница в Германия спечели поредните регионални избори с близо 40% от гласовете в Мекленбург-Предна Померания. Франция подготвя бюджетни съкращения за 54 млрд. евро, които могат да засилят натиска върху и без това разклатения т.нар. европейски социален модел. Пред Общото събрание на ООН Доналд Тръмп отново заплаши да „унищожи“ Иран, докато четвъртата провалена западна война срещу мюсюлманска държава през този век е добавила над 100 млрд. долара към разходите на американците за гориво.
За симптомите почти няма спор. Големият сблъсък на нашето време е за диагнозата, а десницата го печели от години. Нейният разказ е прост и, както показват последните избори в Германия, действа: Западът умира заради мигрантите, мюсюлманите, транссексуалните хора, „уок“ културата и „дълбоката държава“. Затова, когато казах на приятели, че пиша книга със заглавие „Падането на Запада: Как всъщност го изгубиха“, те се притесниха, че съм се превърнал в Лиз Тръс. След като мандатът ѝ приключи по-бързо, отколкото издържа една маруля, тя издаде книга, озаглавена „Десет години да спасим Запада“.
Моята диагноза е съвсем различна. Западът запада, защото след Студената война елитите му обявиха победа, от която така и не се възстановиха. Те представиха икономически модел, който насочва богатството към върха, като неизбежното бъдеще, а една привидно непобедима военна сила получи свободата да прекроява мюсюлманския свят. И двете убеждения бяха изключително удобни за хората, които печелеха от тях. Резултатът е катастрофален: икономика, която вече не осигурява трайно подобрение на жизнения стандарт и обществените услуги, и западни военни намеси, претърпели унизителен провал в Кабул, Багдад, Триполи, а сега и в Ормузкия проток.
В чужбина претенциите на Запада за морално превъзходство бяха изпепелени, не на последно място от геноцида, извършван от Израел срещу палестинския народ в Газа. У дома разочарованието и отчаянието, породени от тези наслагващи се бедствия, подхраниха възхода на крайната десница и заплашват самата демокрация.
Докато проучвах темата за книгата, най-силно ме порази колко често хора са виждали какво предстои — и колко малко са променили предупрежденията им.
През пролетта на 1994 г. един от най-високопоставените политически служители в американското посолство в Москва изпраща до Вашингтон дълга телеграма, в която изразява несъгласие с водената политика. Изводите ѝ са достатъчно категорични, за да превърнат автора ѝ в нежелан човек сред външнополитическите среди.
Уейн Мери съвсем не е радикал. Израснал е в земеделско селище в Оклахома, наречено — без шега — Кремлин, и се е възхищавал на тогавашния руски президент Борис Елцин. Но две години е наблюдавал как върху останките на съветската икономика Вашингтон, икономисти от Харвард и Международният валутен фонд налагат „шокова терапия“ — превръщане на плановата икономика в казино почти за една нощ. Мери започнал да пълни джобовете си с пари за възрастните жени, които просели по улиците, „защото — каза ми той съвсем просто — гладуваха“.
Русия била управлявана от привърженици на сближаването със Запада, но в телеграмата си Мери предупреждава, че „демократичните сили в Русия са в сериозна беда“ и че „няма причина да се смята, че руската икономика е способна на бърза пазарна реформа“. Ако САЩ изберат „ролята на икономически мисионер вместо на истински партньор“, предвижда той, това ще укрепи екстремистите и ще възроди „враждебните отношения между Русия и Запада“.
Както Мери ми каза: „Съсипваме жизнения стандарт на работническата класа, а после очакваме хората да гласуват за нас.“ Отговорът на Вашингтон бил да го превърне в нежелана персона. Телеграмата останала засекретена три десетилетия и била тихомълком публикувана едва в края на 2024 г. Дотогава едно изследване вече беше изчислило, че преходът е довел до 12,2 милиона случая на свръхсмъртност в Русия. Междувременно силният човек, издигнал се от развалините, навлизаше в третата година от своето кърваво пълномащабно нахлуване в Украйна.
Хората, пренебрегнали Мери, не криеха предпоставките, от които изхождаха. Русия трябвало да възприеме „нашия начин да правим нещата“, казва Строуб Талбът, главният съветник на президента Бил Клинтън по въпросите на Русия. Ако това звучи като „дразнещо потвърждение на нашата доктрина за изключителност“, отговорът му е прост: „Е, такъв е животът. Това сме ние; това са САЩ. Ние сме изключителни.“
Това беше основният структурен проблем на реда след Студената война. Той никога не изчезна. Колкото и убедителни да бяха доказателствата зад дадено предупреждение, щом то влезеше в противоречие с интересите на западната власт, предупреждението отстъпваше.
В продължение на две години пътувах за книгата — от Багдад до Питсбърг и от Найроби до Рамала. Оказа се, че преживяното от Мери е по-скоро правило, отколкото изключение. В интервю от 2005 г. американският дипломат Едмънд Макуилямс разказва, че още през 1988 г. е предупредил, че политиката на Вашингтон в Афганистан върви „много, много зле“, докато американско оръжие достига до ислямистки фундаменталисти. Но над всичко стояла целта Съветският съюз да бъде победен. Макуилямс казва, че бил изолиран, оклеветен като психично болен, алкохолик и гей, а след това преместен на друга длъжност. Самите анализатори на ЦРУ предупредили през 1987 г., че един победоносен ислямистки режим може да наследи „планина от оръжия“ и да ги използва, за да въоръжава или обучава ислямистки бойци другаде. Доставките на оръжие продължили.
Същото победоносно самочувствие се наложи и у дома. На западните икономики не им липсваше богатство: те все повече се организираха така, че да го извличат, вместо да го инвестират. Както ми каза икономистката Мариана Мацукато, 80% от британските финансови потоци вече се връщат във финансите, застраховането и недвижимите имоти. Западните икономики ставаха все по-добри във възнаграждаването на собствеността, но все по-неспособни да изграждат производствените основи, от които зависи благоденствието.
В началото на 2007 г. изпълнителен директор в Световната банка казал на приятеля си, икономиста Ха-Джун Чанг, че предстои огромна криза. Доказателството му било жената, която чистела дома му и за която подозирал, че живее в страната без документи: тя имала ипотечен заем от 300 000 долара. Застоялите заплати били прикрити с евтин кредит — „нека ядат кредити“, както един икономист обобщил този модел — и прикритието било на път да се разкъса. Когато това стана, сривът трябваше да сложи край на проваления икономически модел. Вместо това обикновените хора бяха принудени да платят за спасяването му чрез орязване на социалната подкрепа.
Плашещо е докъде може да доведе този хаотичен упадък. Геноцидът, извършван от Израел, превърна безграничната жестокост в нещо обичайно. Тръмпизмът пренасочи реториката и институциите на „войната срещу тероризма“, като сега ги използва срещу вътрешното несъгласие. Авторитаризмът и варварството са напълно възможни варианти за бъдещето.
Има и друга възможност: левицата да изложи различни аргументи. Да каже, че дотук ни доведе безкрайното, безконтролно преследване на богатство и власт от западните елити — у дома и в чужбина — и че задачата е да възстановим онова, което Маргарет Тачър се стремеше да разруши: обществото. Това може да стане, като инвестираме богатството, което произвеждаме заедно. Или, както ми каза човекът, написал онази заровена телеграма: престанете да съсипвате жизнения стандарт на хората и после да очаквате да гласуват за вас.
Оуен Джоунс е колумнист на „Гардиън“. Най-новата му книга, „Крахът на Запада: Как всъщност го провалиха“, излиза на 1 октомври.
Източник: theguardian.com