А ще даде ли показания срещу Милошевич?

Въпросът идва ако не веднага, то почти. Всеки обвиняем, влязъл в затвора на ООН в Хага, интригува предимно с това - дали ще свидетелства срещу Милошевич. Парламентарни или правителствени лидери и държавни глави от бивша Югославия, обикновени масови убийци - всеки от тях е не само обвиняем на Хагския Трибунал, но също и потенциален свидетел. Към групата им вчера се присъедини бившият президент на Сърбия Милан Милутинович.

Докара го скромен ескорт от два микробуса и полицейски мотор. Сирената и синята лампа бяха единствения знак, по който да разбереш - порталът на затвора се отваря за обвиняем. Милутинович е

обвинен във военни престъпления

и престъпления срещу човечеството, извършени по време на Косовската война през 1999. Тогава от сръбската провинция бяха изселени около 800 000 албанци, домовете им - разграбени или разрушени, близките им - убивани, измъчвани или ранявани, личните им документи - отнети, а общинските архиви, свидетели на съществуването на албанци - унищожавани. Това стана в условията на масивно военно и полицейско присъствие. Масовите гробове на албанци в Косово отстъпват на босненските само по броя на телата в тях - те не са хиляди, а 638 според материали на прокуратурата.

По време на престъплението Милан Милутинович беше президент на Сърбия и член на Съвета за отбрана на Югославия. Заради това му двойно качество прокуратурата смята, че той е причастен към ръководството на военните действия или във всички случаи е знаел за тях, но не е направил нищо, за да ги спре.

Колкото и да е странно на фона на обвиненията, Милутинович няма дори репутацията на лидер в страната си. Той бива разглеждан повече като

професионален апаратчик,

отколкото като мащабен идеолог. Повече удобна за Милошевич фигура, отколкото автор на съществени решения. По тази причина се предполага, че е бил овластен, но ням и послушен свидетел на решенията, взимани в кабинета на Милошевич. И че наред с личната отговорност, която не бива да избегне, тъкмо ролята му на свидетел би била ефикасна за правосъдието.

В официалната биография на Милутинович има много повече данни за миротворчество, отколкото обратното - като външен министър на Югославия той е участник в общо три мирни инициативи за Босна, една от които е самият Дейтънски мирен договор, сложил край на войната в Босна. По случая Косово, за който е обвинен - също: Милутинович участваше в преговорите в Рамбуйе.

Самият Милутинович посочва и друго в своя защита - че президентските му правомощия са били незначителни и той не е имал възможности за ефикасно въздействие върху армията и полицията. Той нееднократно посочи пред сръбските медии, че се смята за невинен.

Въпросът е какво ще каже в съда.

От това зависи включително и отговорът на въпроса дали ще свидетелства срещу Милошевич. Обвиняемият трябва да каже още тази седмица дали се смята за виновен по различните обвинения. Ако пледира "невинен", го чака пълен съдебен процес, което в случая на Милутинович би могло да отнеме повече от две години. В рамките на това чакане той има право да отклони искане на съдията да свидетелства по друго дело. Ако пледира "виновен", процедурата е ускорена и визира предимно размера на присъдата. Освен това обвиняемият може да сключи споразумение с прокуратурата и тя да оттегли част от обвиненията си - точно това се случи в делото на Биляна Плавшич, бившата президентка на босненските сърби.

Главният прокурор на Трибунала Карла дел Понте вчера се срещна с обвиняемия. Спекулациите за това, че му е предлагала споразумение са напълно валидни, но са лишени от доказателства.

По програма на Фондация "Отворено общество"

Споделяне

Още от Балкани