А корупционният риск в прокуратурата?

"Тук е концентриран един огромен интерес, който е свързан с издаване на регистрационни, лицензионни и всякакви други документи на превозвачи, както и едновременно с това полагането на изпити и оценка на резултатите от тези изпити, не само от любители шофьори, но и от професионални шофьори за различни категории. Точно това концентрира огромен интерес в агенцията и, на практика, това е източник на корупционен риск, и съответно – корупционна схема."

Думите са на главния прокурор Сотир Цацаров по повод N-тата акция на разследващите в бившата ДАИ (сега Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация"). На пръв поглед в тезата му няма нищо смущаващо или дори ново – че корупционният натиск над контролните органи, отговарящи за лицензирането на шофьори и превозвачи е огромен, е ясно като бял ден. Както и склонността им да се корумпират.

Ако обаче за миг си представим, че в цитата не става въпрос за "издаване на регистрационни, лицензионни и всякакви други документи на превозвачи", а за повдигане и поддържане на обвинения за престъпления от общ характер? Ако, вместо "полагането на изпити и оценка на резултатите от тези изпити", поставим "осъществява надзор за законност и методическо ръководство върху дейността на всички прокурори"?

Дали тогава, след съвсем лека редакция, следващото изречение няма да изглежда също толкова вярно: "Точно това концентрира огромен интерес в прокуратурата и на практика това е източник на корупционен риск, и съответно – корупционна схема."

Защото е безспорен факт, че политическата класа у нас демонстрира явен стремеж, не само да е в добри отношения с главния прокурор, но и всячески да му угажда, когато приема промени в законодателството, пряко свързано с дейността му. И изхождайки от това очевидно взаимодействие, което често води до постигането на политически цели чрез процесуално-следствени прийоми, дали тези нерегламентирани от конституцията отношения не покриват някое от значенията на латинската дума "corrumpo" – развалям, развращавам, подкупвам?

Главният прокурор сигурно би определил цялата тази словесна еквилибристика като "плитък сценарий" или пряко следствие от "отровения български медиен климат". Истината обаче е, че това просто е начин да бъде подчертана иронията на момента, в който Цацаров реши да пледира срещу концентрацията на власт в един държавен орган.

В същия този ден Народното събрание (НС) окончателно отказа да се съобрази с препоръките на Брюксел и Венецианската комисия, целящи поне частично да ограничат безконтролността на главния прокурор в България. Става въпрос за мнозинството, с което ще се взимат кадровите решения в бъдещата прокурорско-следователска колегия на Висшия съдебен съвет (ВСС).

В четвъртък парламентът окончателно записа в Закона за съдебната власт, че това ще става с 6 от общо 11-те гласа в колегията. С други думи – това гарантира абсолютната власт на главния прокурор върху кадруването в прокуратурата. Лесно може да се предположи, че той ще има подкрепата на 5 от тях, които са представителите на единната, централизирана и подчинена нему прокуратура (четирима обвинители + един следовател от магистратската квота). Шестият глас е на самия главен прокурор.

Нещата можеше да изглеждат много по-различно, ако в четвъртък бе прието предложението на Реформаторския блок кадровите решения в тази колегия да се взимат с не по-малко от 8 гласа при "мнозинство от членовете, избрани от Народното събрание". Така би се осигурила поне някаква форма на обществен контрол, за какъвто говори в препоръките си Венецианската комисия.

Вместо това обаче управляващото мнозинство реши да минира стремежа към съдийско самоуправление, залегнал в първоначалния проект за промени в съдебния закон. Редовите съдии ще избират шестима от общо 14 членове в своята колегия. За да прокарат свое назначение в системата без да разчитат на парламентарната квота, на тях ще им е нужна подкрепата на двамата председатели на върховните съдилища, които обаче не се избират само от съдиите във ВСС, а от целия Пленум с участието на представителите на НС.

Някак се набива на очи, че това явно е била единствената схема за взимане на кадрови решения в новия ВСС, която управляващите успешно са успели да "съгласуват" с Цацаров. Според признанията на бившия правосъден министър Христо Иванов, премиерът Бойко Борисов го предупредил, че в парламента ще минат само тези конституционни промени, които са съгласувани с главния прокурор. В потвърждение на това, всички по-радикални идеи за обществен контрол над ръководителя на държавното обвинение бяха отхвърлени с огромно мнозинство още при разглеждането на предложенията в конституционната комисия, а впоследствие и в пленарната зала.

Така, с пълна сила си стои въпросът – нима при такава концентрация на власт в ръцете един човек, държащ в йерархично подчинение (пряко по конституция и непряко чрез кадруването) целия разследващ апарат в държавата, не се създава риск от корупционна схема?