А сега - световните награди за глупаци

Ако имаше утешителна награда за глупак сред държавниците, тазгодишната би трябвало да се даде на Игнасио Лула да Силва от Бразилия, чието правителство, повече от всяко друго, е отговорно за провала на търговските преговори в Канкун.

И други носят вина, но златната значка трябва да се даде на Бразилия. Тя умишлено насърчи създаването на атмосфера, напомняща на конфликта между Северна и Южна Америка от 70-те години. Лула би трябвало да помни, че политиката и реториката от 70-те години станаха причина Латинска Америка "да загуби цяло десетилетие" и да преживее 10 години на стагнация и мизерия.

Световната банка смята, че едно успешно споразумение за намаляване на митата щеше да доведе до увеличаване на брутния вътрешен продукт в световен мащаб с 500 милиарда долара до 2015 година, като по-голямата част щеше да отиде в бедните страни. Затова обструкционистката тактика на големите развиващи се страни - Бразилия, Индия и Нигерия - може да се окачестви като самоунищожителна.

Винаги, когато се постигне споразумение за намаляване на митата на богатите страни, бедните получават някакъв достъп до техните огромни пазари. При последните световни търговски преговори в Уругвай през 1994 година богатите страни намалиха тарифите с 20 на сто. Сега те бяха готови да ги снижат с около 50 на сто.

Не че САЩ и Европейският съюз не търпят критика. Те се заинатиха и не пожелаха да стигнат до компромис за земеделските субсидии. Истината е, че САЩ, т.е. "свободният пазар" на администрацията на Буш, увеличи селскостопанските субсидии и митата за внос на стомана през последните две години. Европейският съюз се оказа още по-ревностен пазител на програмите си за земеделско благоденствие. Като се има предвид колко състрадателна е на думи Европа към третия свят, това беше особено дразнещо за мнозина представители на бедните страни.

В наши дни в света се наблюдава истински вакуум в лидерството по почти всички важни въпроси. Само си припомнете какво се случи миналата седмица извън фиаското в Канкун, което бе най-големият провал за свободната търговия от десетилетия.

САЩ и главните европейски държави отново се спречкаха за Ирак, така че е малко вероятно да очакваме подход на сътрудничество при изграждането на демокрацията там. Кофи Анан настоява за цялостен ремонт на ООН, за да я спаси да не стане излишна.

Шведското "не" на референдума за еврото отново показа, че ЕС не може да реши как иска да изглежда - общност на нации-държави или мултилатералистка група.

В различни райони важни институции и съюзи, които помогнаха да се изградят международният мир и просперитет, се разпадат. Ерозират моделите на сътрудничество; появяват се нови търкания. Световният ред, с който свикнахме през последния половин век, бавно се руши.

Част от тези процеси са неизбежни. Институциите след 1945 година се превръщат в анахронизъм, тъй като са създадени в предишна епоха с различна цел. Западният съюз беше изграден в разгара на антикомунизма и след победата в студената война единството му се разклати. Стремежът на Европейския съюз да стане унитарна държава беше реакция на световните войни на континента, споменът за които все повече избледнява. Свободната търговия беше реакцията на Вашингтон на протекционизма от 30-те години. Но отчасти всичко това се дължи на очебийната липса на лидерство навсякъде по света.

Най-фатален е лидерският вакуум в САЩ. Те са единствената страна, която има средствата да помогне да бъдат поправени, обновени или изработени инструментите за поддържането на световния мир и благоденствие. Сега е моментът за интензивни и съзидателни усилия в тази насока. И в този важен момент от световната история влиятелните хардлайнери в администрацията на Буш се противопоставят от чисто доктринерски съображения на самата идея за международно сътрудничество.

Дори когато опре до мултилатерализъм, както миналата седмица, администрацията го прави с неохота и с половин уста. Ако в някоя неделя президентът Буш направи отлично телевизионно обръщение, с което да поиска помощ, до следващата неделя вицепрезидентът Чейни го контрира с войнствено (и нечестно) изпълнение. Администрацията е погълната да печели точки от грешните ходове и дребнавата суетност на французите, при това изпитвайки задоволство, тъй като се дискредитира мултилатерализмът.

Но имперският стил на външна политика дава обратния резултат. В края на войната в Ирак администрацията отказа всякакъв вид партньорство със света. Тя отритна Обединените нации с обяснението, че легитимността ще дойде едва когато Ирак бъде върнат на иракчаните. Европейците, отрязани от всякакво участие, сега са решили да удавят Вашингтон в собствената му реторика, обявявайки се за бързо предаване на властта на иракчаните. Влиятелни иракски лидери се хванаха за това предложение и сега го превръщат в обща кауза с европейците. (Ахмад Чалаби сигурно е шокирал неоконсерватитвните си благодетели с неблагодарността си.)

Така че унилатерализмът доведе до хаотични борба за власт с многостранно участие, върху която САЩ губят контрола. Това е зле за Ирак, зле е за САЩ, както и за перспективите за международно сътрудничество. Остава само да се надяваме, че ще послужи за урок как не трябва да се подхожда към следващата външнополитическа криза.

(По БТА)