Демократи за силна България (ДСБ) и ОДС обявиха в четвъртък, че пускат подписка за сезиране на Конституционния съд (КС) срещу текстове от новия Наказателно-процесуалния кодекс , които се гласуват на второ четене в пленарна зала.

Приемането на кодекса е един от основните ангажименти на България пред Европейския съюз и депутатите бързат да го приключат до 7 октомври, за да бъде отчетен в ключовия мониторингов доклад на Еврокомисията.

Въпреки че приеха безпроблемно съществени текстове от първата част на проекта, депутатите от ДСБ и ОДС се противопоставиха на въвеждането на термина "обективна истина" в кодекса. Като мотив за искането им да отпадне от закона, Филип Димитров от ОДС изтъкна, че той е архаичен и комунистически от времето на Вишински.

"Понятието "обективна истина" не фигурира в основния закон, а в европейското законодателство се използва само термина "истина", посочи Димитров от трибуната. Зад тезата му застана и Веселин Методиев от ДСБ, който обяви, че партията е за иницииране на подписка за питане до Конституционния съд.

Юристката Елияна Масева, също от ДСБ, обясни инициативата с желанието на съпартийците си важният закон да отговаря на конституцията. "Не може точно законодателят да не се съобразява с основния закон", заяви тя. Масева обаче бе скептична, че подписката ще събере необходимите 48 имена, за да стигне до КС. В пленарната зала предложението за отпадане на понятието събра едва 38 гласа, подкрепено едва от трима депутати от БНС. В крайна сметка "обективна истина" остана в кодекса.

Татяна Дончева от Коалиция за България, която оглавява работната комисия, подготвяща текстовете от кодекса за гласуване, обвини ДСБ и ОДС, че се опитват да саботират приемането на проекта.

"Обективната истина е част от класическите понятия, които са в основата на всеки съдебен процес, и не могат да се разбиват", обясни по-късно тя пред репортери. Колегата ѝ от левицата Любен Корнезов призна, че спорът за формалната и обективната истина е философски и не противоречи на конституцията.

Депутатите решиха прокурорът да може да участва в цялото разследване. "В конституцията е записано, че обвинителят може само да повдига и поддържа обвинението, напомни в залата Елиана Масева, която обясни, че така приет, текстът става противоконституционен. Според нея това също е сериозна причина ДСБ да сезира Конституционния съд.

Новият НПК въвежда фигурата на наблюдаващия прокурор, която обаче е разписана само формално, защото кодексът не регламентира функциите му. Така депутатите отговориха на други изисквания от ЕС, но само на хартия. Този факт преди дни призна и самата Татяна Дончева на заседание на правната комисия.

Според новия НПК един наблюдаващ прокурор ръководи и осъществява постоянен надзор за законосъборазността на делото и своевременното му провеждане. Юристи от правната комисия признаха, че това ще затрудни съдопроизводството, защото в момента прокурорите не са достатъчно, за да има за всяко дело наблюдаващ прокурор, който да го контролира от началото до края.

Европейската практика за наблюдаващия прокурор е друга – има специализирани прокурорски групи, в които не е задължително един прокурор да следи едно и също дело. Той може да бъда заместван от свои колеги от тази група.